18 Ноември 2024понеделник08:48 ч.

Репортаж

Туризъм се прави с правила и пари

Защо Виенската гора е желана и прочута, а красивото поречие на река Места малко известно

/ брой: 216

автор:Йордан Съев

visibility 2734

Така се случи, че в рамките на два месеца посетих и двете места. Виенската гора представлява поредица от ниски хълмове, покрити с нискостеблена растителност, и между тях са сгушени малки селища с едно- и двуетажни къщи, повечето от които са построени през ХIХ в. В цялата област има само 6 минерални извора, при това с малък дебит. Само два от тях са с по-голям и край тях са построени бани с басейни. Първата датира от 1796 г. и дълго време се е ползвала само от членовете на императорското семейство и най-висшата аристокрация. Като курортна местност районът се оформя в началото на ХIХ в. Тук Франц Шуберт идва пеша от Виена, за да пише на спокойствие песните си. По-късно Йохан Щраус при посещението си се вдъхновява за създаването на "Случки във Виенската гора" и "Приказки за Виенската гора". Сега Беден, Вютцел, Швел и още десетина други селища са място за луксозен балнеотуризъм. Тук идват най-богати хора от цял свят, защото престоят в него е изключително скъп - най-евтината нощувка е 800 евро. Строителството е абсолютно забранено. Никой не може да отсече дърво и дори храст. В Баден има казино, което е с най-големия оборот в Европа (почутото в Монте Карло е след него).

Тази благодат се е изсипала

като манна небесна над около 35 хил. души, които са местното население в района. Там се срещнах с Михаил - син на австрийка и българин, който през 40-те години на миналия век е емигрирал в Австрия. Родителите му са починали и той е наследник на къщата. Благославя Бога, че се е родил в този край. След приспадене на разходите и данъците (в Австрия те са по скала и затова неговият доход се облага с 65%) му остава чист приход от 15 хил. евро на месец. От тях 1/5 внася във фонд, чрез който се поддържа инфраструктурата - ремонт и почистване на пътищата, осветление, канализация, водопровод, пречиствателна станция, събиране и извозване на сметта и т.н. Още 1000 евро плаща за изръжка на местна полиция, която се движи с електромобили, за да не вдига шум и да не се замърсява въздухът. Плаща и по 500 евро за училището, защото в селото има само 50 деца на училищна възраст, поради което държавата не поема неговата издръжка (нормативът е 80). Още 200 евро дава за черквата. А всеки месец го посещават монаси от манастира "Св. Климент", построен през 1290 г., и на тях дава също по 200 евро, защото той е историческа забележителност и привлича туристи. Срещу лептата те му дават бутилка вино от манастирската изба. Непрекъснато го посещават и от различни благотворителни организации. Михаил има чувството, че той и другите живеещи във Виенската гора едва ли не издържат цялата държава.
Но не се оплаква, защото

туристическият бизнес работи

с пълна сила и носи високи приходи.
Преди 11 г. местен жител открил изоставена гипсова мина в околността. Там по време на аншлуса германците направили завод за самолетни двигатели, в който работели военнопленници. После избликнала подпочвена вода и в галериите се образувало езеро. Провел акция за набиране на средства, поправили галериите, прокарали електрическо осветление, пуснали в езерото лодки, станала голяма туристическа атракция. И аз посетих пещерата - нищо особено: 15 минути се ходи по слабо осветените галерии и още толкова се пътува с лодка по езерото. Таксата е 20 евро. Въобще хората там от всяко нещо правят пари.
А след по-малко от два месеца се озовах в поречието на река Места. Величествена природа! Пирин се е възправил с островърхите си зъбери. В полите му и малките равнини са се сгушили китни села, все още необезлюдени. В някои от тях са запазени старите къщи и са археологически резервати. Минерални извори с температура от 25 до 45 градуса бликат навсякъде. Само до преди 20 г. природата в този край е била почти девствена, обрасла с гъсти гори. Места и през лятото е била пълноводна, с много риба и раци. Човешкият фактор активно се намесва в началото на 90-те години на миналия век. Започва

масова сеч на дървета

В резултат на това притоците на реката пресъхват и тя оголва коритото си. Още в края на май се прибира в централното си русло и грамадите от камъни от двете му страни се белват като оглозгани кости на измрели животни.
Втората човешка инвазия започва в края на 90-те години. Като гъби след дъжд започват да никнат отначало малки, след това по-големи хотели, а впоследствие и цели комплекси. Сега те са идеални места за почивка и релаксиране. Аз си избрах едно от тях - среден по големина СПА хотел. Към него има басейн за плуване с минерална вода 25 градуса и джакузи. Всичко е обградено от гора и храстовидна растителност. Под него река Места, макар и силно намаляла, ромоли по камъните. Няма дискотеки и поради това спокойствието на почиващите е осигурено. Наоколо има интересни исторически забележителности. Една от тях са останките от римското поселище Ад Иструм, което е било създадено именно заради минералните извори и е посещавано дори от императори. По времето на Първата и Втората българска държава тук за лечение и възстановяване са изпращани ранени в битките бойци.
Проблемите с Пирин обаче се множат.
Първият е

интензивното застрояване

 с хотели и СПА центрове. При това има много започнати и изоставени, които се рушат, замърсяват природата и загрозяват гледката. Това нарушава идилията и не спомага за привличането на желаещи да почиват в лоното на природата. Направен е опит да се построи дискотека на пилони в коритото на река Места. Засега той е осуетен, но не се знае докога.
Вторият проблем е свързан с развитието на туристическия бизнес в района. Той се посещава предимно от българи със среден и с по-нисък доход, защото цените са достъпни за тях. Един пакет от пет нощувки със закуска, ползване на басейните, сауна, масажи и други лечебни процедури струва 210 лв. на човек. За подобна услуга в Карлови Вари се заплащат 850 евро, а в Давос - 3500 швейцарски франка. Само че те са прочути курорти, а нашите в този край не са известни по света. Местните хотелиери мислят дали да вложат средства за реклама и по този начин да привлекат чужденци, като същевременно вдигнат тройно цените. Това обаче е голям риск, защото ще се лишат от българския контингент, който няма възможност да плаща толкова скъпо. Получава се нещо като хем сърби, хем боли, т.е. иска им се да привлекат по-платежоспособните чуждестранни туристи, но и да запазят българските. Този проблем са го решили в Черна гора. Там в куротите има квота за граждани на страната и за чужденци. Нещо подобно се опитват да правят и нашенци в този край. За българите нощувката в стая с две легла в къщите е 40 лв., но когато дойдат чужденци, за тях е 50 евро. На българите продават домашна ракия по 10 лв. за литър и вино за 4 лв., а на чужденците - пет пъти по-скъпо. Иностранци обаче рядко посещават този край, затова

с такива балкански хитринки

се стига до малки печалби.
В много страни туризмът е превърнат в индустрия и има голяма рентабилност. Ние отчитаме приходи от около 1,7 млрд. евро годишно, които идват главно от черноморските курорти през лятото и донякъде от планинските през ски-сезона. В Гърция те са 11 млрд., а в Швейцария - 12 млрд. евро. Споменавам само тези две страни, защото те са с близка до нашата територия. В сравнение с Гърция и Швейцария ние имаме по-благоприятни природни условия за развитие на туризма. Докато Гърция разчита на морските си курорти, а Швейцария на планинските, у нас има и двата вида, а към тях трябва да се прибавят и тези с минерални води.
Защо при това положение приходите от туризъм са 5-6 пъти по-малки? Основно причините са две. Едната е, че нашите курорти не са достатъчно популярни сред чуждестранните туристи, а минералните и за българските. До 1990 г. ние бяхме един вид почивна станция за хората от социалистичекия лагер, за които пребиването по нашето Черноморие беше истински рай. И сега основният чуждестранен контингент е от бившите социалистически страни. Но голяма част от него, главно от бившия Съветски съюз, се насочи към турските морски курорти и отчасти към гръцките и далматинските. Цените са почти еднакви, но в тях е запазена природата, докато у нас тя в значителна степен е бетонирана. Освен това и качеството на обслужването там е по-високо. Във всички случаи обаче ние се конкурираме за привличането на ниско и средно платежоспособния турист. Изчислено е, че у нас всеки такъв (българин или чужденец) харчи на ден по 40 евро - за нощувка, храна и други разходи, докато в Швейцария - 500 евро.
Така стигаме до втората причина и тя е стандартът. Традиционната почивка в курорт е една седмица. При положение, че средният месечен доход в Швейцария е 4000 евро, той се изразходва за тази цел. У нас е същото - при среден месечен доход от 350 евро едноседмичната почивка струва колкото него. Така че на въпроса кога у нас приходите от туризма ще бъдат към 10 млрд. евро, отговорът е, когато доходите ни станат по 4000 евро месечно. Това е принципът - пари при пари отиват.
В България промишлеността е сведена до минимум, строителството замря, селското стопанство бележи непрекъснат спад. Имаме обаче условия да повишим интензивността на туризма. Този шанс не трябва да се пропуска. Ако пък имахме един като Франц Шуберт и Йохан Шраус да възпее поречието на река Места, славата на Виенската гора ще бъде засенчена.


Поречие на р. Места


Виенската гора

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ