Първият наш народен артист

В нашето плодородно, макар и докарано днес до просешка тояга Отечество са се раждали много не само полезни за човека растения и животни, а и талантливи хора, работещи във всички области на живота. Особено прочута е била малка България с гласовете на оперните си певци. Мнозина от тях - Борис Христов, Николай Гяуров, юбилярката от миналата година Райна Кабаиванска и много други, са разнасяли славата на нашите вокални майстори по цял свят.
Достойно място между тях заема и именитият наш тенор, режисьор и музикален педагог Стефан Македонски. Неслучайно неговото име носи единствената оперетна сцена у нас - Държавният музикален театър в София, който кой знае защо беше реорганизиран и въпреки това и сега работи добре. 
Взимам повод от 130-годишнината на големия ни певец и артист, за да се попитам: известно ли е на голяма част от зрителите, които пълнят салона на театъра, слушат добрите изпълнения на днешните артисти, аплодират ги и си отиват доволни след представлението, кой е този Стефан Македонски? И само за него ли те ще вдигат въпросително рамене? Според моето скромно мнение добре би било, освен Стоичков и Бербатов, да се знаят и имената на някои артисти, художници, писатели. Някъде четох, че според някакво ученическо съчинение млад наш сънародник не бил чувал за световно популярния поет Вапцаров, а това име му било известно от шоумена Къци Вапцаров... Но не само той е виновен за невежеството си. Аз бих турнал на подсъдимата скамейка и родители, и учители, и опростяващото ни като цяло общество.
Стефан Македонски е първият носител на званието "народен артист" у нас, дадено му още през 1948 г. Той е роден в Сливен през 1885 г., завършил е и е специализирал в Москва и в Париж, още в младостта си е пял в Берлин и е пренебрегнал начертана световна кариера, за да се върне в родината си.
"Винаги, когато разучавах нова роля - пише той в спомените си, - вълнуваха ме непознати чувства. Обземаха ме особени трепети и настроения. Понякога смут и тревога нахлуваха в душата ми. С еднаква любов и нежност се отнасях към всички свои роли. Но не винаги успявах да достигна желания от мен образ. Като свои коронни роли смятам Канио, Радамес, Дон Хозе, Елеазар, Дон Педро, Танхойзер..." Тук в оригинала, който ми помагаше с информация, бяха изредени още голям брой роли.
А другите десетки образи, въплътени на сцената от големия артист? А теноровите партии във всички големи произведения от световната оперна класика? Ще започна да ги изреждам, но ще цитирам само началото им, защото са наистина много. Това са главните герои на оперите "Кармен", "Аида", "Травиата", "Трубадур", "Палячи", "Селска чест", "Риголето", "Евгений Онегин", "Отело", "Хугеноти", "Фауст", "Дамата с камелиите"... Повярвайте ми - много е дълъг списъкът на всички роли, изиграни и изпети с неподражаемо майсторство от Стефан Македонски!
Това, че държавната оперета носи неговото име, подсказва, че е участвал и в произведения от този жанр. Играл е графът в "Граф фон Люксембург" и Данило във "Веселата вдовица" на Лехар, Едвин в "Царицата на чардаша" на Калман и други.
Справедливо се споменават и работите му като режисьор. Поставял е "Тоска" на Пучини, "Севилският бръснар" на Моцарт, "Вертер" на Масне, "Кармен" на Бизе, българската "Цвета" на Георги Атанасов и други.
Може в съзнанието на днешното активно поколение да се е поизтрило името на големия артист и певец Стефан Македонски, може млади хора да питат кой е той, но видното му място в миналото на нашия театър с пеене е безспорно... Това добре се вижда от изказванията на негови съвременници, написали в европейски и наши вестници много ласкави думи за актьорския му и певчески талант. Ще цитирам няколко откъса:
"Не мога да си представя сцената на Народната опера без него, особено без оперите, където има застъпени роли от драматичен тенор. Неговото идване в България, което безспорно е ощетило личните му интереси, като не е останал в Русия или другаде на Запад, даде извънредно силен тласък и подем на Народната опера."
Или: "Господин Македонски се издига над всички наши артисти и по глас, и по игра, и по разбиране."
Или: "Неговият глас е издръжлив и всеки тон е кръгъл и мек като кадифе, с тази хубост, с която се отличават големите белкантови тенори."
Малко ми е неудобно да го съобщя, защото според моите антрефилета аз съм като един Фигаро - и тук, и там. Това се дължи на факта, че съм се пъхал на много места, което дейността ми на писател и журналист го предполага. Така че не се изненадвайте, драги читатели, но аз съм бил няколко сезона и драматург на ДМТ "Стефан Македонски". Там са играни няколко мои пиеси, приспособени за либрета. Такива се "Златна ряпа" с музика на Петър Ступел, "Принцесата и свинарят" с музика на Юлиан Слабаков, "Четиримата близнаци" с музика на Георги Костов и други.