10-те водещи световни открития през 2014 г.

Както всяка година, американското научно списание "Science" публикува в последния си за 2014 г. брой своята традиционна класация на 10-те най-важни научни открития за изминалите 12 месеца. В уводната си статия главният редактор на изданието Мерсия Мак-Нат напомня, че мнението на редакторите на "Science" не е истина от последна инстанция и след няколко години може да се окаже, че някое друго научно постижение ще повлияе съществено на живота в световен мащаб.

1. Кацането на комета


 
На първо място списанието класира кацането на спускаемия апарат Philae на повърхността на кометата "Чурюмов-Герасименко". Въпреки сложните условия за работа в открития Космос и независимо че апаратът се управляваше от Земята, чрез сондата Rosetta бяха изпълнени всички планирани измервания. Според авторите на рейтинга научното значение на тази мисия е трудно да бъде оценено, защото информацията, получена от Rosetta, e направо "рог на изобилието".
Основното, което учените установиха, е че съотношението водород/деутерий на кометата е твърде различно от това на Земята и очевидно не кометите са донесли водата на планетата ни. Дори само това отменя огромното количество стари хипотези за привнесения отвън "космически" произход на живота на Земята.


2. Първите птици не са летели



Високо е оценена от списанието едновременната работа на няколко независими една от друга изследователски групи, изучаващи как от динозаври са се появили птиците в хода на еволюцията. Основният резултат на тези изследвания е установяване на факта, че перата на птиците първоначално не са служели за полет. Учените са установили също, че постепенно костите на птиците са изтънели и размерите им са се намалили, което им е позволило да преживеят падането на огромния Чикскулубски метеорит.

3. Млада кръв подмладява стария организъм

На трето място е класирано откритието, че ако млада кръв се прелее на застаряващ организъм, тя е способна да го подмлади. До този извод учените са стигнали, след като са правили експерименти с кръв от млади опитни мишки, която, вкарана в организма на стари мишки, е подобрила съществено състоянието на мозъка и е подмладила мускулите им.
Самата идея не е нова, но едва през тази година науката успя да изясни, че в младата кръв има фактор, наречен GDF11, който има способността да подмладява сърцето, да увеличи силата на мускулите и да активира невроните в мозъка на стар организъм.

4. Мислещите роботи


Създаването на програмни системи, които позволяват роботите да си взаимодействат един с друг, е класирано на четвърто място в скалата. В хода на научния експеримент група от 1000 роботи с размери на монета от 5 стотинки са могли самостоятелно, без човешка намеса, да подредят букви и примитивни фигури. Други три групи от роботи са извършили същото, като са използвали други набори от материали. Според експертите това постижение е първата крачка към  реализирането на идеите на научната фантастика за господство на машините над човека.

5. Софтуер, копиращ мозъка



През тази година бе създаден софтуер, копиращ архитектурата на човешкия мозък, който има 100 милиарда свързани помежду си клетки и 5,4 млрд. синапси. Екип на IBM успя да създаде чип ThrueNorth, който има 4 млрд. транзистори, свързани чрез 256 млн. синапси. В близка перспектива този чип ще помогне да се усъвършенства способността на компютъра да обработва сложни задачи, ще ускори също развитието на машинното зрение.

6. Бета-клетки, получени от стволови клетки 

Две десетилетия след откриването на стволовите клетки, тази година донесе наведнъж две научни постижения, при които ембрионални стволови клетки бяха превърнати в клетки, подобни на бета-клетките в имунния механизъм. Тези постижения са особено важни в борбата против захарния диабет от първи тип.

7. Рисунките на Сулавеси - на 40 хил. години
 

Досега се смяташе, че знаменитите скални рисунки в пещерите на о. Сулавеси са на възраст 10 хил. години. През 2014 г. археолози изследваха отново изображенията и откриха, че те са направени преди минимум 40 000 години.

8. Изтриха спомени от паметта на мишки



На осмо място в класацията е поставено научно постижение, свързано с манипулирането на паметта на мишки с помощта на светлината. Чрез метода, наречен оптогенетика, се изследва работата на нервните клетки, като в тяхната мембрана се вкарват специални молекули, които реагират при възбуждане със светлина. С използването на този метод учените успяха да заличат в паметта на мишките спомена за трагични събития. Нещо повече - през 2014 г. изследователи успяха също да сменят приятните спомени на мишките с ужасни и обратно.  

9. Миниатюрните спътници Cubesat



Девето място заемат миниатюрните спътници от серията Cubesat, всяка от страните на които е с размери не повече от 10 кв. см. Преди тези спътници се използваха в университетските лаборатории като учебно пособие за студенти. През тази година такива спътници бяха изведени в Космоса. Стотици такива "очи" може да бъдат пуснати около Земята, за да наблюдават повърхността на планетата от точки, които са недостъпни за големите сателити.

10. Изкуствените генетични букви



Рейтингът на най-важните научни постижения през тази година завършва с  изследване, благодарение на което към четирите букви на генетичната азбука (A, C, T и G) са добавени още две - X и Y. Те съществуват само в изкуствен вариант на бактерията Escherichiacoli. С тяхна помощ учените се надяват да създават белтъци, каквито в природата няма, но които биха могли да помогнат човечеството да надвие нелечими днес болести.