Публиката не разбира от изтребители, но вижда натиска

Как се навъдиха толкова капацитети по самолетите, не крият удивлението си някои. При това - не по какви да е, а по военните, и то по изтребителите. А министърът на отбраната направо определи спора с чии машини да обновим авиацията си като проява на елементарно мислене. Тъй като не само всеки бил познавач, но и мненията се разделяли по оста Русия-Америка. Може би защото е позабравил, че в този конкурс Москва не участва. Или пък си мисли, че като раздели за кой ли път хората на фоби и фили, ще прикрие истинските причини България да бъде склонена да купи щатския Ф-16.

Публиката може наистина да си няма понятие от самолети. Но президентът Радев, като не просто разбира, но и разбира най-много, защото е опитен летец и бивш командир на ВВС, та какво? Някой чу ли го, вслуша ли се в думите му, запази ли поне поисканото от него "радиомълчание" по време на конкурса? Нищо подобно. Охулиха го, изкараха го дори лобист и брокер. След като се постъпва така с държавния глава, какво остава за публиката? Управляващите едва ли си дават сметка, че тя всъщност е народът или поне реагиращата част от него. А може би са наясно и тъкмо затова й приписват по навик елементарно мислене. Не се досещат сякаш, че хората може да не са компетентни по самолетите, но да разбират от натиск.

А натискът можеше да се предвиди. Не се случва нито за първи, нито за последен път. Можеше да се каже, че в името на стратегическото ни сътрудничество със САЩ ще купим техния изтребител. И да се избегне трагикомедията с конкурса, за който в един момент стана ясно, че приемането на оферти и от други държави е колкото да се придаде демократичен характер на мероприятието. При това, тепърва ще се внася решение в Народното събрание да се вдигне таванът на цената и да се удължи срокът за доставка, защото предлаганото от предизвестения победител не се вписва в конкурсните изисквания. Вместо офертата да се съобрази с гласуваната от парламента рамка, става точно обратното - процедурата се нагажда спрямо офертата. И това нагаждане едва ли ще бъде последно, тъй като американското законодателство не позволявало да ни се предостави значителна част от информацията преди изтребителят им да бъде избран и да почнат директни преговори правителство-правителство. Като ни станат известни и други данни, сигурно ще трябва пак да се пререшава. Ако дотогава някой не подсети военния министър, че е положил клетва да спазва българските закони, а не тези, на която и да е друга държава.

Натискът можеше да бъде и прикрит. Да дойде по дипломатически път или чрез някой от офицерите за свръзка. Така се постъпва със страна, към чиито управници имаш все пак някакво уважение. На нас обаче ни го казаха не само в прав текст, не просто на всеослушание, но и го повториха толкова пъти, че властта се зачуди как да запази остатъците от достойнство. Според Каракачанов посланията на щатския посланик не били натиск, а реклама. Според други заместник-държавният секретар на САЩ се ограничил в рамките на допустимата дипломатическа намеса, без да коментира качествата на конкурентните оферти. Сякаш не са чули думите му, че да се съпоставя Ф-16 с други изтребители е като да се сравняват портокали с ябълки. Или не са ги разбрали, защото от зората на демокрацията все бананите са им в устата. Как липсвали преди, пък сега - колкото щеш. Нищо чудно, че и Големият брат се отнася към тях като към ръководители на бананова държава. С което накърнява достойнството и на народа, но компрадорският елит не го е еня - по-важно му е да запази мястото си около трапезата.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info