Надежда за образованието

Няколко обнадеждаващи перспективи и много въпросителни за допълнително изясняване останаха след почти 6-часовите преговори миналата седмица между ПП, БСП, ИТН и ДБ по темата за образованието. Вижданията на БСП представиха Ирена Анастасова, Милко Багдасаров и Веска Ненчева. Според нас образованието е част от националната сигурност, защото от него зависи кой ще ни лекува утре, кой ще пази страната, кой ще развива икономиката - то не е услуга, не може да се развива по пазарните принципи, видяхме резултатите през изминалите 30 години, заяви Ирена Анастасова. Да се направи пълен преглед на 

съдържанието на учебните програми,

те да се съобразят с възрастта на учениците, с българската култура, да не съдържат "джендър идеология", да развиват мислене, изложи тя позицията на левите. Според БСП, две реформи са изиграли отрицателна роля за качеството на учебните програми - първо през 2001 г., когато се появиха нови учебни планове и програми, а учебното съдържание бе смъкнато с 3 класа надолу, което го направи неразбираемо за учениците. Вторият фактор е новият училищен закон от 2016 г., който всъщност не реши нищо в сектора. Какво решихме с това, че гимназиалният етап бе разделен на две - до 10 клас и до 12 клас, попита Анастасова. Според Веска Ненчева, задължително трябва да се обърне повече внимание на българските училища в чужбина, а Милко Багдасаров подчерта, че основна задача е образованието да се обвърже със специфичните регионални проблеми - не може ученици след прогимназията да не се разбират с другарчетата си на български, както е в Кърджали, онагледи той.

От ИТН искат учебното съдържание да е на достъпен език и да се ограничат теоретичните знания за сметка на практичните. От ДБ са за автономия на преподаването. "Съдържанието по литература за 8 клас например започва с античността - старогръцки епос, през Черноризец Храбър, Константин Преславски, после се засилваме към Средновековие, Хамлет, Дон Кихот и стигаме до Символистите, Декамерон. От цялото това препускане в края на обучението това, което е останало у един ученик, е умението да решава кръстословици", заяви Ицо Хазарта (Христо Петров) от ПП. 

Едно от първите постигнати съгласия при преговорите е да се направи пълен преглед на съдържанието на учебните програми за всички класове, те да бъдат прередактирани и освободени от излишния академизъм, да бъдат по-практически ориентирани и съобразени с възрастта на децата, което след това ще доведе и до издаването на нови учебници. Кога обаче ще се преразгледат програмите остана да се обсъжда след коалиционното споразумение. Не стана въпрос изобщо за големия проблем за орязването, манипулациите и новото идеологизиране на програмите по история, както и за порочното преподаване на литературата по теми, което разбърква хронологията на епохите и авторите. 

Министърът акад. Николай Денков, който се спряга и за новия кабинет, очерта нов подход към учебните програми, като раздели дисциплините на два вида - класическите като математика, физика, история трябва да бъдат освободени от академизма и наситени с повече упражнения, а т.нар. нови дисциплини като технологии и предприемачество, сега не са изпълнени със съдържание, то пък и много бързо се променя и трябва да се обновява периодично, тук са много важни квалификацията на учителите и привличането на специалисти от практиката. Според Денков, квалификационните курсове в момента нямат ясен фокус към реалните нужди.  

Въпросът за броя на учебниците ще се решава допълнително, тъй като няма единно мнение колко учебника да има за всеки предмет и клас. От ИТН настояват за максимум 2 учебника, от БСП - за един учебник, както и за промяна на системата за оценяване на пригодността на учебниците, която сега е формална. 

"Парите следват качеството"

Партиите са на единно мнение, че финансирането на образованието у нас изостава от европейските нива. От БСП настояват средствата за средно образование да се увеличат на 5% от БВП.  

Преговарящите страни са съгласни, че сегашното финансиране на училищата чрез делегирани бюджети трябва да се пренасочи към подкрепа на качеството. Според Денков формулата трябва да се промени от "парите следват ученика" на "парите следват качеството". Т.е. освен от броя ученици парите да зависят и от постигнати резултати. Преди време Световната банка е предоставила на МОН модел, който измерва качеството според според резултата на входа и на изхода на всеки образователен етап - например, на какво ниво са знанията на учениите, постъпилив V клас след като завършат VII клас. Моделът може да се приложи и към конкретните училища и дори паралелки. Идеята е получената оценка да се има предвид при финансирането на училищата, като на добрите се предоставят допълнително пари за извънкласни дейности, за увеличаване на заплати и пр., а на по-зле представящите се - за преодоляване на конкретните проблеми. 

Трябва да се създаде национална стандартизирана система за оценяване, която да се приложи при външното оценяване след всеки образователен етап, заяви Денков. При такава система се установява средният резултат за страната и всяко училище се съизмерва спрямо него, като се отчитат типът населено място, образователното ниво на родителите, квалификацията на учителите, обясни министърът. През 2022 г. тази система може да е готова, да се изпробва през 2023 г. и да се приложи реално през 2024 г.  

Мандатност на директорите 

Дали да има мандатност на училищните директори остана нерешен въпрос. От ИТН искат да се въведат 2 мандата от по 5 г., а след това директорите да могат да се явят на конкурс и да оглавят друго училище. От БСП пък настояха, че има училищни директори, които са национално богатство, и че мандатите не трябва да се ограничават, но да има задължителна атестация на 5 години. ПП е за мандатност на училищните директори, но заемането на следващ мандат трябва да става след оценяване на работата на директора. "Ако се справя, няма причина да бъде сменян, защото отговорностите са огромни", каза акад. Денков. 

За обсъждане по-нататък бе оставено и предложението на ИТН децата до 4 клас да повтарят класа при слаби оценки. Ще има последващо обсъждане и на темата за децата със специални потребности, защото всички се съгласиха, че приобщаването за тях не работи в действителност. Според Ирена Анастасова, прибирането на децата в училище не може да е ангажимент само на учителите, а трябва да участват свързаните с проблема няколко държавни институции. 

При преговорите имаше единодушие, че учениците трябва да се върнат час по-скоро към присъствено обучение. Но не се разбра кога ще се реши основният проблем - липсата на тестове. "Ако трябва, ще се обсъжда и по-ранно започване на учебната година - например от първия понеделник на септември, но това подлежи на обсъждане", обяви министър Денков.

Три вида висши училища 

Според акад. Денков, трябва да се изчисти профилът на висшите училища. В Изследователските университети всички студенти трябва да бъдат включени в научна дейност, професионалните вузове следва да имат тесни връзки с фирмите, а третият тип - образователните висши училища, да се съсредоточат в профила, в който са най-добри. Чрез консорциуми може да се обединят някои дейности - вузовете да имат общи преподаватели, общи програми, което ще доведе до окрупняване на някои от тях, особено в София. Денков е категоричен, че висше училище в Северозапада трябва да има.

От БСП настояха публичните разходи за висшето образование да се вдигнат на 1% от БВП.      

Преговарящите се обединиха около мнението, че сегашният начин на присъждане на научни степени и заемането на академични длъжности трябва да бъде променен чрез изменения в Закона за развитие на академичния състав, действащ от 2011 г., евентуално да се завишат и минималните изисквания за доцент и професор. БСП поиска таксите за студенти в държавните вузове да отпаднат, но с това не се съгласи министър Денков, защото таксите карали студентите да бъдат по-взискателни. Промени следва да има и в Агенцията по акредитация (НАОА), смятат всички. Има съгласие да се увеличат стипендиите за докторантите, които сега са 250 лв. БСП предлага те да са поне 700 лв., според акад. Денков сумата трябва да е поне 1000 лв. 

БСП настоява за 1 % от БВП за наука

Според БСП в науката най-голям проблем е срамно ниското публично финансиране, по което сме на опашката в ЕС, то сега е 0,14% от БВП, заяви доц. Юлин Генов (ТУ-София). БСП настоява субсидиите за наука да се вдигнат на 1% от БВП. А за недофинансираната БАН спешно да се намерят допълнителни 15 млн. лв. Николай Денков пък предвижда и нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Според него, за да се използва максимално науката в икономиката и в обществото, тя трябва да участва при вземането на управленски решения. Той предлага още една новост - при приемането на управленски решения е задължително да има финансова обосновка, по същия начин трябва да се изисква и научна обосновка.