Кръвожадният глад
/ брой: 163
Таня Глухчева
Западният свят все повече заприличва на кръвожадно чудовище, което, за да оцелее трябва да пие кръв. Чужда, разбира се. По възможност от бедни райони, над които не може (вече) да упражнява власт. В момента, когато някоя бивша колония започва да се изплъзва от оловната хватка, дори и след обявяване на независимост, в болния мозък на западния Франкенщайн първата мисъл, която се прокрадва е за... война.
Психологията ни учи, че най-добрата самозащита е атаката. От страха, че бившите роби могат да си отмъстят за миналото, колонизаторите изпадат в ступор. Вече нямат същата власт над тях. Не могат да им вземат страха. Непокорни са. Ето, Нигер, където чрез преврат свалиха прозападния президент и сега развяват руски знамена. Ето и Алжир, който отхвърлил искане от страна на Париж да отвори въздушното си пространство за френски военни самолети, които да участват в операция в Нигер.
Един момент! Нали Макрон толкова емоционално отричаше, че няма намерение за "военна интервенция" в африканската държава? За какво тогава искат да използват алжирското въздушно пространство?! При това, за военни самолети?!
Явно французите мислят, че все още си имат работа с необразовани хора, които не си дават сметка какво им мислят от Стария континент. Но правилата на играта вече се смениха.
За последното си личи и по начина, по който Западът посрещна военният преврат в Нигер и как реагира преди години на Майдана в Украйна. Докато сега вие на умряло, че "е свален законно избран президент", в Киев приветства възторжено събитията. И се наслаждаваше на проливането на кръв. Сякаш това му даваше сили и го караше да се чувства всемогъщ.
Ех, този западен демократичен свят, с неговите двойни стандарти... Скоро ще бъде нещо повече от "западен", ще си бъде направо "западнал", паднал в собствения си кръвожаден капан. Жалко за невинната кръв, която се е проливала и продължава да се пролива през годините.