ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Паметниците на културата са оставени да бъдат унищожени
Не виждам някой да има намерение да съди виновните, защото на фона на другите посегателства това изглежда като неуспял флирт на хората, които освен страната мразят и киното си, казва известният кинорежисьор
/ брой: 54
ГЕОРГИ СТОЯНОВ е роден на 27 юли 1936 г. в Москва. Там завършва топлотехника, а в Париж учи кинорежисура и режисура по монтажа. Дългогодишен председател е на Съюза на българските филмови дейци. Още през 1966 г. е удостоен с наградата на ФИПРЕССИ за документално кино. Следват множество призове, сред които отличие за режисура и наградата на критиката за филма "Случаят Пенлеве" (1968); награда за филма "Щурец в ухото" (1976); отличията на СБФД (1978, 1979); награди на София. Георги Стоянов е бил депутат, зам.-министър на културата, културно аташе в българското посолство в САЩ. Автор е на книгите: "Паметни страници", "Ваучер Калифорния - Гулаг", "Небивалици от небитието", 12-сериен сценарий "Пясъчен часовник" (съвместно с П. Анастасов), "Жив за връзване".
- Продължават да бъдат закривани стари кина в София и не само. На тяхното място се правят магазини, а не културни центрове... Как се стигна дотук?
- Това е продължение на издевателството, което в началото беше посегателство. Ще се върнем малко назад, когато киното бе лишено от Киноцентъра. Работещите бяха изхвърлени на улицата, извършено с ужасяваща безпардонност. Парите, които бяха взети за Киноцентъра, са безумно малко, но все едно с нищо не могат да бъдат оправдани. Тъй като с изчезването на Киноцентъра бяха произволно прибрани и земи в Бояна, които струват доста скъпо. Остатъкът отиде за жълти стотинки в съмнителни ръце. За почтеност не можем да говорим, защото освен че бе ограбен Киноцентърът, бяха прибрани и реквизитът, и костюмите - лишиха нашето кино от история! Новопостъпилите не бяха поели никакви ангажименти към националното ни кино - не плащат нито наем, нито данък или съответна такса. Това бе абсолютна гавра, защото е свързано с наши актьори, с нашата филмова история и култура. След като работещите се озоваха на улицата, започна и посягането на кината. Имаше клетвено обещание, че те няма да променят своята насоченост - че са част от историята на София. Всички тези обещания бяха върхът на мародерството - кината не само замразиха функцията си, но години наред стояха и се рушаха, за да могат после собствениците да ги превърнат в каквото си пожелаят.
- Как си обяснявате това?
- Оказа се, че една клауза, слагаща 10-годишен срок на тия приказки, е приключила и спокойно се позволи да посягат на кината. Впоследствие завършва това, което окончателно ликвидира културните институти в София. Нищо не е случайно! Преди този процес да протече, нашето кино произвеждаше годишно 25 филма за големия екран и 25 за телевизията. Всичко беше свързано в цикъла Киноцентър, "България филм" и Управление на киното. Това позволяваше бюджетът сам да се обслужва, даже да има и печалба. На фона на ситуацията човек може лесно да направи преценка какво се е случило с киното и как са постъпили с него. Живи свидетели сме как паметниците на културата се оставят да бъдат разнебитени и унищожени, за да може на тяхно място да построят казина, магазини... С други думи, минава цунами и отрязва цялото българско кино - след него остават само остатъци, които не успяват да изметат.
- Но въпросното поведение не може по никакъв начин да бъде оправдано!
- Няма как да бъде оправдано безцеремонно поведение спрямо кината в София и страната. Но не виждам някой да има желание или намерение да съди виновните, защото на фона на другите посегателства това изглежда като неуспял флирт на хора, които освен страната мразят и киното си. В цялата тази история може би присъства елемент на карма, връщайки се назад във времето. Не пазим паметта си. Не знаем, че ако умре паметта, умира и планетата. Непрекъснато черпим от нея сведения, свързани с дълбока цивилизация от 5-10 хиляди години - кога и къде какво е станало. Тази памет се унищожава, в случая с киното - и пряко, и косвено. Най-голямото престъпление! Печелят тези, които практически са мародери. Освен че посягат на миналото, те посягат и на бъдещето, защото без капитал не можеш да влезеш в него. Рано или късно ще си отидеш. Успяват като раковите клетки, бавно-бавно, да заразяват целия организъм - в културата, а после разбираш, че ако нея я няма, няма да я има и паметта. Ако я няма паметта - няма да я има и планетата. Чудя се на природата докога ще търпи тези безобразия...
- Как може да се спрат тези безчинства? От кого зависи?
- Властта има културен минимум, с който не може по никакъв начин да мине елементарен изпит. Да не говорим, че някои от управляващите не са чели дори една книга и не знаят чужди езици, а искат да ходят в ЕП и да бъдат външни министри! Те дори не подозират, че така сами доброволно си разпръскват раковите клетки. Лошото е, че е безнаказано. Най-голямата катастрофа е усещането за безнаказаност.
- Каква оценка давате на българското игрално и документално кино, което се снима в момента?
- Сега се правят филми, но не е както преди Промяната. Участието на новите български филми в много фестивали говори, че те са се увеличили по света. Наклонът, по който се движи културата, в частност киното, подсказва, че то върви към дъното на ямата, а не нагоре. Новите технологии са много по-скъпи и да се мерим с техническите възможности на търговците в киното няма смисъл. Създаването на филми зависи от много хора, от наличието на таланти, които се събират заедно и съставят добър екип, от който може да се получи хубав филм. Този процес няма как да се промени.
Образно казано, българското кино е затворник, вкаран зад решетките без вина - затова не може да направи едно или друго. Никой не може да го обясни. Не искам да звучи като лошо отношение към тези, които се стремят да влязат в киноиндустрията. Можем да ги уважаваме, че все пак се опитват и работят за киното ни - да не бъде записано в Червената книга. А то вече е записано...