Европейският съюз и Турция

През 2013 г. Хърватия стана пълноправен член на Европейския съюз. От десетилетия насам това бе първата страна, за която е било планирано още преди половин век да стане такава. Заради превратностите на историята обаче част от планираните тогава членки се наложи да бъдат изоставени, а за сметка на тях да влязат други - такива като България и Румъния и страните от Прибалтика.

 Най-фрапиращо е положението с Турция. Нейното приемане в ЕС е заложено още в учредителните документи. Преговорите за включването й датират от 1963 г. Защо? Защото тогава се води Студената война, защото има "Желязна завеса" и границите с така наречения социалистически блок трябва да бъдат охранявани откъм всичките му страни. Защото, ако Студената война прерасне в истинска, Съветският съюз трябва да бъде ударен и в гръб - откъм Турция.

 Доскоро си мислех, че хвалбите за силата и мощта на Съветския съюз са били по-скоро комунистическа пропаганда на партийните агитатори. Но книгите, които са публикувани на английски в САЩ и Великобритания в периода 1950-1965 г., потвърждават, че не е така. Специализираната изложба "Пропаганда", която бе експонирана в Британската библиотека през 2013 г. - също.

В едно издание от 1965 г. английските политолози отбелязват, че след 1945 г. Съветският съюз е станал най-могъщата страна в света. С увеличената си площ от 22,4 милиона квадратни километра той е вече девет пъти по-голям от цялата Западна Европа. Военната му мощ също класират на първо място. И съвсем закономерно именно СССР изстреля първия изкуствен спътник на Земята. Съвсем нормално и първият космонавт Юрий Гагарин бе съветски гражданин. 

 Същата книга разглежда планираното обединение на Европа през периода от 1965 до 2000 го. Както се вижда от приложената скица, за да може да противостои на суперсилата СССР, Западна Европа е трябвало да се обедини. Според тогавашните виждания (от времето след Юрий Гагарин) - това трябва да стане в Европейска демократична федерация. В която непременно да бъдат включени скандинавските страни и Турция!

  В така планираната Европейска федерация от балканските страни е трябвало до 2000 г. да бъдат приети в голямото европейско семейство Югославия, Гърция и Турция - трите обединени в провинция Егея. Останалите шест провинции се предвиждало да бъдат: Скандия - обединяваща скандинавските страни, Иберия - обединяваща Испания и Португалия, Келтика, Галия, Германия и Алпина с Италия.

В онези години Турция е била крайно необходима на западноевропейците, но сега вече не им трябва! Студената война е приключила. Няма я и Берлинската стена. С многобройното си интелектуално изостанало население и почти радикален ислям тя би създавала доста повече проблеми на Европейския съюз, отколкото, да речем, България и Румъния, взети заедно.

И сега преселниците от Турция създават проблеми на страни като Германия и Франция например. Познавам български турци, които в Лондон живеят с български имена и паспорти от времето на "възродителния процес". Моят стар приятел Емин Хасанов преди няколко години ме предупреди да го зова "Емил", а не "Емин", тъй като на работата се представял като българина Емил Асенов. 

Интересни са тези западни демокрации. Дискриминацията в Англия уж жестоко се преследва. А често реверсивната расова дискриминация е очевадна (когато чернокожите дискриминират бели). Учуди ме една случка от 2003 г. с три девойки от България. Съгласно подписана през 1996 г. договореност българските граждани, които са стъпили легално на британска земя, можеше да започнат законно свой дребен бизнес с така наречените бизнес визи като самоосигуряващи се лица. В първите две-три години на новия век аз подпомагах някои сънародници да сторят това. 

И така, три момичета от България след приключване на селскостопанска бригада дойдоха да им подготвя документите за такива визи. Двете от тях ги получиха в рамките на един календарен месец. Третото обаче бе с мюсюлмански имена, макар и окончаващи на "-ова". След месец и половина тя се разплака: "Аз си знаех, че на турците не дават такива визи!" В крайна сметка дадоха и на нея, но й изискаха доста допълнителни документи и доказателства. И се наложи да чака три-четири месеца.

 А авторите на разглежданата по-горе английска книга са били големи оптимисти относно обединяването на европейските народи и държави. Политиците - също. Щели Югославия да обединяват с Гърция, днес - Република Македония с Гърция. Дето повече от двайсет години водиха спор за името. И уж Югославия беше социалистическа, ама май не бе дотам социалистическа. Щом границата на Европейската федерация са поставили именно между нея и България.

 Щели да обединяват и Турция с Гърция?! Само десетина години след коментирания тук замисъл тези две страни разпокъсаха Кипър. Гърците смятали да обявят "еносис" (обединение, присъединяване) на целия Кипър към Гърция, но турците усетили и изпревариха събитията, окупирайки населената предимно с турци североизточна част. Което стана и добър повод за отлагане на преговорите за влизането на Турция в Евросъюза.

Да не говорим, че напоследък Турция влезе в "топли" връзки с Русия, а това дразни неимоверно задокеанските ментори и техните европейски клакьори. Да не забравяме на този фон, че все пак Турция държи достъпа до Черно море, а при евентуално желание за по-масирано американско присъствие във водите му морето няма да се окаже гостоприемно...  

 Вероятно е излишно вече да се коментира темата за приемането на Турция в Европейския съюз. На всички политически поограмотени хора е ясно, че това няма да стане! Няма защо. Никому вече не е нужно... А на кого е нужен самият Европейски съюз?