Вечната и неотразима Едит Уортън

Приживе Едит Уортън е представена в България още през 1927 година, и то с най-престижния си роман "Векът на невинността" (преведен като "В блаженото време на невинността", а по-късно като "Невинни години"). Името на авторката е транскрибирано или по-скоро транслитерирано като Едит Хуартон. Това е романът, с който Уортън става първата американска писателка-жена, която получава новоучредената престижна награда "Пулицър" за 1921 година - самата тя е и първата престижна романистка, отличена с тази награда, която на следващата година е присъдена на Уила Катър. Ситуацията е и малко скандална, защото първоначално журито избира шедьовъра на бъдещия пръв американски нобелист Синклер Луис "Главната улица", но след това променя решението си.
    През 1941 година на български език е издадена още една книга на Уортън "В снега", която не успяхме да разпознаем, вероятно заради промяна в заглавието. А междувременно Едит Уортън беше починала, огромната й популярност намаляваше и бяха необходими петдесет и три години, за да може шедьовърът й отново да излезе на български език. Несъмнено това "възраждане" се свързва с блестящата премиера през 1993 година на филма на Мартин Скорсезе по "Невинни години" с Даниъл Дей-Луис, Мишел Пфайфър и Уинона Райдър в главните роли.
    Книгите на Уортън бяха филмирани и преди. Още от 1918 година до днес има близо двадесетина филма, в които са играли звезди като Мира Сорвино, Фредерик Марч, Бети Дейвис, Джералдин Чаплин, Лайъм Нийсън, Дан Ейкройд, Ерик Столц, Ким Новак, Бен Кингсли.
    Едит Нюболд Уортън (по баща Джоунс) е родена на 24 януари 1862 година в Ню Йорк в изключително богатото семейство на Джордж Фредерик Джоунс и Лукреша Стивънс Райнландър. Тя израства в тази престижна среда с двамата си братя. След 1866 година семейството заминава в чужбина и Едит получава образование у дома от гувернантките си, овладява френски, италиански и немски език (по-късно дори пише на френски). На четиринадесетгодишна възраст написва новела, съчинява и стихотворения и дори успява да публикува в престижното списание "Атлантик Мантли". Запознава се с Емерсън, Торо и други писатели трансцеденталисти.
    Сгодена е, но разваля годежа си и на 23-годишна възраст се омъжва за дванадесет години по-възрастния приятел на един от братята си Едуард (Теди) Робинс Уортън, банкер, който също произхожда от заможна бостънска фамилия. Издава сборник разкази (1899 година), сътрудничи на списанията "Скрибнърс Магазин", "Лейдис Хоум Джърнъл", шокира с разказите си за призраци, с теми за потисната сексуалност, кръвосмесителни връзки, с историите си за живота на новобогаташите, заради което има проблеми с цензурата.
    Съпругът й Едуард пилее парите си по млади момичета, но започва да получава пристъпи на остра неизлечима депресия, което е причината двамата да се разделят през 1913 година.
По същото време, между 1907 и 1911 година, Едит има връзка с три години по-младия от нея бисексуален американски журналист Мортън Фулъртън, когото смята за голямата любов на живота си. Запознава ги Хенри Джеймс. Фулъртън е приятел на Джордж Сантаяна и Оскар Уайлд, а един от неговите любовници, лорд Роналд Гауър, е прототипът на лорд Хенри Уотън, героят от романа "Портретът на Дориан Грей". Той е талантлив скулптор и в родния град на Шекспир Стратфорд на Ейвън на видно място е изложена негова прекрасна статуя на Хамлет.
    От детството си Едит Уортън развива истинска страст към пътуванията и прекосява над 60 пъти Атлантическия океан, катери Алпите, а също Света гора на Атонския полуостров, пътешества до Мароко, където посещава харем.
    Едит Уортън обича да пише в семейната вила "Хълмът". След разпадането на брака си решава да заживее за постоянно във Франция, в Париж. За заслугите си към Франция е отличена с ордена на Кавалер на Почетния легион през 1916 година. Пише романа "Марна", посветен на Първата световна война. През 1927 година си купува старинна вила в Прованс. Съсед й е популярният американски романист Луис Бромфийлд, който научава от нея тайните на градинарството. Едит Уортън е талантлива дизайнерка и аранжьорка на цветя. През 1923 година се връща в Съединените щати и получава почетен докторат от университета в Йейл.
    Тя предпочита да пише в спалнята си на специално приспособена дъска, а когато донасят закуската й, секретарката прибира разхвърляните навсякъде ръкописни листове, за да ги отпечата. Въпреки че "Невинни години" е най-известният й роман, още по-ранният "Къщата на радостта" й носи голям успех. Сред нейните гости и близки приятели са Жан Кокто и Андре Жид, Синклер Луис, президентът Теодор Рузвелт, запознава се с младия Скот Фицджералд. Специално място в живота й заема великият американски романист експатриант Хенри Джеймс - и тя, както и много други талантливи авторки от онова време, е силно повлияна от творческия метод на Джеймс. Една от най-силните й творби, "Етан Фром", въпреки необичайния си оригинален сюжет също е повлияна от Джеймс. Двамата са много близки, тя участва в кампанията за присъждане на Нобелова награда на Джеймс и след като не успяват, отказва да се предлага нейната кандидатура. Двамата разменят писма, срещат се често като приятели и вероятно не стават любовници.
    През двадесетте години на двадесети век, на върха на славата си, Уортън получава от 1500 до 1800 долара за разказ, което прави приблизително между 15 000 и 18 000 долара днес.
    Едит Уортън почива на 11 август 1937 година, на 75 години, от сърдечен удар. Погребана е в американското гробище във Версай, на нея е кръстена улица във Франция. Написала е 22 романа, 16 сборника с разкази, стихотворения, документалистика. Освен "Невинни години" днес във всеки курс по американска литература, включително и в България, се изучават "Къщата на радостта", "Етан Фром", "Рифът". Последният й роман, "Пиратите", остава недовършен, но е издаден през 1938 година, а през 1993 година е довършен от американската романистка, преводачка и критичка Марион Мейнуеъринг.
    Макар че живее в епохата на модернизма и разработва теми на кризата на модерното общество, дълги години, също както Елън Глазгоу и Уила Катър, тя е смятана за старомодна традиционалистка. От своя, вече далечен свят, Уортън спокойно отговаря: "Един друг объркващ елемент на модерното изкуство е този общ симптом на незрелост, страхът, че ще направиш това, което е било направено вече преди от друг... Истинската оригиналност не се състои в новата форма и стил, а в новото въображение и проникновеност... Класическата творба не е класическа, защото се придържа към дадени структурни правила или се приспособява към някакви дефиниции (за които авторът вероятно никога не е и чувал). Класическата творба е такава заради своята вечна и неотразима свежест".
    Но понеже Едит Уортън си е Едит Уортън, едно истинско "ужасно дете" на епохата и класата си, тя може да си позволи да коментира живота и литературата си така: "Единственият начин, по който можете да не мислите за парите, е да ги притежавате в големи количества".


Има два начина да разпространяваш светлина: да бъдеш свещ или да си отразяващото я огледало.


Пищната и шеметна Едит Уортън


Ръкописни листове от Едит Уортън


Едит Уортън заедно с американския романист Хенри Джеймс