Щурмуване на собствената си цитадела

Някак неусетно се изтъркаля година от уникалния с интелектуалния си заряд разговор с Никита Михалков, който публикувах в ДУМА на 10 август миналата година под заглавие "Интелигенцията е иконостасът на нацията". В него корифеят на съвременното руско кино изложи своите аргументи по време на тричасовата дискусия в Дома на киното в Москва след прожекцията на обсипания с упреци филм "Изпепелени от слънцето-2. Предстояние", чиято съдба се оказа доста противоречива. Тази дискусия остана в съзнанието ми както с дълбокото уважение към една рядка по рода си в нашето съвремие съзидателна личност и стремежа за разбиране на поредната й творба, така и с директното, безхитростно задаване на важни въпроси, нямащи нищо общо с "бръщолевенето" на жълтата преса и със задявките на разпиления и изпълнен с неточности интернет. Тя издигна на ново стъпало авторитета на създателя на шедьоври като "Незавършена пиеса за механично пиано", "Пет вечери", "Роднини", "Няколко дни от живота на Обломов", "Урга", "Очи черние", "Изпепелени от слънцето" (завоювал двете най-престижни отличия: наградата за режисура на МКФ в Кан и "Оскар" за чуждоезичен филм на 1995 г.), "12".
На финала на този разговор Никита Михалков спомена, че довършва монтажа на втората част, озаглавена "Цитаделата", от кинодилогията - продължение на "Изпепелени от слънцето". По време на тазгодишното ми участие като член на международното жури на 20-ия юбилеен МКФ "Златен Витяз" (14-23 юни) имах удоволствието да гледам вече готовата творба, която от месец май вървеше по екраните. Тя се оказа най-точен отговор на много от въпросите, отправени към "Предстояние".
Според режисьора "Цитаделата" не възпроизвежда някакъв определен момент или сражение от историята на Отечествената война. Тя няма претенция за документално изследване на военната история. По-скоро става дума за фолклорна приказка от типа "Живели някога Митя, Маруся и Котов; умирали и възкръсвали и нищо не е можело да ги отклони от поетия път". Към средата на филма те практически се връщат към същата ситуация, която видяхме в първата част, само че вече с известно "отклонение от орбитата". Тук мирният живот преобладава над военното повествование. Така че втората част е по-светла от първата. На екрана се появява вилата на Котов и в нея отново тримата герои разиграват любовната драма в обичайните обстоятелства, пред очите на роднини и близки (в изпълнение на блестящи актьори). Тези епизоди са изключителни по своето художествено внушение. Припомнят ни великата класическа руска школа.
В тази разгърната киноепопея се срещат и преки цитати от "Предстояние", което на места извиква усещане като че ли актьорите играят вече гледан преди седем години спектакъл. От друга страна, воините на Вермахта умишлено не са персонифицирани (с изключение на два персонажа). Те също са част от приказката за Котов, който получава секретно поръчение от Сталин да сформира "Черна бригада" (отряд от обречени на смърт хора), която да превземе с щурм Цитаделата. Тъкмо този епизод бе приет от залата с нестихващ възторг.
Подобно на първата творба втората също е "гъсто населена". В нея има 190 актьорски роли, някои от които съвсем малки, но запомнящи се като тази на Ина Чурикова. Популярната актриса изгражда образа на старица, останала единствена в опожарено село. Тя приютява ранен германски войник като свой близък: готова е да умре, за да го спаси от съветската армия. На такъв парадокс може да се реши тъкмо Никита Михалков. Както в "Предстояние", така и тук някои от най-силните епизоди са резултат от творческото сътрудничество между него и дъщеря му Надежда Михалкова, чиято героиня е глухоняма: незабравима е тяхната среща в минираното поле, при това - върху една противопехотна мина. Напрежението градира, за да се нажежи до червено. Такъв вид психологическа и емоционална кулминация е присъщ само на творец от ранга на Михалков. Тук се изостря и противоборството между Котов и Митя (Олег Меншиков). В течение на филмовото време тези антагонисти неколкократно разменят местата си: ту единият, ту другият достига драматургически връх. Отлично е изграден и изигран епизодът със срещата между двамата, намиращи се в екстремно напрегната ситуация, по време на щурмуването на Цитаделата. Едва ли такава мащабна киноепопея би могла да бъде осъществена без стотиците професионално изградени масовки. Всичко във филма има реална основа. Очевидно целта на творческия екип е била изграждането на правдиви образи в правдиво предлагани от сюжета обстоятелства. По тази причина снимачната група е изгледала над 60 часа кинохроника...
Сега Никита Михалков си дава сметка защо филмът му "Предстояние" до голяма степен е останал неразбран от публиката: той не е бил вътрешно разшифрован. "Ако бяхме пуснали двете части на дилогията заедно, въпросите към първата биха били по-малко - споделя режисьорът. - Надявам се, че когато на телевизионния екран излязат 13-те серии, ще се усети целостта на киноповествованието; ще се получи по-компактно, разгърнато и чувствено понятно произведение. Всъщност "Цитаделата" разшифрова и задвижва всички пружини от първата част". Ключ за нейното точно разбиране е авторовото намерение да осъществи не исторически документално, а фолклорно кино. А за да изградиш филм-приказка, не е необхобимо в него да се търси историческа и географска правдивост. Основният стремеж е бил изграждането на реални, правдиви характери и ситуации. И ако "Предстояние" е своеобразна метафора на разрухата, при която животът на всяка крачка е редом със смъртта, когато десетина минути след изгрева на слънчев ден изгарят сто човека; то "Цитаделата" е огледално отражение: животът и смъртта са ръка за ръка. Когато Котов, след редица перипетии, се завръща в дома си, го очаква пълно разочарование: всичко коренно се е променило; неговият съкровен свят е рухнал. Той отново трябва да воюва за своята Цитадела... "Това е филм за любовта, за надеждата, за щастието - твърди Михалков. - Дори за чудото, което винаги е край нас". Бих добавила: от друга страна, творбата ни подтиква да се взираме в хората наоколо, да им вярваме и да прощаваме.
Според мащабния замисъл на режисьора всички герои от ретродрамата "Изпепелени от слънцето" остават и в новата дилогия. Тяхното главно достойнство е правдивостта им, която ги прави наистина витални и безсмъртни. В работата с актьорите неговата взискателност е ненадмината, особено към близките му. Дъщеря му Надя този път е "изкупителната жертва". В твърде сложната роля на глухонямото момиче тя месеци наред е трябвало да обикаля болници, да изучава поведението на хора, които не могат да говорят: техните жестове и движения за комуникация. Но в отговор на тази взискателност изпълнителите изпитват безрезервно доверие към Михалков. И така се получава художествената симбиоза, филмовата магия. Ще приведа като пример - еталон за взаиморазбиране, мнението на един от колегите му - Олег Меншиков, който вече от години го следва като сянка: "Бях очарован от сценария. За мен той е самостоятелно произведение на изкуството. Съдържа онова, което е необходимо за Голямото кино... Аз лично вярвам на Никита 98 процента. И ако нещо ми е неудобно от онова, към което той се стреми и достига, значи по някаква причина на него му е нужно". Подобна оценка за Михалков съм чувала и от Сергей Маковецки, от Владимир Илин, от Николай Бурляев.
Така че, вместо да затлачват амбициозно и педантично интернет пространството с хули и клевети, по-разумно, пък и образователно е опонентите му да се облекат елегантно и да отидат на прожекция на "Цитаделата". Та нали и самият Михалков вярва в чудото, което е край нас!