Ами ако Европа получи само "сгъваем стол"

Европейците искат да са сигурни, че ще имат място на масата при евентуални бъдещи мирни преговори за Украйна, но рискуват да получат само сгъваем стол, пишe изданието Euractiv, цитирано от "Фокус".
Почти три години след нахлуването на Русия в Украйна и с встъпването в длъжност на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп само след седмица, европейците са изправени пред въпроса как биха могли да се уверят, че няма да бъдат изключени от потенциалните мирни преговори тази година.
Понастоящем Русия контролира около една пета от територията на Украйна, но Киев се надява, че неочакваното превземане и задържане на Курск може да засили преговорната му позиция, докато се подготвят за преговори. И двете страни се стремят да подобрят позициите си на бойното поле преди встъпването в длъжност на новата администрация на Тръмп на 20 януари.
Ръководството на Киев се опасява, че бързото прекратяване на огъня или сключването на мирно споразумение, както многократно се заканиха Тръмп и неговото обкръжение, може да има висока цена. Президентът на Украйна Володимир Зеленски досега отхвърляше всяко бързо обръщане към масата за преговори.

На какво се надяват европейските лидери

Голямото мнозинство от лидерите на ЕС - с изключение на Унгария и Словакия - са съгласни, че няма смисъл да притискат Зеленски да разговаря, докато руският президент Владимир Путин досега не е дал знак, че би бил склонен на това.
Те също така са убедени, че ще бъде "почти невъзможно" Тръмп да изключи Европа от решенията за Украйна, заявява министър-председателят на Естония Кристен Михал в неотдавнашно интервю за Euractiv.
"САЩ трябва да ни помогнат да променим характера на ситуацията и да убедим Русия да седне на масата за преговори", коментира френският президент Еманюел Макрон пред френските посланици в Елисейския дворец миналата седмица.
"Украинците трябва да проведат реалистични дискусии по териториалните въпроси и само те могат да ги водят, европейците трябва да изградят гаранции за сигурност, което ще бъде тяхна основна отговорност“, добави той.

Обратното броене до встъпването в длъжност на Тръмп

Основното притеснение на дипломатите от ЕС е сценарият, при който Тръмп ще бъде склонен да проведе двустранни разговори с Путин през главите на европейците.
През последните няколко месеца украинските официални лица засилиха посланията си относно жизненоважната роля на Тръмп, като рядко го критикуваха открито за коментарите, в опит да се уверят, че поне ще седнат на масата.
Зеленски използва неотдавнашно тричасово интервю в американски подкаст, за да обясни визията на Киев за възможни мирни преговори, като приписа ключова жизненоважна роля на Тръмп в принуждаването на Русия да прекрати войната си.
"Без САЩ не са възможни гаранции за сигурност", заяви Зеленски, повтаряйки по-ранна реплика, използвана от него след срещата на върха на ЕС през декември, относно необходимостта от членство на Украйна в НАТО като гаранция за сигурност.
След избирането му през ноември Тръмп е сигнализирал както на Зеленски, така и на Макрон, че отговорността за наблюдението и осигуряването на бъдещо прекратяване на огъня в Украйна ще бъде на европейците, твърдят служители, които са били информирани за разговорите.
Но встъпващият в длъжност пратеник на Тръмп по въпросите на Украйна Кийт Келог, който се очакваше да пътува до Киев и няколко други европейски столици в началото на януари, отложи проучвателното пътуване за времето след встъпването в длъжност на 20 януари.
Дипломати от ЕС твърдят, че това е първият добър сигнал, че по-рано тази седмица Тръмп сякаш се отдалечи от първоначалната си цел да сложи край на войната за 24 часа, като предположи, че "шест месеца" е по-реалистична цел.
Келог съкрати с два месеца последния график на новоизбрания президент за мирно споразумение в Украйна, като в сряда заяви пред Fox News, че новата администрация ще се стреми да посредничи за "изпълнимо решение“ в рамките на 100-те си дни на поста.

Формат на преговорите

Ключов въпрос ще бъде какъв формат биха могли да приемат бъдещите преговори и кой би могъл да седне на масата. Дипломати от ЕС твърдят, че все още няма конкретни планове на хартия.
Според няколко дипломати от ЕС това може да започне да се променя, когато външните министри на ЕС се срещнат за първите си разговори за годината на 27 януари, след встъпването в длъжност на Тръмп.
Повечето лидери на ЕС, но и източноевропейците, които са настроени като ястреби към Русия, са категорични, че искат да избегнат ограничен форум в стил Минск, който би изключил широк кръг от интереси в целия блок.
Върховният представител на Европейския съюз по външните въпроси и политиката за сигурност Кая Калас заяви миналия четвъртък, че "ЕС също е готов да поеме това лидерство, ако САЩ не желаят да го направят".
"Наистина съм сигурна, че всички останали членове, а надявам се и САЩ, са готови да продължат с подкрепата за Украйна", отбеляза Калас в кулоарите на преговорите за отбраната на Украйна във военновъздушната база "Рамщайн" в Германия.
Тъй като Германия се насочва към предсрочни избори, а Франция е слаба в страната, полският министър-председател Доналд Туск се очаква да играе ключова роля в изграждането на европейска коалиция в подкрепа на Украйна през следващите шест месеца на ротационното председателство на ЕС.
Варшава със сигурност ще бъде пълна противоположност на унгарския си предшественик на този пост. Спорната самостоятелна дипломатическа "мисия" на министър-председателя Виктор Орбан, която го отведе в Москва, Пекин и Мар-а-Лаго, остави лош привкус, който ще витае над всички бъдещи преговори.

Но има и още места, които биха могли да бъдат заети

"ЕС трябва да присъства [като институция] в бъдещите преговори, тъй като е един от значимите доставчици и координатори на помощ за Украйна".
"Въпросът дали други неевропейски участници трябва да присъстват и дали има смисъл от по-широка ангажираност с процеса - например с присъствието на Китай, Индия или Бразилия - повишава възможността в крайна сметка да се стигне до резултати, които са по-малко благоприятни за Украйна", предупреждава тя.

Ще има ли среща Путин -Тръмп и къде?

Има политическа воля за преки разговори между Доналд Тръмп и Владимир Путин, но такава среща все още не се подготвя, обявиха от Кремъл седмица преди официалното встъпване в длъжност на новия американски президент. "Много страни предлагат да домакинстват подобна хипотетична среща, но е преждевременно да говорим за това. Няма същинска подготовка, но има декларирано разбиране и политическа воля, че такива разговори ще са много необходими и целесъобразни. Повече ще можем да кажем след смяната на администрацията във Вашингтон", уточни говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Унгария, Сърбия, Словакия, Швейцария официално заявиха, че са готови да приемат двамата лидери.
Сръбският президент Вучич посочи пред сръбската телевизия „Пинк“, че Сърбия е формално извън военните блокове, за разлика от други страни, които предлагат да бъдат домакини на такава среща, и по същество е суверенна и независима страна, напълно готова да гарантира пълна сигурност и на двамата президенти.
Швейцарското външно министерство също оповести, че вече е изразило готовността си да бъде домакин на мирни преговори. Пречка пред потенциалната среща може да бъде издадената заповед за арест от Международния наказателен съд срещу Путин заради предполагаемото ръководство на незаконната депортация на украински деца в Русия. Въпреки че Швейцария би била по закон задължена да арестува Путин, Никола Бидо, ръководител на комуникациите в швейцарското Министерство на външните работи, посочи, че швейцарските власти могат да предоставят изключения за мирни преговори.

*Заглавията са на редакцията