На театрален фестивал в Суботица

В сръбския град Суботица за двайсет и втори път се състоя големият Международен фестивал на театъра за деца. На него се показват предимно куклени представления на състави от всички краища на планетата.
За илюстрация ще спомена кукления театър "Ла кукарача" от Мексико - с неговите "Песен на Шамана", театър "Сива" от Япония - с тяхната "Притча за притчите", дружеството за куклено изкуство "Катката" от Индия... Да не говорим за колективи като руския "Северна сцена" от Нови Уренгой, които също предизвикаха интереса на публиката.
В състезателната програма на фестивала участваха осемнайсет театрални колектива с интересни и много разнообразни представления. Ще спомена някои от тях. Освен вече цитираните бяха показани още "Пинокио" на италианците от Флоренция, "Зоологическа ферма" на кукления театър в Любляна, Словения, "Малкото Мишле" на Кукления театър в Самара, Русия, "Магьосникът от Оз" - на градския театър в Подгорица, Черна Гора, "Дон Кихот" - на Театър на смеха от Франкфурт на Одер, "Как е открито летенето" - на Младежкия театър в Нови Сад, "Табула раза" на двама ловки атиняни, "Плашилото" на Румънския театър "Иоан Славич" от град Арад и други представления от Норвегия, Унгария, Полша, Сърбия...
Добро впечатление прави разнообразието на заглавия и жанрове в рамките на кукленото театрално изкуство. Има какво да купят едни от други участниците. Особено като се вземе предвид майсторството и старанието, с които бяха поднесени спектаклите.
Не особено добро впечатление ми направи фактът, че голяма част от литературните основи на спектаклите, включени в програмата, не са оригинални произведения за куклен театър или драматизации на класически произведения, а нещо друго. Според мен прекалено много са творбите, в които се употребяват "авторските думи", тоест разказва се повече или по-малко познатата приказка или част от нея. Драматургия е това съчинение, в което героите се самоизявяват чрез действия и диалог. Другото е разказана (от актьори) приказка.
Богатата програма на фестивала включва и дискусия на предварително огласени на участниците теми, избрани от полския академик Хенрик Юрковски. Той не само е най-видният познавач на кукленото изкуство по света, но е и първият носител на отличието "Малкия принц", с което фестивалът отличава режисьори, писатели, изкуствоведи... В една от вечерите, след четири видени през деня представления се състоя и представяне на новата книга на Юрковски "Куклата в културата".
С чувство на обяснимо неудобство трябва да напиша, че подобна вечер бе посветена и на моя милост, защото тази година с наградата "Малък принц" бяха удостоени българинът Панчо Панчев и сърбинът Милан Субота. Мене наградиха за детските ми и куклени пиеси, а новия ми приятел Миня (така е известен) за чудесните му изяви като композитор на детски песни, изключително популярни от телевизията. 
Ще завърша с похвални и ласкави думи, посветени на организаторите на фестивала и на грижовното ръководство на града, както и на малчуганите, които пълнеха салоните и пляскаха с малките си ръчички, благодарни на видяното... Не само много отговорно, а и много приятно е да се пише, поставя и играе за тях. Участниците във Фестивала в град  Суботица трябва да знаят и помнят това.