"Като струна над бездната"
Имаме ли днес сили и личности, които да наложат в обществото ценностите на духовността?
/ брой: 224
В дни на погром, диктат и пълно стъписване на народа ни да се говори за красота и култура, за прогресивен модел на мислене и философско-етично учение, е най-малкото необичайно. Но ето че една изложба събра през отминалото лято, в жегите - и в природата, и в обществения ни живот, толкова много хора, че сякаш трябваше да докаже, че понятия като изкуство, красота, отваряне към света чрез хармонично развитие на личността са непреходни. Че нуждата от тях прозира най-вече в моментите на отчаяние и търсене на път към сърцата и душите на хората, за да балансира духовният срив и мизерното съществуване на много от мислещите хора.
Наистина се изисква смелост и повече от вяра в такива идеали, за да се каже, че можем "да преминем през живота като струна над бездната - красиво, внимателно и стремително". Така, както го е разбирала и Людмила Живкова, когато през 70-те години на миналия век е въвела в България странния на пръв поглед модел на мислене и говорене за култура, повлиян от философско-етичното учение на Рьорих. Днес едва ли си даваме сметка какво е коствало на Людмила Живкова, чиято 70-годишнина бе отбелязана чрез тази изложба в галерия "Кредо Бонум", да пробива идеологически шаблони и да балансира на ръба на пропаст, за да наложи "Дългосрочна комплексна програма за издигане ролята на изкуството и културата за хармонично развитие на личността и обществото в етапа на изграждане на развито социалистическо общество". Та това е не само нов подход, повлиян по личните й убеждения от учението на Рьорих, чиято цел е била и опазване на световните културни паметници под знамето на мира, а всъщност е за максимално отваряне към света. Онзи свят, който тогава е бил от двете страни на Стената, но хората са ценели едни и същи морални стойности и са се радвали на едни и същи "неща от живота".
Сега за мнозина е трудно да повярват как са се свързвали изкуството, философските възгледи и обществения принос на Рьорих с културната политика на социалистическа България от края на 70-те години, но е факт, че тогава се е реализирала програма "Рьорих". Тя е започнала с изложба на художника на "Шипка" 6, гостуване на неговия син Святослав Рьорих, издадена е монография на Богомил Райнов, проведен е международен симпозиум и т.н.
Изложбата това лято даде възможност да се проследят историята и събитията от края на 70-те години и всички документи, писма, публикации от онова време, цитати от Людмила Живкова и членове на семейство Рьорих, архивни фотографии, видео -материали и картини. Организаторите нарекоха Людмила Живкова една от "най-знаменателните и противоречиви личности в новата ни история". Биографичните пътища на един философ-художник и един политик са свързани с лично приятелство и дълбока духовна връзка, а това се отразява и на дейността на самата Людмила Живкова като председател на Комитета за изкуство и култура и член на Политбюро на БКП.
Приживе Людмила Живкова реализира малка част от амбициозното си начинание, което е в основата и на тази изложба, но за нас остава въпроса дали днес не се нуждаем от такива принципи на културна политика, които тя задаваше на обществото. Имаме ли сили да преодолеем духовния срив на нацията ни и онази "чалгализация", която завладя целия наш обществен живот. Имаме ли личности, които да наложат на обществото ценностите на духовността? Страхувам се, че отговорът не е положителен. Хората, които съхраниха ценностите на истинско изкуство и цивилизованата култура, които са ги предали на децата си, са относително малко в днешния ни социум.