17 Ноември 2024неделя01:00 ч.

Вуз - рИформи - вуз прим

МОМН предлага пак промени в Закона за висшето образование, които ще узаконят сегашните беззакония и ще нароят нови

/ брой: 124

автор:Велиана Христова

visibility 1965

На фона на хилядите нерешени проблеми във висшето образование най-важен изведнъж се оказа мудното легализиране на дипломите от чужбина и за чужбина. Толкова важен, че просветният министър Сергей Игнатов светкавично обеща промяна в Закона за висшето образование (ЗВО), която да облекчи процедурите за узаконяване на дипломите и да намали разходите за него. Също тъй изневиделица в казуса се намеси премиерът Бойко Борисов и обърна темата на свой си лад. Университетите ни трябва да приемат повече студенти от чужбина и понеже ги обучаваме тук с наши пари, да ги продават след това на страните им, рече той. А българските студенти, които са получили повече акъл в аудиториите тук - също с пари на данъкоплатеца, да се задължат да работят 5 години в България, преди да се изселят на Запад.
Накрая в сайта на МОМН се появи проект за промени в ЗВО, който екзотично решава донякъде първия проблем, а втория обръща на 180 градуса с  още по-екзотични нововъведения. Според мотивите към проекта целта е да бъдат върнати много от българските студенти, изтекли към чужди вузове, и да се въведат гъвкави модели за сътрудничество на нашите вузове с чуждестранните и за трансгранична дейност. Реално обаче предложените промени просто ще узаконят безобразията, които нашите висши училища сега вършат извън закона. Затова пък хем пред Борисов може да се рапортува за взети мерки, хем

лобитата на псевдообразованието

ще хвърлят шапки от радост.
Какво предвижда МОМН? Според проекта държавата престава да легализира дипломи за придобито в чужбина висше образование и ако тези дипломи трябва да послужат за продължаване в по-горна образователна степен, признаването е работа на самия вуз. Сиреч, ако българин или чужденец получи в друга страна степен бакалавър или магистър и иска да продъжи у нас съответно за магистър или доктор, приемащият университет трябва сам да изясни дали представената му тапия е законна. Така всеки от 52-та вуза у нас ще  звъни в Германия или в Танганайка, за да си изясни има ли там такъв законен вуз, откъдето някоя Калинка носи диплома, и дали в него са прелитали калинки изобщо. Досега това правеха външното министерство и МОМН, защото става дума за признаване на дипломите от държавата. Сега тя си измива ръцете, а 52-та ни вуза да се сърдят на себе си, ако някой ги лъже. А никое от тези 52 заведения няма интерес да хване лъжците, понеже всеки приет студент му носи чисти пари - или от таксата за платено обучение, или от субсидия плюс държавната студентска такса. Просто такъв е моделът на финансиране на висшите ни училища - парите зависят от броя студенти.
Но това не е най-голямата беля. По-голямата идва от друга поправка в законовите текстове. Дава се право на висшите ни училища да се сдружават с висши училища "и други организации" у нас и в чужбина за съвместно обучение на студенти, докторанти и специализанти, за учебна, изследователска, проектна, иновационна дейност и обучение през целия живот. Обучението може да се извършва не само в основни звена и филиали на нашите вузове, но и в структури на чужди вузове в съответните държави. Дипломите може да се издават и от тях. Според МОМН това щяло да увеличи чуждите ни студенти и да задържи нашите. Реално обаче това означава да се узаконят всички онези десетки незаконни сега случаи, в които наши висши училища приемат и обучават тук студенти от името на чужди вузове (основно руски, украински и английски) и след това дипломите се издават от името на чуждия вуз. А когато се издават от чуждия вуз - казва отделен текст в проекта за изменение на закона, българското законодателство не се спазва(!). Кое точно лоби пробута тоя

шедьовър на нормотворчеството

на просветното ни министерство?
А какво означава сдружаване с "други организации" за обучаване на студенти? Означава например сдружаване с онези фирми, които сега незаконно набират и обучават студенти у нас напук на действащия закон. Те просто ще влязат в закона. Очевидно предложената промяна не се прави заради сдружаването на Софийския университет с реномирани френски вузове за съвместно обучение на френски език или пък на Техническия университет в София - с реномирани немски вузове. Защото те и при сегашния закон си се сдружават свободно и обучават съвместно студентите си, дори им издават двойни дипломи. Колкото до съвместната изследователска дейност, тя отдавна е практика за нашите вузове и научни организации, понеже в съвременния свят за финансиране на научни проекти се кандидатства с широки колективи от няколко институции. От поправката в закона обаче ще се възползват всички онези треторазрядни вузчета и фирмички, които в момента имитират висше образование с пътуващи из страната едни и същи преподаватели и пускат на пазара на труда недоучени "специалисти". Което не пречи немалко от тях да имат от акредитацията си в НАОА оценка "добър" и дори "много добър".
Нататък става още по-интересно. МОМН предлага на вузовете ни да се даде право на "франчайз" - като на големите промишлени корпорации. Модерната думичка ще рече наши висши училища да продават в чужбина името си, та чужди вузове да обучават в собствените си страни студенти от името на нашите вузове и да им плащат за това. Или обратно - наши вузове да обучават тук от името на чужди вузове и да се разплащат с тях с част от парите, събрани от студентските такси. Не се изисква никаква преценка от агенцията по акредитация (НАОА) дали те имат капацитет за такова нещо. Това отново означава да се узаконят всички споменати по-горе безобразия, които сега се вършат у нас зад гърба на закона. В предложената поправка нищо не се споменава и за това как някой наш вуз, от чието име ще се преподава в друга страна, може да установи дали качеството на преподаването там е на ниво, та да го покрият с български дипломи. Едва ли водещите наши университети ще се съгласят някой в друга страна да ползва името (марката им) - пък било то и срещу заплащане. Не се е чуло Сорбоната или Оксфорд да се занимават с "франчайзинг". От такава възможност биха се възползвали по-скоро същите имитатори на образование, които си имаме, защото

събирането на пари е основната им цел

В предложените от МОМН текстове има и още един - много красив. Вузовете у нас, гласи той, може да приемат български и чужди студенти и докторанти, като им признаят предходна бакалавърска и магистърска степен, извън определения от държавата прием в рамките на свободния си капацитет! Това, първо, лишава от смисъл определянето на бройките за прием от държавата (в държавните и частните вузове). Второ, извън държавната поръчка се приемат само платени студенти, а и сега вузовете ни имат правото да приемат платени магистри и докторанти. Евентуално този текст може да означава, че специализираните висши училища и университетите ще може да приемат в платено обучение за бакалавър онези около 7000 младежи, които завършват колежите всяка година с най-ниската степен - "професионален бакалавър". В момента законът не разрешава платено обучение за бакалаври. И, трето, според сега действащия ЗВО всички висши училища у нас трябваше до учебната 2010/2011 г. да са запълнили на 100% капацитета си за обучение. Така че свободен капацитет не би трябвало изобщо да има. Имат го обаче някои от големите ни университети - като СУ и ТУ-София, които сами не искат да приемат прекалено много студенти,    за да не занижават качеството на обучението. Но цели 10 вуза са надхвърлили капацитета си, което противоречи на закона. Много от по-малките вузове, крепящи се на приходящи от София преподаватели, постоянно се напъват НАОА да увеличи разрешения им капацитет. За тях ли се прави такъв текст, не е ясно?
Ако всичко това бъде прието от парламента, във висшето ни образование просто ще настъпи необратима бъркотия и вече никой няма да може да му хване края. Защото всяко безобразие ще бъде законно. За капак завчера министър Игнатов лансира пак нова инцидентна и екстравагантна идея, която я няма в предложените промени на закона. Вузовете ни можели да акредитират учебни предмети като математика и информатика в ХI и ХII клас на някои добри гимназии, та завършилите тези гимназии да се записват направо в трети семестър.   
Лансирането на идеи "ет хок" с невъзможна близка реализация стана хоби. Първенството все още държи лансираното едва ли не за утре пренаписване на неразбираемите училищни учебници, което, след като направи сензация за медиите, се оказа в бъдеще незапомнено време. А висшето ни образование вече прилича на къща с безразборно разхвърляни навсякъде дрехи, от които човек докопва случайно каквото му попадне пред погледа.  Министър Игнатов така и не стана мукаят да предложи нов Закон за висшето образование, който беше обещал още за края на март 2010 г. Сетне го отложи, както се оказа - за неопределено време. Неотдавна обяви, че щял да прави общ закон за висшето образование и науката. Накрая се стигна пак до "изменение и допълнение". Да не говорим, че според действащия закон той първо трябваше да предложи на парламента национална стратегия за висшето образование, та да се знае накъде вървим и какво искаме. В момента стратегия дори не се планира. И ни  кой не знае накъде вървим. От една страна, МОМН обещава 3,5 млн. лв. (по 350 000 на проект) за закриване и сливане на основни звена в държавните вузове и за съкращаване на персонал.  Защото вузовете ни били много и дублиращи се. Държавните, разбира се. За нароилите се частни структури дума изобщо не става. От друга страна, правителството и след него - парламентът, постоянно одобряват ту нов Пернишки университет, ту въздигат колежи в ранг на специализирани висши училища, а специализирани висши училища - в ранг на университети. Последното прясно решение на МС е Земеделският колеж в Пловдив да стане специализирано висше училище, т.е да може да обучава бакалаври, магистри и докторанти. При такива взаимноизключващи се действия може ли някой да каже каква политика всъщност има България във висшето образование? 
Самият Закон за висшето образование от приемането му през декември 1995 г. до декември 2010 г. е бил изменян и поправян на парче точно 33 пъти - средно по 2-3 пъти годишно. Кръпка до кръпка - ръкав за крачол и джоб вместо деколте. Сегашният проект на МОМН е за 34-та промяна, която отново не решава най-болните проблеми като акредитацията, контрола за качеството или системата за финансиране. Е, коя система може да издържи разпъване на такъв чекрък.


След 33 изменения на парче  закона за 15 години системата е в кръпки - ръкав за крачол и джоб вместо деколте

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1372

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1354

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1398

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1445

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1339

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1464

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1266

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1432

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1396

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1392

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1326

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ