И Виолета Бахчеванова "порасна"
/ брой: 71
Мина юбилеят на народната актриса Виолета Бахчеванова, която доста години след като слезе от сцената (по-точно е да се каже: беше свалена в разцвета на силите си), отпразнува своя осемдесетгодишен рожден ден. Пишещият тези редове моли за извинение юбилярката за това, че я поздравява с известно закъснение, но точно за такива случаи е народната дума "патерица". Аз си измислих и оправдание: закъснелите по една или друга причина поздравления продължават, удължават празника, правят го по-голям.
Макар на Виолета едва ли й е необходимо това. За трийсет и три години, преживени (нарочно използвам тази дума) на сцената на Народния театър "Иван Вазов", тя получи от Мелпомена всички или почти всички дарове (роли), които може да си поиска една актриса. Триста и петнайсет пъти тя се превъплъщава само в образа на Десислава от драмата на Камен Зидаров "Иван Шишман" - роля, с която започва дейността й в първия ни театър. След нея се изреждат над петдесет главни образа от световната и национална драматургична класика.
Тази дейност през годините се придружава от много други роли и изпълнения в радиото, в телевизията - в и извън телевизионния театър, в игрални филми... Участията й в игралното кино са повече, но аз ще спомена само няколко: "Ребро Адамово", "Ако те има", "Големанов", "Под игото". Ролите й в театъра не могат да се изброят. Може да не са най-важните, но сега си спомням госпожа Андършафт от "Майор Барбара" на Шоу, свекървата на Страшимиров, майката от "Сватбата на Фигаро" на Бомарше...
За своята актьорска работа Виолета Бахчеванова с много обич разказва в излязлата още през 2001-а година своя чудесна мемоарна книга "А театърът може без всеки от нас". Трудно ми е да преценя какъв подтекст влага голямата актриса в тези си думи - дали болка за сцената, от която е слязла, след като би могла да даде на публиката още толкова много, дали ирония към тези, които са прекъснали връзката й със зрителя, или обективна истина.
Но нека се върнем назад, към далечната 1960-та година, когато току-що завършили актьорско майсторство в тогавашния ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" група девойки и младежи (възпитаници на народните артисти Филип Филипов и Георги Стаматов) постъпват в обновения Бургаски драматичен театър "Адриана Будевска"! Това са Лилия Райнова, Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Живко Гарванов и Асен Кисимов. Тогава бургаският театър се ръководеше колективно от режисьорите Юлия Огнянова, Методи Андонов, Леон Даниел и Вили Цанков. В програмките към представленията се подписваха като режисьори и четиримата.
Но сега пиша за Виолета и в паметта ми се "прожектират" сцени, изпълнени от нея в главната роля на пиесата "Барабанчица" от Афанасий Салински.
Изредих по-горе няколко имена на режисьори и артисти и си давам сметка, че това са немалка част от театралните творци, които в тогавашните и в следващите, вече отминали в историята години, бяха ядрото на нашия проспериращ по онова време български театър.
Както често пъти, и сега не мога да се въздържа от споменаване на някои дребни, но важни, поне за мен факти. В телевизионната постановка на пиесата ми "Покана от Париж" участваше в една от двете главни роли - другарката Иванова, училищна директорка и майка на своята ученичка Радето, не кой да е, а народната артистка Виолета Бахчеванова. Драматична артистка, тя обогати напрегнатите до трагизъм нотки в образа и ми разкри докрай, на мен, автора, какво всъщност съм написал. За което й благодаря.
Тук не мога да се въздържа да оповестя, че преди няколко дни получих програмка за същата пиеса, която ще има на Първи април (не ви лъжа) премиера в Лондон - в някакъв колежански театър. Постановката е дело на Елисавета Дачева, дъщеря на българския актьор, мой състудент Цако Дачев.
Имам още да ви се хваля. Съученик съм от училище "Граф Игнатиев" на каката на Виолета, Мариана, която също имаше артистични наклонности, а баща им Янаки Бахчеванов направо си беше артист в Музикалния театър "Стефан Македонски".
Но да се върнем към Виолета Бахчеванова! Тя и мъжът й, високият, не само по талант, артист от Народния театър Васил Стойчев получиха неотдавна заедно наградата "Икар" за изключителния си принос към българския театър. Но никоя награда не би била голяма за юбилярката, изключителната драматична актриса Виолета Бахчеванова!