18 Ноември 2024понеделник04:41 ч.

Поезия

146 години от Освобождението

С благодарност към руските братя...

/ брой: 42

автор:Дума

visibility 6348

От редактора
 
Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература е посветен на Трети март. Големи български поети са изразявали през годините своята признателност и обич към братята освободители чрез своето творчество. Представяме малка част от тях...
Приятно четене.



Петко Р. СЛАВЕЙКОВ

Вярата и надеждата на българина към Русия
   
    Посвещава се на руския народ

Руский цар е на земята
най-велик, над всички пръв,
русците са наши братя,
наша плът и наша кръв.

Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!

Руска сила, руска воля,
руска кръв и руский пот
ще избавят от неволя
наший падналий народ.

Бог поддържа крепка мишца
и ръка спасителна;
той е вложил ней в десница
сабя отмъстителна.

Нам Русия е надежда,
руский цар е наший спас -
никой друг не ни поглежда,
не помисля зарад нас.

Немци, френци, англичани
наши са враждебници,
дружни с нашите тирани,
с нашите изедници.

Спекуланти са омразни -
интерес им покажи,
че да виж дела проказни
и чифутски в тях лъжи.

Род и вяра е идея
за Русия най-света;
нейний подвиг е за нея -
благородна й целта.

Със Русия днес съгласни
да застанем брат до брат
и да станем сопричастни
в този неин подвиг свят.

Долу всички спекуланти,
да сломи се техний рог;
да смирят ся интриганти,
да живее руский бог!



Иван ВАЗОВ

Здравствуйте, братушки!

- Мамо, мамо, я ги виж!
- Що е? - Идат, погледни ги.
С пушки, с саби... - Що стоиш?
Скоро, чедо, поздрави ги!
Тях ги бог прати насам,
да помагат, чедо, нам. -
И детето дава крушки
на солдатите без страх
    и крещи на тях:
здравствуйте, братушки!

Генералът кат орел
ескадроните повежда,
а орачът се запрел
и омаян ги изглежда:
чини му се, че е сън...
Изведнъж с туптенье, с звън
приближават кат вихрушки.
Той си шапката свали
    и ги поздрави:
здравствуйте, братушки!

Шипка! Шипка! Гръм се чуй.
Гурко мина планините!
Радост, чудо беше туй!
И на Тракия момите
срещат храбрите борци
и покриват със венци
техни глави, коне, пушки...
И кат стискат им ръце,
    викат от сърце:
здравствуйте, братушки!

Как са горди тез момци!
Един казак варди, гони
хиляди злодей, крадци -
цели турски легиони.
И народа с лик засмен,
като гледа вече в плен
тия полкове хайдушки,
на казаците добри
    тъй благодари:
здравствуйте, братушки!



Петър АЛИПИЕВ

На гроба на Ю.П. Вревская

Ах, за кой ли път белее
кестена над твоя гроб.
Птица из клонака пее.
Пада тънък слънчев сноп.
Всичко е така далеко.
Няма Петербург, света.
Пеперуда каца леко
на пръстта.
Чу ли я,
Юлия?

Крачи близо млада двойка.
Свят щастлив се народи.
Но в градината девойка
чете "Пролетни води"
и полегнала сред злака,
зарад чуждите лъжи
от съчувствие поплака,
потъжи.
Чу ли я,
Юлия?

Всичко е така далечно.
Роба вече не е роб.
Никой не живее вечно.
Но край твоя тъжен гроб
българка щастлива пее.
Тъжни песните не са.
Весело звуът люлее
вред леса.
Чу ли я,
Юлия?



Людмил СТОЯНОВ

Към руския народ

Както Балкана, навъсен хайдутин,
бди над земята ни в синия свод,
тъй за народа ни в страшни минути
мисли великият руски народ.

Помнят бащите ни Шипка и Плевен.
Руска кръв греела в полския мак.
„Идат!“ И кичели с росен и невен
млади девойки казак до казак.

Прости певци за Столетов и Гурко
песни по сборове пеят до днес.
Млади невести под шарена хурка
спомнят за руската слава и чест.

Робство и мрак като рицар пронизваш,
щедро вестиш свобода и живот:
твоята правда е живият извор
на всечовечност, о руски народ!

В мъжество, в доблест - кой би те надминал?
С теб по другарство - кой би се сравнил?
Паднал бих, в немощ до днеска бих гинал,
ако не бяхте познал и любил.

Няма по-мъдро от руското слово,
няма по-звучна от руската реч.
Всичко високо и нужно, и ново
идва от нея и литва далеч.

Бихме ли ние излезли повторно
яки и читави от пропастта?
Бихме ли с трепет днес, ясно, просторно,
пели за волност и чест песента,

ако не бяха заветните братя,
братята руси и руски чеда,
с чука и сърпа по знамената
и над чело - с петолъчна звезда?

Дойдоха те и ни всичко простиха,
и ни подадоха братски ръка -
руската ярост е шеметен вихър,
руската обич е буйна река.

Честност, другарство, справедливост, сърдечност -
те ще пребъдат в грядущия век.
Руската правда е правда човечна -
с нея израснах и станах човек.

Както Балкана, навъсен хайдутин,
бди над земята ни в синия свод,
тъй за народа ни в страшни минути
мисли великият руски народ.



Воймир АСЕНОВ

Товарищ, верь!...

Русия - като северна стихия...
Русия - като сняг, като вихрушка...
Русия - като образ на Месия...
Русия - като храм великодушен.
Русия - като необят
в стиха на Вазов - "Здравствуйте, братушки!".
Русия - в моя поетичен свят
дойде със името на Александър Пушкин.
И днес звъни с "Товарищ, верь!...",
не гасне тя,
звездата на пленителното щастие!
Русия е безсмъртието на света,
защото е славянското причастие...
Това причастие е благослов,
славянска реч след меч от "поле бранном".
Това причастие е вселюбов
и ехо е от кремълски камбани.
Това е в Космоса звезда -
Русия е сърцето на планетата.
Русия ни предпазва от беда -
дори предадена, дори несретна...
Русия има сили да се възкреси
дори когато братя я напущат...
Тя утре пак от чужди гнет ще ни спаси:
"Товарищ, верь!" -
предсказал го е Александър Пушкин...



Емил РУПЕЛ

Обич

Глътчица вода от руски кладенец съм пил,
ял съм къшей хляб от руска матушка замесен.
Ако свия гръб и слезна в себе си унил -
ще ме пипне стремето на стара руска песен.

И Столетов ще удари пряко вълчи вой,
пряко голи чуки и пълчища от неволи.
Ще се моли силната ръка за мъжки бой,
мъжката десница за победа ще се моли.

Верешчагин ще рисува кръгове от сняг -
върховете с тъмен пламък ще горят чалмите си...
Аз изправям гръб и без да чакам знак,
в епицентъра на всички трусове връхлитам.

Оня кладенец оглежда днешната ми страст.
Майчините длани пак омесват хляб за мене.
И на стремето на нова руска песен аз
ще ветрея чистата си риза, непременно!


"Кавалеристи, погледнете, пред нас е България, свещена славянска земя! Там гинат нашите сестри и братя! Те чакат нашата помощ! Да изпълним достойно своя дълг!"
С тези думи полковник Александър Александрович Пушкин, син на великия поет, се обръща към своите воини от 13-и Нарвски хусарски полк малко преди да прекоси Дунав и да се включи в Руско-турската освободителна война

"С радост стъпих на българска земя, за да се боря за вашата свобода, защото знаех, че вие, братя българи, сте достойни да бъдете свободни и равноправни на всички европейски народи!"
Това казва при освобождаването на Бургас полковник Александър Лермонтов, племенник на големия поет Михаил Лермонтов

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ