След дъжд - качулка...
/ брой: 275
Уикиликс - популярното информационно цунами, за пореден път се готви да облее света със строго конфиденциална информация за твърде странните методи за многопосочно манипулиране на общественото мнение, предприемани от дипломатическите представителства на американските администрации във всички краища на планетата.
Реакцията на официален Вашингтон, както и можеше да се очаква, последва незабавно, но твърде объркано, ако се отчете предполагаемият мащаб на скандала, който се очаква да избухне в близките часове или дни. Вероятно именно бурно възхваляваната външнополитическа дейност на американската администрация, смятана едва ли не за "световен еталон" и "жалон", този път рискува да бъде подложена на взискателна дисекция. При това и от приятелите, и от враговете на щатските доктрини - именно заради откровеното смесване ведно на външна политика, разузнавателни методи, откровен шпионаж и не по-малко откровени манипулации и корупционни маниери. Вашингтон, при цялото си величие и сила, отказа да преговаря (забележете - дори да преговаря!) с ръководството на сайта Уикиликс, намирайки в това може би единствената логична защитна стена "срещу външни провокации".
Към скандала, който се понесе именно като вълната цунами, в защита на САЩ се включиха добре мотивирани отвъд океана медийни колоси, които, странно защо, изнесоха на първа линия темата за вероятните, да не кажем, съсипващи усилия на Вашингтон по пътя му към изграждането на "мирен свят".
Особено странно прозвуча загрижеността на демократичната западна общност от евентуалното преустановяване на "презареждането" с Русия. Теза, която, дори да е развивана, вече намирисва на смяна на курса. А там, в документите, които Уикиликс има намерение да огласи, Русия, видите ли, имало от какво също да се притеснява. Имало било тайни срещи, преговори, уточнения, декларации, споразумения. Всъщност едва ли на този фон ще прозвучат адекватно политическите и определено антируски "закачки" на опозиционни лидери като Борис Немцов и Гари Каспаров с представители на американската дипломация. Да не говорим за поетите от тях двустранни ангажименти (политически и вероятно - финансови...).
Администрацията на Барак Обама, естествено, е притеснена, че разкритията може да девалвират доверието към САЩ като дипломатически партньор заради това, че вероятно съдържат критични или "унижаващи достойнството" коментари за относително приятелски настроени към Вашингтон чуждестранни лидери и политически фигури. Такова поне е мнението на официалния представител на Държавния департамент на САЩ Филип Кроули.
Нека погледнем към България.
Нашият "Голям брат" (знаете кой точно), лидер "в установяването на демократичните ценности" в съответен стил, изпрати тук един от най-възвишените и лесно предсказуеми свои дипломати, мотивиран до себеотрицание. Същият този първи дипломат (в строго регионален план) очевидно силно си повярва. При това не да води традиционните дипломатически заигравки, а директно да ръководи проспериращото ни отечество. Както той си знае, както са го научили. Което би трябвало да стане световен еталон.
Засега господин дипломатът успява.
Риторичен остава обаче въпросът - след цунамито Уикиликс какво ще настане (при това - не само тук)? Това знае със сигурност само Господ. Защото, когато то премине, някой да си намята качулката, за да не се "понамокри", изглежда просто смешно. Колкото до илюзиите - те са непостоянна величина. Проверено е във времето.