България ли е краят на света?

Какво става в държавата ни. От една страна, по националната телевизия пускат филми за лесбийки и само великолепната игра на актриси като Анет Бенинг прикрива задкулисния замисъл. От друга страна, кратки съобщения ни информират, че Руската Дума е отхвърлила законопроект, предвиждащ съжителството да се приравни с официалния брак. По същата тази наша обществена телевизия върви италиански сериал, в който т.нар. обратни хора са толкова симпатични и героизирани, че едва ли не само те са пазители на справедливостта и честността. Примиреното ни общество е наясно, че в Русия няма как да има масови гей паради и мрънкането на нови дисиденти там едва ли ще промени нагласите на хората по въпроса.
В същото време някой е решил, че отново имаме нужда от стария рупор "Свободна Европа", който, няма спор, отново ще ни показва що е то демокрация и свобода на словото. Преценили са, че нещо ни куца. Знаем, че куцането не е само при свободата на словото и медийните манипулации.
В същото време руският патриарх води хилядно шествие в Екатеринбург в памет на екзекуцията на последния руски император Николай ІІ, в което участвали хора от Сърбия, Украйна, Черна гора, Беларус и т.н. Преди това години наред в молитви, беседи и изявления патриарх Кирил, казват, не пропускал да възвеличае семейството като пазител на руските ценности, традиции и възпитание. Истанбулската конвенция изобщо не е тема за руското общество, въпреки вторачените на Запад погледи на немалка част от младите в Русия.
Накъде ще натежат везните в тази ситуация на мислещите у нас? За какво ще им трепне сърцето и какво ще анатемосват? Че са останали малко от тази порода, при това в "красивата средна възраст", няма спор. Че отвръщат поглед от множащите се реклами на английски, че се мръщят на името на хотел "Африка" в центъра на освежен български град, че се чудят защо им се предлага "тайвански сладолед", "белгийски торти" или "чешки меденки-топки" в капанчета по родното Черноморие, е повече от разбираемо. Те държат на родното, но вдигат безсилно рамене, защото точно това не са успели да предадат на децата си.
Децата в повечето случаи търсят реализация на мечти, т.е. пари, на Запад и, като прескачат у дома за малко, се гневят на липсата на тротоари и мръсния въздух. И питат защо са изсъхнали всички чемшири в града, а никой даже не протестира. Е, то и дървото-символ на Сливен (на 1000 години) изсъхна, та за чeмширите на Кюстендил ли ще се тревожим! Ама с чeмшир се връзвали китките за черква, с чeмшир се ходело на Задушница да се почетат близки, че преди е нямало български двор без такъв храст, кой го е грижа.
Ругаем, като един бивш наш посланик, руснаците, че вдигали годините за пенсия, сякаш на Запад се пенсионират по-рано. Страдаме като "Дойче веле", че имало нечовешко отношение към някакъв затворник в руска институция, която обичаха да наричат обобщаващо ГУЛАГ, "внимаваме с троянските коне на Китай на Балканите", както ни призовава напоследък комисарят по разширяването Йоханес Хан, стискаме палци управляващите във вече Северна Македония да се справят с предстоящия там референдум, за да влязат час по-скоро в НАТО, цъкаме състрадателно за пожарите в съседна Гърция и някак между другото се чудим каква беше тази история с чумата по овцете и новата болест по свинете, която идвала от Румъния. Смеем се под сурдинка на бодливата тел, която щяла да спира свинете от "страната на мамалигата", но малко русенци пропускат да си купят при честите си посещения в Гюргево от онова царевично брашно, което е в основата на вкусния "бабин" качамак. Така, както редица нашенци от пограничните райони не пропускат да пазаруват зеленчуци, плодове, месни и млечни продукти в почивните дни от Македония или Сърбия. Защото са истински, "като на баба". И си спестяват посещения в огромните чужди супермаркети, където и цените често са по-високи от тези в собствените им страни, и доматите са от Турция, Испания и дори Албания. Няма лошо, съюзници сме, ама от детството помним нашия вкус, нашето производство.
Дреболии. Дали? Горката "Свободна Европа", финансирана отвъд Океана, как ли ще се справи с такива настроения и спомени? Като се обезлюдим съвсем, проблем няма да има. Мрачно, но има логика. А друг изход има ли? Винаги има. С повече вяра в себе си, със запретване на ръкави, с по-малко чудене кой кого пръв е ощипал, с градеж отново на съсипаното образование, здравеопазване и родно производство, с възстановяване на държавността, чиито корени рязахме поне две десетилетия. За да опровергаем, ако успеем, популярното напоследък "Българите не чакат края на света, те живеят там".