Кой сваля българските правителства?

Лесният отговор е, че те сами си се свалят. Но има и външни фактори. Спирането на средствата по еврофондовете например. Преди седмица президентът Росен Плевнелиев се изпусна, като спомена за предстоящо спиране на евросредства по две оперативни програми - Транспорт и Конкурентоспособност. Там е работата, че такова нещо няма. Комисията няма намерение да спира парите на България по тези програми.
Вече имахме правителство, което си отиде, защото спряха еврофондовете. Дали президентът припява евъргрийни по стари партитури? Или може би Плевнелиев вярва в самоизпълващите се пророчества? А може би е говорил с някой в Брюксел, но не е разбрал какво точно му е било казано? Грешка бе, Уили? Стават такива работи.
Не ми се вярва Плевнелиев да си говори за тези работа с Кристалина Георгиева. Комисарката създава впечатление, че си гледа работата, която е достатъчно много, и че не се занимава със сваляне на правителства.
Българите правим нещо, което никой не прави. Пикаем във водата, която утре ще пием. Ключови български политици, нямам предвид задължително и и изключително Плевнелиев, заговорничат и с дявола дори, за да се спрат фондовете на България, само за да се получи тяхното тото. В другите страни никой не постъпва така. Дори и животните не го правят, инстинктът им не го позволява.
Има ли задкулисие в България? Разбира се, че има. Има ли задкулисие в Брюксел? Който каже, че няма, е голям еврооптимист. В ЕС има ключови служители, често напълно анонимни, които дърпат конците на марионетки като Барозу или Ван Ромпой. Те са много по-важни от личностите, чиито имена и физиономии виждаме от новините. Неслучайно британският премиер Дейвид Камърън поиска поста за генерален секретар на Еврокомисията за англичанин. Всеки знае името на председателя на Еврокомисията, но никой не знае кой е генералният секретар, а той или тя често е по-важен.
Но това не е задкулисие, това е познаване на функционирането на евроинституциите. Проява на задкулисието в ЕС е начинът, по който нелегитимни, но влиятелни сили, изтласкват на повърхността в политическия живот на България или Румъния на пръв поглед невзрачни личности, които скоро поемат управлението. Дали става дума за масонство или за мафия не мога да отговоря, защото се колебая между двете определения. Тези, които четат моите колонки в ДУМА повече от пет години, знаят, че не съм привърженик на теориите на конспирацията. Все пак подозирам, че тези, които свалят правителства, по правило назначават следващото. За тях политическият цвят няма никакво значение.
Защо споменах България и Румъния? Честно казано, нямам информация, че други страни позволяват у тях да култивират подобни политически ГМО. Вероятно става дума за политическа култура, която по нашите земи е под санитарния минимум. И защо е толкова силно задкулисието в България и Румъния? Очевидно защото това е международно задкулисие. Неговият резултат е, че двете ни страни си стоят най-бедните. Познайте от три пъти защо.
Срещнах се с човек, който познава задкулисната фигура, издигнала най-важните ни лидери напоследък. Той го нарече "вълшебник". Пуснах търсачка за него, и установих, че наистина има такива способности, защото много успешно отсъства от интернет пространството. Е, има го на една снимка с една българска политичка, която макар че не представлява парламентарно представена политическа сила, твърде често се появява в медиите.
Всичко дотук беше доста мрачно. За контраст ще спомена, че има български политици, способни на най-големи постижения, само заради качествата си и доброто име, които са си създали. В момента, когато пиша тези редове, се очаква правителството да одобри Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Дошъл е редът световната организация да се оглави от източноевропеец и генералната директорка на ЮНЕСКО, най-голямата агенция на ООН, е в много силна позиция. Освен това ООН никога не е имала жена за генерален секретар, така че да пожелаем успех на Ирина!
Дали това, дали служебното правителство ще трябва да посочат и еврокомисар? Няма никакво съмнение, че Ивайло Калфин би бил най-добър на този пост. Страната ни има нужда от представител в изпълнителното тяло на ЕС, който разбира от европейско финансиране, а Калфин е корифей не само по български, но и по европейски стандарти. Не става дума да се бори за ресор бюджет, става дума да се грижи за това България да получава максимума от това, което й се полага.
Освен това Калфин е със сигурност единствен български кандидат от левицата, който веднага би получил подкрепа от другите основни политически семейства, които го познават и уважават. Това е шанс за първи път българският комисар да излезе от средите на левицата.