Редове в розово
/ брой: 25
Няколко вечери подред щракам върху дистанционното на телевизора с надежда на попадна на нещо нормално от живота на хората по света. Уви - нямах този късмет. Всички станции - чуждестранни и наши, документални и "художествени", ми предлагаха всевъзможни военни действия или цивилни убийства... На някои пишеше, че са забранени за зрители, които нямат още дванайсет годинки - сякаш онези деца, които са на дванайсет и половина могат да си гледат спокойно жестоките убийствата и страстните изнасилвания, които малкият екран щедро предлага. И после се чудим на децата престъпници, за които научаваме също от малкия екран.
Размечтах се за времето, когато и престъпленията бяха доста по-малко "по света и у нас" и не ни ги показваха с такова новинарско наслаждение. Така си спомних за някои тогавашни филми, които бях гледал по няколко пъти и тях, както и други, подобни на тях, бих гледал с голямо удоволствие сега. Кои са тези филми ще попита някой. Не изпитвам никаква трудност да отговоря. Първо ми идват на ум комедиите на Григорий Александров с Любов Орлова в главните роли.
Още не съм отворил "сламката" интернет и вече са пред очите ми кадри и дори цели епизоди от "Веселите момчета", или "Цирк", или "Волга, Волга". И звучат в главата ми мелодии и дори текстове като "Широка страна моя родная...", или "Легко на сердце от песни веселой...". Дощя ми се да посветя тази си статийка на голямата съветска актриса Любов Орлова, да припомня за нея на старите и да запозная младите с разкошното й творчество. Пък може по този начин да подсетя и някоя не толкова послушна и съзвучна с президента и с официалната ни днешна политика телевизия да повиши рейтинга си, като излъчи поне един от тези филми.
А с някои зрители от моето поколение искам да споделя подробности за голямата актриса, които научих едва сега. Например това, че още като момиче се е познавала с големия руски писател Лев Толстой и той й е подарил с автограф своята книга "Кавказка пленница". Друг голям писател - Максим Горки, много харесал оклеветената от зложелатели (по-християни от папата или по-загрижени за комунизма от Сталин) филмова комедия "Веселите момчета" и се застъпил за нея пред вожда, който после гледал филма и също го харесал. В интернет видях и снимка на Любов Орлова и Григорий Александров с Чарли Чаплин и прочетох за познанството им с Шаляпин, Луи Арагон, Пикасо, Жерар Филип...
Стига толкова за другите, че не остана място за самата Любов Орлова! Родена е на 29 януари 1902 година в дворянско семейство и е първата звезда на съветското кино и първата народна актриса на СССР. Истински кумир е за публиката от 1930 до 1950 години, а понеже става дума за кино - и доста след това - нали лентите се запазват. Не само талантлива актриса, а и танцьорка и певица, тя участва главно в музикални комедии. Умира от рак през 1975 година. И нещо много интересно: Нейното име "Любов Орлова" носи параход, построен през 1976! На нея е кръстен и някакъв астероид...
Освен в споменатите вече три филмови комедийни шлагера - "Веселите момчета", "Цирк" и "Волга, Волга", които са прожектирани с небивал успех, тя се е снимала още в "Петербургска нощ", "Светъл път", "Пролет", "Среща на Елба", "Мусоргски" и други - общо близо двайсет, но не с качествата на сниманите от Григорий Александров.
С не по-малка любов на зрителите Любов Орлова е играла и на театралната сцена. В различни московски театри тя с се е превъплъщавала в много и най-различни роли. Ще спомена от тях "Сламената шапка" на Лабиш, "Лизи Мак-Кей" на Жан Пол Сартр, "Странната мисис Севидж" на Джон Патрик...
Жалко, че театърът не е кино, за да сме гледали не само екранните, а и сценичните роли на голямата актриса. Още по-жалко е, че годините си казват своята дума и заедно с артистите остаряват и техните екранни превъплъщения... Навярно мнозина от сегашните младежи няма да повярват на горните суперлативни мои думи, казани за голямата актриса Любов Орлова. Но те са верни. Всички стари хора ще го потвърдят.