Альоша Даков: Столичната община се проваля в екологията

АЛЬОША ДАКОВ е роден на 5 ноември 1980 г. в София. Магистър е по стопанисване на горите в Лесотехническия университет. Има магистратура и по международни икономически отношения в УНСС. В момента е общински съветник от БСП в София за трети мандат. Заместник-председател е на комисията по околна среда, член на комисиите по  инженерна инфраструктура и по транспорт към Столичния общински съвет.

Интервю на Деси ВЕЛЕВА

- Г-н Даков, жителите на столичните квартали "Враждебна" и "Челопечене" от месеци недоволстват  заради работата на депото за строителни отпадъци в района им? Защо се стигна до множество протести, които остават нечути от общинската администрация?

- Депото за строителни и едрогабаритни отпадъци в квартал "Враждебна" се стопанисва от общинското дружество "Софинвест". Още по време на предишния мандат на на Столичния общински съвет  през 2016-2017 г. дружеството декларира, че капацитетът на депото ще бъде изчерпан в най-скоро време. Затова бе сформирана работна група, която да обследва други подходящи терени за откриване на депо в западната част на София. 

За съжаление, ръководството на Столичната община и кметът Йорданка Фандъкова не пожелаха да предприемат реални действия и депа не бяха изградени. Така сметището във "Враждебна" остана единственото активно за строителни отпадъци. 

Наясно сме с темпа на строителство в София и нуждата от място, където да се изхвърлят отпадъците от него. Проблемът е изключително сериозен и поражда значително недоволство у гражданите, живеещи в непосредствена близост. Те протестират и заради интензивния трафик на тежка техника в района им. В депото има пропускателен режим, вход с кантар, на който се мерят камионите, за да платят съответната такса. И те продължават да влизат. 

Още преди две години управляващите изразиха намеренията си депото да бъде запръстено и озеленено. Издадените документи от Министерството на околната среда и водите също предвиждат рекултивация.

От посещения от място съм установил, че депонирането продължава, а съвсем малка част от рекултивацията е изпълнена. За да има цялостен ефект обаче, трябва да се преустанови депонирането. 

Групата на БСП в СОС категорично се противопоставя на отлагането на решенията по управление на отпадъците и е внасяла конкретни доклади при обсъждане на бюджета. Максимално бързо искаме рекултивация и откриване на нови депа, за да се подобри екологичната обстановка в района. 

- Защо, въпреки належащата нужда от решаване на проблема, Столичната община продължава да бездейства?

- Нямам логично обяснение. Още преди четири години бяха обследвани общински терени - мярка, приета консенсусно от СОС. Сега камионите от цяла София обикалят града, за да си изхвърлят отпадъка. Те въртят десетки километри и това също води до замърсяване на въздуха на целия град.

- Какво е състоянието на другите депа за отпадъци в София?

- От 2013 г. тече рекултивацията на старото депо в Долни Богров. От ръководството на общината бяха заявили, че процесът ще продължи максимум четири години. Той отдавна трябваше да е приключил и сега там да има зелена площ и парк със залесяване. Депото обаче се вижда от магистрала "Хемус" и всеки може да разбере, че нищо такова не се случи. 

По същество на мястото върви разтоварване на преработения битов отпадък от Завода за третиране на смет. Десетки хиляди тонове боклук се насипват всеки ден на 500 метра от най-близките къщи. В района също има голямо недоволство заради преминаващата тежка техника, заради праха и не на последно място - заради неизпълнения ангажимент от страна на Столичната община. Управляващите се опитват да избягат от проблема, като го отлагат във времето. Този път новият срок е август догодина. Така три месеца преди местните избори обещават, че ще затворят депото. 

Другото място, на което се изхвърля боклукът на София, е депо "Садината", което се намира до завода до с. Яна. Там се предполага, че трябва да отива целият смесен битов отпадък от сивите контейнери по улиците и от него да се произвежда РДФ - модифицирано гориво, което да се оползотворява чрез изгаряне. 

- Какво става с процедурата по изграждане на инсталацията за изгаряне?

- Тя не е приключила, доколкото знам се намира на етап обжалване в Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. Има огромен риск финансовият ресурс, предвиден по Оперативната програма "Околна среда", да не бъде усвоен. А крайният срок е декември 2023 г. Това означава, че до година и половина цялата инсталация за изгаряне трябва да бъде изградена и въведена в експлоатация, за да се стигне до изплащане на разходите. Това няма как да се случи.

- На последната сесия на Столичния общински съвет групата на БСП отказа да подкрепи отчета на  Комплексната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столичната община за периода 2021-2026 г. Защо?

- Не сме удовлетворени от постигнатото от общината като резултати и като подход за подобряване на качеството на въздуха. Какво видяхме в отчета? За поредна година в един голям столичен район - "Надежда", се отчита превишение над нормата на запрашаването 52 дни в годината.

Друг проблем е неуспешното реализиране на програмата за смяна на отоплителните уреди с твърдо гориво, които сериозно замърсяват въздуха. За този мащабен проект бе осигурен финансов ресурс по ОП "Околна среда" от над 44 млн. лева. Това, което виждаме, е, че към май миналата година са платени 1,5 млн. лева на външен консултант за проучване нагласите на хората и информационна кампания. 

Имам преки впечатления от районите, в които жителите се отопляват на твърдо гориво, и мога да кажа, че информация до тях не е стигнала и интересът не е голям. Все пак 6000 са подали заявления за смяна на печките си, а до края на отоплителния сезон на 2021 г. са монтирани едва 874 уреда - пелетни печки, газови или климатици. 

И докато общината дава 1,5 млн. лева на консултанти за реклама, отделя съвсем малко повече за важни дейности като миене и метене на улици. Например, за миене с маркуч на вътрешнокварталните улици са отделени 1,9 млн. лева, а за миене с дюзи - 563 000 лева. 

Още един детайл от програмата за подобряване на чистотата на въздуха - в нея е заложено ежегодно да се увеличава кратността и площите за почистване. Виждаме обаче, че машинното метене за 2020 г. обхваща 409 000 дка улици, а през 2021 г. има спад с 10 на сто. Това е обратна на заложената тенденция. 

Друг пример - залесяване и затревяване на междублокови пространства. За миналата година са инвестирани едва 1,7 млн. лева за тях при заложени за целия период от 2021 до 2026 г. 14,5 млн. лева. Това означава, че има ресурс, но той не се използва.