Отличената с БАФТА британска режисьорка Марги Кинмонт идва в София за световната премиера на новия й филм "Цветовете на битката" на 20 февруари от 20 ч. в кино "Одеон" в рамките на фестивала "Мастър ъф арт". Продукцията представя женската гледна точка към войната през призмата на изкуството и поставя въпроса за това какво виждат дамите, което мъжете не могат. Американският дизайнер Джеф Гарнър ще представи режисьорския си дебют на международния фестивал за документални филми, посветени на изкуствата. Премиерата на филма на Гарнър "Без дрехи" е на 21 февруари в кино "Одеон" в София. Филмът е смело изследване за наличието на токсични и вредни химикали в тъканите и материалите, използвани във всекидневното ни облекло. Над 50 филма са в програмата на десетото издание на фестивала "Мастър ъф арт", а церемонията по награждаването е на 26 февруари във Vivacom Art Hall "Оборище 5".
"Това бе ключов момент за изграждането на моята видимост на българската оперна сцена. По-късно, след успешен кастинг за двойната роля на Базилио и Курцио в "Сватбата на Фигаро" във Велико Търново, започнах редовно сътрудничество с театъра. Екипът оценява моя професионализъм и ми предложи възможност за продължително партньорство. За мен това е истинско признание за положените усилия", споделя солистът.
"Страната на усмивките" на Лехар и операта "Турандот" на Пучини са двете произведения в западната оперна история, които имат най-близка връзка с Китай. "Турандот" е по-широко известна, а арията "Nessun dorma" е изключително популярна. Въпреки това, оперетата на Лехар по-дълбоко и детайлно представя китайската атмосфера, особено в психологическото изграждане на героите. Трудно е да си представим как композитор като Лехар, който никога не е бил в Китай, успява толкова дълбоко да улови същността на конфуцианската философия за "самодисциплина и връщане към традициите" и да я изрази чрез западния музикален език - да се усмихваш заради любовта, дори когато се отказваш от нея в името на щастието на другия", обяснява китайският тенор.
По думите на младия солист принц Су-Чонг въплъщава европейската представа за източния човек в началото на XX век и в пълнота олицетворява концепцията за любовта чрез конфуцианската философия. "В трето действие, разкъсван от болка и носталгия, главният герой избира да потисне емоциите си в името на щастието на любимата. Завършекът на операта: "Нашата съдба е вечно усмихнат и вечно честит... даже да страдам, пак се смея, мъката в мен никой не трябва да знай", разкрива същността на героя. Надявам се, че ще успея да пресъздам всички тези чувства на сцената", казва Цинг Фанг Хъ.
"Въпреки че "Страната на усмивките" е художествена измислица, образът на Су-Чонг е изграден с изключителна дълбочина и достоверност. Операта отразява не само междукултурните връзки между Китай и Европа в началото на XX век, но и универсалния психологически конфликт при сблъсък с културни различия. Дори днес, в епохата на глобализацията, остава въпросът: преодолени ли са тези конфликти, или просто са променили формата и обхвата си", категоричен е гост-солистът.