Кунева? Аз поне ще гласувам "против"

В началото под сурдинка, а сега вече шумно името на тази жена се завъртя по повод предстоящите президентски избори. Издигнаха вече и официално нейната кандидатура за президент на Република България. Не вярвам тя да успее и ще кажа, че не бих искал да успее. Във всички случаи аз ще гласувам против нея. Нямам, разбира се, нищо против самата й личност. Имам възражения срещу нейното поведение, което наблюдавам вече от почти четвърт век.
За първи път се срещнах с Меглена Кунева през 1988 г., когато бяхме избрани за членове на Комитета по правата на човека, създаден с решение на Секретариата на ЦК на БКП. Това бе една чудесна правозащитна организация, в която влязоха изтъкнати общественици като Николай Тодоров, Леда Милева, Ефрем Карамфилов, Александър Янков, Никола Инджов, Огнян Герджиков, Севда Севан и още много други личности от този мащаб. Избирането в комитета бе без съмнение проява на доверие към морално-политическите качества на съответното лице. Спомням си, че Кунева тогава бе определена като "наше момиче" - знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов - човек със сериозен принос към изграждането на нашето селско стопанство. Авторитетът на Пръмов се прехвърляше автоматически и върху неговата снаха. Тя се държеше скромно, сдържано и по този начин укрепваше предварително установеното към нея добро отношение. Такова отношение към нея имах и аз.
Но дойде Десети ноември, дойде малко по-късно и фаталното за страната ни правителство на СДС. И един ден, когато по някакъв повод отидох в Министерския съвет, там неочаквано видях Меглена Кунева. Стори ми се, че я виждам на едно сбъркано за нея място, където се разпореждаше ужасният Филип Димитров. Не без смущение тя ми обясни, че работи в правния отдел на правителството. Не скрих удивлението си, че е в състояние да се включи в един екип, който още с първите си стъпки показа своята дълбоко противонародна природа.
Мина време. Социалната криза все повече се задълбочаваше, правителствата на БСП, саботирани отвсякъде, търпяха провал. Така се стигна до трагикомичното правителство на Симеон Сакскобургготски, който подмами милиони български граждани с обещаното след 800 дни всеобщо благоденствие. Успехът на НДСВ по някакви не съвсем ясни скачени съдове се оказва успех и за М. Кунева. През юни 2001 г. тя бе избрана за народен представител от листата на НДСВ, а през август напусна парламента, за да стане заместник-министър на външните работи в правителството на Симеон Сакскобургготски и в това си качество - главен преговарящ по присъединяването ни към Европейския съюз. На 29 май 2001 г. тя бе избрана за министър по европейските въпроси в същото правителството, който пост запази и в правителството на тройната коалиция, оглавявано от Сергей Станишев. Това нямаше как да не стане, след като в коалицията  участваше и НДСВ.
Стигнали дотук, не можем да не отбележим - ще кажа това без всякакво колебание - съвършено несъответното на националните ни интереси поведение на г-жа Кунева. Като главен преговарящ по присъединяването ни към Европейския съюз тя сякаш се ръководеше не от интересите на България, а от интересите на някои държави от ЕС. Г-жа Кунева твърде лесно се съгласяваше с предложенията на западните държави, с което си спечели прозвището "йес-мадам". Особено осъдителна бе нейната позиция по закриването на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ "Козлодуй". Признание в този смисъл направи самата тя. В интервю по радио Дарик г-жа Кунева заяви, че "ние не успяхме да направим достатъчно силен казус от компенсацията, затова защото има просто политическо колебание какво искаме". Кои са това "ние", които са се колебали по искането за компенсация срещу затварянето на двата реактора няма да уточнявам, но това "ние" освен Иван Костов и Надежда Михаилова, които подписаха меморандума за закриването на нашите реактори, във всички случаи включва и г-жа Меглена Кунева. Та тя бе главен преговарящ с Европейския съюз! Без нейното "йес" нито една от главите, по които преговаряхме, нямаше да се закрие, нито едно крайно решение нямаше да се вземе. Съвършено необяснима е тази пълна безметежност в поведението на човек, който се намира на предния фронт в зашита на националните ни интереси. Озъби ли се г-жа Кунева на някого, удари ли тя поне веднъж на масата, за да постави когото трябва на мястото му? Изложи ли тя на риск собствените си интереси, бранейки интересите на България? Без да чакам отговор, ще ви предложа да обърнете внимание на отличията, с които я удостоиха редица западни държави. От Испания тя бе наградена с Ордена за граждански заслуги, от Франция - с Ордена на Почетния легион, от Португалия -  с Ордена "Принц Енрике", от Италия - с Ордена на Звездата на италианската солидарност и от Атлантическия клуб - със Златно отличие. Не вярвам тези отличия да са признание за нейната самоотвержена борба в защита на българските национални интереси.
Възходът на г-жа Кунева е неудържим. През октомври 2006 г. Съветът на лидерите на партиите от тройната правителствена коалиция (т.нар. регентски съвет) я предложи за първи еврокомисар от България. На 22 януари 2007 г. тя положи клетва като член на Европейската комисия, отговарящ за правата на потребителите. След като правителството на Б.Борисов отказа да я номинира за еврокомисар отново, Кунева се нае да работи като съветник на еврокомисаря по транспорта Сийм Калас.
Виждаме, че г-жа Кунева има една недълга, но достатъчно богата служебна кариера. В тази кариера смущава не движението по вертикалата, а движението по хоризонталата. Г-жа Кунева започва като сътрудник на една институция (Комитета по правата на човека), контролирана от ЦК на БКП. След това преминава в екип, обслужващ правителството на СДС. На третия завой тя се прехвърля в правителството на НДСВ. Пита се в какъв екип ще се включи г-жа Кунева при следващия завой, който ще направи политиката у нас. Ако е изгодно, дали тя няма да се постави в услуга и на ГЕРБ?
Имал съм и продължавам да имам непоносимост към хората, които се оказват неспособни да остават верни на една кауза. Мога да простя всякакъв грях, но измяната, предателството не мога да простя. Аз затова и храня такава ненавист към правителството на ГЕРБ, защото то в основната си част се състои от ренегати. Ренегатът буди единствено чувството на отвращение. При г-жа Кунева трудно може да говорим за ренегатство. Но неспособността й да бъде вярна на една кауза е очевидна. Няма да питам защо тя не остана вярна на БКП/БСП, тъй като зная какъв е отговорът - баща й бил репресиран от комунистите. Но защо тогава тя не остана вярна на антикомунистическия СДС? При един президент неспособността за вярност може да се окаже източник на тежки провали в живота на държавата. Г-жа Кунева се ласкае да мисли, че е силна личност. Това е повече от блъф. Да си силен означава да си способен да вървиш срещу обстоятелствата, дори когато това е опасно за теб. Не съм забелязал дори и следа от подобна сила у г-жа Кунева. Тя кротко пълзи подир обстоятелствата, които среща по пътя си. Имаме нужда от силен президент, а от една слаба личност това не може да се очаква.
Най-после към моите доводи срещу кандидатурата на г-ж Кунева за президент на България неочаквано се прибави още един: този, че зад нея застана шоуто на Слави Трифонов. Това, простете, е вече съвсем непоносимо за мен.
Накрая нека призная, че мислейки за Кунева, у мен тихомълком се примъкна силно враждебно чувство и към Симеон Кобургготски, враждебно, но пък премесено с чувство на възхищение. Голям играч е наистина този господин! След като десет години ни прави на глупаци, той успя да ни натрапи за министър-председател своя бодигард. Дали пък сега няма да успее да ни натрапи за президент своето тъй грижливо отгледано протеже? И дали това няма да означава, че онзи, който гласува за Кунева, гласува всъщност за Кобурга? Питам, уважаеми господа, само питам.