18 Ноември 2024понеделник03:23 ч.

"Виж Неапол и умри!"

Българите и в чужбина, и в България са си едни и същи. Трудно биха подали ръка на друг човек - казва Росена Димитрова, която живее и следва в Италия

/ брой: 138

автор:Мария Нинова

visibility 4603

Росена Петрова Димитрова в родена в гр. Луковит. Завършва средното си образование в езиковата гимназия в Плевен. След бала заминава да живее при майка си в Неапол. Там започва да следва английска и френска фиология. Влюбва се в града, но се разочарова от хората.

- Защо реши да напуснеш България?
- Защото образованието в чужбина е много по-добро. Навън младите хора имат по-голям шанс за развитие след завършването му.
- А защо точно Италия?
- Майка ми се беше установила там и за мен беше по-лесно да отида при нея, отколкото да започвам някъде другаде без подкрепа.
- В кой град в Италия?
- Неапол.
- И какъв е Неапол?

Университетът в Неапол, където следва Росена


- Това е един от най-красивите градове в Италия. Имаше една сентенция : "Виж Неапол и умри!" Наистина е много красиво, много забележителности, невероятна култура и разбира се, невероятна пица! Той е толкова различен и пленителен.
- Какво учиш там?
- Английска и френска фиология.
- Разкажи ни за университета, професорите, учениците.
- Университетът е прекрасен - с много красива сграда, подреден и чист. Професорите са отлични, а всеки "ученик" си знае задълженията. Има правила за всички и те трябва да се спазват.
- Хората как се отнасят там към чужденците?
- Отношението към чужденците специално в Италия не е много толерантно. Ние за тях сме като хора втора класа. За тях сме глупави, бедни, живеем в мизерия и нямаме нищо. Общо взето, италианците са доста ограничен народ и оттам идва всичко това. Те не допускат хората до себе си и страдат от много предразсъдъци.
- Има ли много българи, помагате ли си?
- Да, има доста българи, които са тук, за да работят. Повечето от тях "си живеят живота" и не обръщат внимание на другите си сънародници. Сякаш тук никой не иска да ти помогне, още по-малко българин. Но ние сме си такива, където и да отидем гледаме само как да се самоизяждаме, а не да си помогнем.
- Кога бяха най-трудните ти моменти?
- Най-трудно ми беше в самото начало. Отивах в друга държава, на ново място, даже си мислех, че съм в друг свят. Започнах съвсем нов живот, трябваше да създам нови приятелства и да спра да мисля за България. Колкото и да се опитвах, не се получаваше. В България оставих всичко. Не можех да спра да мисля за приятелите и семейството, това беше най-трудното и все още не мога да се справя с него. В България човек може да преживее без пари по-дълго време, да разчита повече на подкрепа, докато в Италия без пари, без здравна осигуровка човек е мъртъв.
В Италия според мене се живее далеч по-лесно, отколкото в България, което за жалост не означава по-щастливо. И тук имам приятели, но ми липсва чувството за братство, за непринуденост, на което се радвах в България, без да осъзнавам колко прекрасно нещо е това. И в България, и в Италия чета задължително по два-три часа на денонощие, за да поддържам езика. Тук се отделят много повече финансови средства за култура, отколкото в родината ми, но всичко българско - от българската култура, живот - е безценно за мен.
- Толкова ти липсва България, защо не се върнеш?
- Защото в България няма да успея да се реализирам, а тук ми се дават много по-големи възможности.
- С какво искаш да се занимаваш?
- Все още ми е трудно да се ориентирам с какво точно искам да се занимавам. Все пак едва завърших втората си година. Надявам се един ден да мога да работя в България като фармацевт. Най-важно е това, което правя, да ми носи удоволствие. За мен е важно да започна работа, която да ми харесва. Защото работата си е работа, но тя трябва да се върши с желание. Само тогава човек може да постигне нещо, когато всичко става само с желание. Ако работата не ми харесва, няма как да бъда полезна нито на себе си, нито на хората, с които ще работя, нито за страната, в която ще се трудя.
- Какво обичаш да правиш през свободното си време?
- Излизам с приятели. Обичам много театъра, литературата и киното и използвам всяка възможност да ходя на театър и кино, доколкото ми позволяват финансовите възможности, които, както при почти всички студенти, не са завидни.
 - Какво ти даде новата страна и какво ти отне?
 - Новата родина ми даде по-голяма финансова сигурност, но ми отне топлотата в сърцето. Винаги виждам българското лято като красив спомен, като приятел. Смятам, че станах по-пресметлива, по-неуслужлива и това не ме радва. В България ценях добротата над всичко, сега тук под доброта се разбира -  финансово чисти отношения. С болка признавам, че доброто много ми липсва. Не че се отнасят зле с мен. Напротив. Но не мога, както в България, когато ми докривее, да прескоча до някоя приятелка или съседка. Имам приятели, но не е както у нас, където и въздухът, и улицата са ми приятели.
- Кажи нещо за финал...
- Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Най-важното е обаче да имаш сила и дързост да следваш и най-смелите си мечти.

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ