Шенген блус

Ако Бойко Борисов е бил изненадан от решението на Париж и Берлин да ни отложат за членство в Шенген, той вероятно е единственият. От месеци френски официални представители казваха и повтаряха, че заради неуспеха на София и Букурещ да реформират своите правораздавателни системи и да се преборят с корупцията, а в случая с България и с организираната престъпност, засега няма да ни пуснат в този привилегирован клуб.
Още през август, когато избухна кризата с масовото репатриране на роми от Франция, стана ясно, че Париж ще наложи вето на влизането ни в Шенген, разбира се, използвайки други аргументи.
Румъния тогава протестира заради масовото експулсиране на своите съграждани, което комисарката Рединг смело разобличи като дискриминационно. По указание на Борисов българската администрация запази пълно мълчание. По Живковски се снишихме, докато мине бурята, с надеждата пораженията да са само за съседите. Поредната жалка картина, характерна за модерната ни история.
Тази тактика, разбира се, беше и неморална, и неразумна. Дори България да блестеше като скъпоценен камък в сравнение с Румъния, никога не биха приели в Шенген първо България, а след това Румъния. Само това оставаше: европейският данъкоплатец да започне да плаща за охраната на Дунав от Видин до Силистра като външна граница на Евросъюза!
Впрочем в старанието си да изкара виновен Станишев Борисов окончателно затрудни казуса си. Преди десетина дни той каза, че ако Саркози наложи вето за Шенген, то ще е заради неизпълнението на някои договори, завещани му от тройната коалиция. "Фрегати, корвети и така нататък", каза Борисов. Представям си реакцията в Париж. Изключително обидно за Франция е да се внушава, че ни е наказала с вето за Шенген заради неизпълнени военни поръчки. Впрочем ветото дойде не само от Париж, но и от Берлин. Така че нещо куца в аргументацията на Борисов. А той също се беше заблудил, че докладът по механизма за проверка и наблюдение за България бил по-добър от този за Румъния. Български дипломати, дали са ченгета не знам, но с тайни попълзновения извоюваха комисията да му признае наличието на "политическа воля" за борба с корупцията и организираната престъпност. Но това беше през юли. Оттогава не се е случило нищо, което да потвърди с факти, че политическата воля води до резултати, може би с изключение на ефективното осъждане с три години затвор на Вальо Топлото, чието задържане всъщност не е дело на този кабинет. 
Втори път да се регистира политическа воля няма да бъде възможно. Така че за Борисов няма "конгратюлейшънс", има провал. Който е още по-неприятен, защото е вторият поред след неуспешния опит да влезем в ЕРМ-2, или чакалнята за еврозоната. Досега Борисов е преследвал две големи евроинтеграционни цели. Оценката му също е две.
Нямам конкретно впечатление как правителството на Борисов решава какви са му приоритетите. Доколкото се ориентирам в обстановката тук, от Брюксел, Борисов взема сам всички решения и никой не смее да му противоречи. Или да му даде разумен съвет. Като например да не хвърля излишни усилия в посоки, които изглеждат престижни, но не носят нищо на обикновения гражданин. Шенген е един престижен клуб, но какво печели българският гражданин от бъдещото ни присъединяване? Абсолютно нищо, ние и сега можем с лична карта да пътуваме из цялото шенгенско пространство. Същото се отнася за чакалнята на еврозоната. Впрочем, както колеги правилно забелязаха, егати приоритета: да влезеш в някаква чакалня...
България може спокойно да почака няколко години за еврозоната. Нямаме интерес от форсирано приемане на еврото. При ниската покупателна способност на хората задължителният в тези случаи скок на цените съвсем ще ги изгърби. Нямаме интерес и от форсирано членство в Шенген, защото страната ни не е готова да приеме потока от нелегални имигранти от Афганистан и Иран, които ще започват да идват през премахнатата гръцка граница. Нека първо Гърция оправи границата си с Турция при Орестиада, край Одрин, която е като отворена врата в полето.
Приоритетите на Борисов би трябвало да са насочени в една-единствена посока: подобряването на благосъстоянието на българите. Начинът да постигне тази цел е чрез спирането на източването на държавата чрез корупция, укриване на данъци, ДДС-измами, контрабанда. Направи ли се това, изведнъж ще се окаже, че ЕС вече няма забележки към София. Но за да е успешен резултатът, целта не трябва да бъде да избудалкаме Брюксел, а да направим нещо добро за българите.
България не е бедна страна, а просто страна, в която прекалено много се краде. Затова жизненото равнище на огромното мнозинство от българите е катастрофално. Защото всеки, който може, краде лично за себе си, а загубите са за общата сметка.
По отношение на Евросъюза, освен с управление на кризата след скандала с шефката на фонд "Земеделие", Борисов трябва да подобри впечатлението, че скучае на срещите на върха. Тази година е решаваща за бъдещето на бюджета на ЕС. Крайно време е България да определи позициите си и съюзниците си. И да започне да бъде действащо лице. Но не съм оптимист, че това ще се случи.