Бекир Кадриески: В Македония не можеш да се наречеш българин*

Интервю на Петя Кузева, "Фокус"

Съпредседателят на сдружението на българите в Република Северна Македония "Шемето" Бекир Кадриески, който беше пребит от непознати в град Струга, е с кръвоизлив в стомаха и ще бъде докаран за обстойни прегледи във Военномедицинска академия в София. Бекир говори ексклузивно пред "Фокус". Кадриески беше бит, ритан и обиждан на етническа основа с думите "мръсен българин". Това е поредният случай на нападение над българин в РСМ.

- Честит рожден ден, Бекир! Пожелавам Ви първо здраве и бързо възстановяване! Как се чувствате?

- Благодаря Ви! Имам проблем със стомаха. Но имам кръвоизлив.

- Това не е добре. Колко сериозно е, какво казват в болницата?

- Знаеш тук как е в Македония. Какво да казват, минават, ти стоиш и чакаш. Пак идваха в стаята, питат "Как си?". Казвам им "ми, така съм", пак си тръгват. При нас в Македония това е медицината.

- Ако българската държава предложи да дойдете на лечение в България, както са направили за други ваши сънародници, Вие като вариант имате ли го? И вече някой попитал ли Ви е? Консулът ни пътуваше към Вас още вчера (вторник - б.ред.), поне така казаха българските власти.

- Да, консулът беше при мен вчера и днес е тук, както и някои от нашите хора от България, мои приятели, които трябва да ме върнат във Военната болница и да видят какво ще стане, да се направят изследвания. Тук не може човек да направи никакви изследвания, за нас българите е малко по-трудно. Стоиш и си чакаш само, те не са заинтересовани. От вчера ми е проблем, снощи и днес не се чувствам добре със стомаха. Може би в стомаха ми се е случило нещо. Не ми направиха Е-картина и не знам какво ще стане. Ще дойдат някои от хората от България и ще дойдат във Военната болница да ми направят и на главата снимки. Но още ги няма.

- Кога да ви чакаме в България и с какво ще пристигнете? Организирано ли е нещо от българска страна официално?

- Не знам, това ще се реши дали ще е организирано с хеликоптер или с автомобил, ще видим. Нямам още информация за това.

- Бекир, наистина ми е мъчно, че водим този разговор на рождения Ви ден. Пак Ви пожелавам да сте много здрав и от целия екип на "Фокус". Да сте все така човек с позиция. Знам, че е неприятно да се връщаме назад, но разкажете за случката как стана. В България вече има много коментари, че хора, които са албанци им е платено да ви набият. Каква беше точно репликата към вас? Вярно ли е, че са ви нарекли "мръсен българин"?

- Аз не съм имал контакт с тези хора. Тогава просто си пиех кафето, и ме нападнаха. Не съм очаквал, че в кафенето ще ме нападнат случайно. Спекулира се и с това, че някой им е платил, не знам още. От полицията казват, но и на тях им нямам доверие. Аз каквото кажа, те си го пишат каквото си искат. Като слушам съгражданите тук в  Струга, всички казват, че такъв човек, като го хване полицията, после го пускат на свобода. Такива неща се случват. Трябва полицията да го прибере. 

Също разговарях и с посланичката на САЩ снощи. Тя ми даде комплексна поддръжка за всичко, което трябва. Ние сме асоциация, която работим и с Американското посолство, въобще с всички посолства в Македония. И мисля, че ще трябва да започнем да работим малко по-сериозно. Не съм чул по телевизията да казват така ли се работи в Македония? И за всички, които са нападали наши хора в Македония, за всички те казват, че тези хора са ненормални - тези, които нападат българите в Македония. Те са платени и, затова и го правят.

- Тоест, според вас, за да ги оправдаят, като ги изкарват ненормални, както казвате. Невменяеми.

- Така ги изкарват, но след като вече го направят проблема на хората - като ненормални. Защо ненормалните да се занимават само с нас, като нападат наши хора? Защо не са ненормални за полицията. Какво да ги правим, казват от полицията. Каквото искат да го правят, аз откъде да знам. Аз човекът въобще не го познавам, ако е ненормален има места, където да се лекува, да го оставят в заведение за лечение на душевно-психически болести. Това не е аргумент, който да се вади при всеки случай. Това мога да го потвърдя от известно време. Не знам с вашата медия ли, не знам с кой разговарях, те казваха  -  другите казваха - ние сме от Сдружението "Цар Борис", от Сдружението "Фердинанд", от Сдружението "Ванче Михайлов", за това какво се случва с всяко българско сдружение. И аз не вярвях, мислих, че работите как да кажа... се манипулират. 

Сега, като видях със своите очи, че това е факт, какво се прави тук в Македония, вече вярвам и вярвам, че това трябва да се спре. Да няма никакви разговори, да се затвори границата, да се прекъснат комуникациите с Македония, както и бизнес, електроника, електричество, всичко да се спре. Това моля, някой да го наложи. И ето сега чакам какво ще кажат македонските власти за мен.  Какво ли ще кажат, че съм такъв какъвто казваха, че е Християн Пендиков - че бил наркоман, това-онова, а сега да видим какво ще кажат за мен.

- Разбрах Ви, пак се извинявам, че ви връщам към онзи момент. Какво Ви казваха, докато Ви налагаха 5-6 човека, наистина съжалявам, че питам. Казвате, че със сигурност е въз основа на това, че имате българско самосъзнание, наричаха ви "мръсен българин".

- Сигурно, нормално е. И на тези факти се разпростират пропаганди. При нас се прави, защото сме българи. Тук имат и камери навсякъде, но ги правят тези работи. Ако си в Македония, всичко можеш да видиш, ама българин не можеш да видиш в Македония. И това трябва да е ясно. Не можеш да видиш и това е, край. Това го осъди и Американското посолство, осъди го и ЕС. Нормално е просто да излизам. Кой какво смята, защо го смята, каква му е целта и какво ще кажат властите тук в Македония.

- Страх ли Ви е, Бекир?

- Не.

- Браво!

- Още не се страхувам, ако започна да се страхувам, какво ще се промени?

- Казах Ви, че трябва да има гласност за вашия случай, важно е.

- Аз директно звънях първо на Вас, за това да Ви кажа, че първи сте вие, които ме потърсихте.

И като дойда в София ще имаме възможност да направим една добра тема, да разясним проблемите. В присъствието на нашия посланик от Македония в България, искам да се свържем с него и да разбера какво той прави за отношенията между Македония и България. Нещата са вече са по-трудни и лично искам с него да се срещна и да видя каква му е целта. Искам да представя нещата. Всеки път да се вадят от тях някакви аргументи, но сега с мен, в моя случай не могат да се вадят. Защото няма как да кажат същото, че аргументите за нашите други клубове, които ги имаме в Македония, имат някакви аргументи. Дали нещо от еврейската общност или кой бил лидер на друго или не знам кое си, сега да видим каво ще кажат за нас. Ето това искам да го чуя от македонците, от нашите тук в Македония да ми кажат в очите какво ще се случи с мен.

- Благодаря, Бекир. Как да завършим този първи разговор?

- Аз ви поздравявам всички, бъдете живи и здрави, вие работите с факти, тук при нас вече е ясно на всички какви са нещата. Не могат да казват някои неща, които на някои не му харесват в Македония. В Македония не можеш да се наричаш българин - можеш да се наречеш мечка, може да се наречеш африканец, можеш да се наречеш всичко, но като разберат, че си българин, не знам какво им става. Аз самият не знам защо. А искат в Европа. Е, няма в Европа.

- Ще искате ли български паспорт?

- Искам първо да се изяснят работите и да може спокойно хората да са кой какъвто иска, това най-много ме засяга. Нашите деца да могат спокойно да могат каквото искат да си го вземат, да си живеят нормално, както и вие в Европа, така и нашите тук. А не да пиеш кафе в кафенето и да те напада някой. Случайно. Как така случайно? Как се намират тези хора, които нападат нашите председатели на сдруженията и на нашите клубове? Как се намират всички тези хора, които са ненормални? Как ги оставя държавата като са ненормални да се движат, това е политика на ненормалните хора.

*Заглавията са на редакцията

Със съкращения