Нещо не е наред в правораздаването*

Тончо Краевски

Българският наказателен закон е много остарял що се отнася до престъпленията против личността. Текстовете за тежката и средната телесна повреда (леката е дефинирана като всякаква, която не е тежка или средна) разбират човешкото тяло като машина и съответно степенуват наказанията според механичната малфункция, която е причинена. (Самата дума "повреда" е толкова интуитивно неуместна, че пет години юридическо образование са нужни, за да спрат да те побиват тръпки, когато я чуеш във връзка с човешкото тяло.) 

Тежката телесна повреда означава някой орган да спре да работи, средната телесна повреда означава работата му да бъде затруднена. И това не е само в "комунистическия" НК от 1968 г., това е така още от НК от 1896 г. В момента не мога да проверя дали е било така преди това в Османския наказателен закон, но той уж е бил преписан от френския Code penal, а там такова нещо няма.

Ако отгърнете съвременния френски кодекс, там няма нищо за телесни повреди. 

Престъпленията срещу здравето 

се делят на "изтезание и варварски деяния" (които се вършат само при пряк умисъл) и "насилствени деяния" (които могат да са умишлени и неумишлени). За изтезание в българския закон не се говори, освен на две места. Едното е чл. 187 (в раздела за престъпления против младежта!), където се говори за изтезание на малолетно или непълнолетно лице, намиращо се под грижите на дееца, доколкото това не съставлява по-тежко престъпление, и се наказва със затвор до три години, т.е. под "изтезание" се има предвид нещо не по-сериозно от лека телесна повреда. 

Другото инкриминиране на изтезанията е във връзка с военните престъпления. 

Във френския закон наказанието за изтезание е 15 години, т.е. има се предвид съвсем друго по вид и тежест деяние. Има и квалифициран (утежнен) състав, който важи при почти всички престъпления срещу личността и казва така: "спрямо лице, чиято особена уязвимост поради възраст, болест, физическо или психологическо увреждане, или бременност, е очевидна или известна за дееца". Тук не става дума за непълнолетен, за което има друга квалификация, а за всякаква възраст, била тя много млада или много стара, която прави жертвата особено уязвима спрямо мъчителя. Наказанието е 20 години. Не съм запознат с френската практика, не знам как прилагат този закон, но като го чета ми се струва, че случилото се с момичето от Стара Загора щеше да се преследва като изтезание, а не като насилствено деяние, а освен това нейната възраст, макар и пълнолетна, щеше да се вземе предвид.

Според Никола Долапчиев българският наказателен закон е бил повлиян от неокласическата школа в криминологията. Тази школа стъпва на философията на Джереми Бентам и Чезаре Бекария, едни от най-аутистичните просвещенски мислители. Според тях етически "доброто" е оптимизиране на съотношението между щастие и нещастие в обществото, което означава: a) че те знаят какво е щастие и нещастие; 

б) че това са количествено измерими величини и 

в) че щастието и нещастието са неща, които обществото може да изпитва, следователно 

г) са обществена, а не лична ценност. 

Резултатът от този философски аутизъм 

е цяла една тоталитарна етика, от там криминология и от там наказателно право. Механистичните разбирания на Бентам се проектират върху човешкото тяло, върху обществото и върху етиката. Престъплението срещу личността, въпреки че се казва така, всъщност е престъпление против един абстрактен ценностен ред, установен от държавата. Дързостта на престъпника е против държавата, не против достойнството на жертвата. 

Ето как изглежда схемата на мислене за обекта на престъплението в нашето наказателно право, водя се по Александър Стойнов, ако някой може да ме поправи, нека...

Когато нарежеш едно момиче с макетен нож и й острижеш косата, мисловната схема на пеналиста се конструира така. Най-напред е засегнат общият обект на престъплението: "цялата съвкупност от обществени отношения." Както виждаме обаче, съвкупността от обществени отношения си върви, няма срив в обществото. 

После е засегнат родовият обект, сиреч групата от обществени отношения, която е обособена на някакъв признак в съответната глава от Наказателния кодекс (престъпления срещу личността). После е засегнат непосредственият обект, т.е. отношенията свързани със здравето и живота на човека, но все още като абстрактна ценност. И най-накрая се явява тялото на жертвата, като ПРЕДМЕТ на престъплението, тоест като материален израз (!) на обществената ценност, която се защитава. 

Разбирате ли, 

тялото на жертвата е просто предметът, 

чрез унищожаването на който деецът всъщност иска да навреди на правния ред; но понеже последният е твърде абстрактен и ефимерен, за да го насилиш, ти го уязвяваш посредством предметите, които той цени. Да обезобразиш лицето на някого - лицето, което в Европа е вратата към личността и ние се борим да не се покрива с бурки - се смята за средна повреда, защото не е малфункция на орган. Да избиеш зъб, ако това не затруднява дъвченето и речта, минава за лека повреда. Тялото е механичен предмет, който материализира правната ценност "човешко здраве", но не взима предвид тялото като имащо душевен интериор, като социално тяло, като веществен израз на достойнството на човека.

Цялата тази ментална еквилибристика е толкова стройна, толкова съвършена като система, че ако веднъж проникне в главата на юриста, не може да бъде изкарана вече от там. 

Най-лошото е, че е

възможно да няма "корупция" 

зад прикриванто на това престъпление, а да става въпрос за една по-дълбока корупция на съзнанието, която води до безхаберие, както всяка тоталитарна идеология прави с акъла на хората. Ако си трениран години наред в университета, стажа, института по правосъдие, прокуратурата и съда, където държиш безброй изпити, накрая спира да ти прави впечатление, че нещо не е наред. Че дори най-глупавият примитив може да се досети как да нанася кошмарни страдания на друго човешко същество, но без формално да извърши много тежко престъпление. 

Тази механика и калкулация стават част от мисленето на магистратите, лекарите и извършителите на престъпления. Заместват мисленето. И понеже няма никаква връзка с действителността - колкото има и философията на Джереми Бентам - буди недоумение, недоверие и гняв в обикновените хора, които впрочем имат много по-правилни етични възгледи от Бентам, чиято мумия, по негово желание, стои сега изложена на показ в University College в Лондон до ден днешен. Английския Владимир Ленин. 

Не, благодаря.

Фейсбук

*Заглавието е на редакцията