Осми март и носът на Клеопатра
/ брой: 54
Съгласете се, че наред с всичко останало празникът Осми март напомня трайните знаци на вековното подценяване на жената. Той е повече гражданска, дори политическа тема, отколкото естетически стандарт. Така поне са мислели суфражистките, които дълго са преследвали целта за избирателните права за жените. Фактически едва след края на Първата световна война можем да говорим за равни политически права на жените. Незначителните изключения преди, като Норвегия или щат Уайоминг, само потвърждават правилото. Но само за история и политика ли ще говорим на този ден? Осми март не е само Клара Цеткин и борбите за равноправие.
Помните ли вече поостарелия филм "Ухание на жена" с Ал Пачино? В един от диалозите в него почтителният спътник на слепия подполковник предпазливо го упреква, че постоянно говори само за жени. "Че за какво друго!" - троснато отговаря угнетеният лъв, тъжно втурнат към последно преживяване. Разюзданата съвременна бъбривост за секс отразява повече безсилни мечтания, отколкото преживени или предвкусвани любовни драми. Баналното обяснение, че във всяко мъжко възвисяване лежи особен мотив, контролиран от женско привличане, е една от изначалните величини в обяснението на човешкото поведение. Независимо дали е благородно, или жестоко. Много мъжки изяви от прославени маршали и държавници до кондуктори и счетоводители са скривана компенсация от любовна недостатъчност или вторичност. Като утеха от провали, или неосъществени намерения. Често пъти политиката е убежище и щит срещу останали по-тежки нещастия.
Но ние сме свикнали да приемем женската хубост като константна стойност през всичките векове на човешкото битие. А съвсем не е така. Стандартите и идеалите за чисто физическите черти на вдъхновителките са се видоизменяли, стигащи често пъти до драстични за сегашните ни представи конфигурации. Печалният френски мислител Блез Паскал пише, че световната история би поела друг курс, ако извивката на носа на Клеопатра имала други очертания. Прекалено фриволно пророчество, но в него има конкретни съмнения. Носът на Клеопатра не изглежда така завладяващо, както и самата тя цялата. Значи тогава нещо друго е вълнувало мъжете, несъвместимо с дълги нозе, тънка талия, стегнат бюст и зелени очи. Определени акценти от женското очарование, да не споменаваме анатомия, са били абсолютизирани до комична крайност. Богинята Хера например е портретирана като класна хубавица с епитета "волоока". Нищо повече. Закръглеността е естетическо предимство на дамата от Ориента. Японските гейши са си прерязвали ходилата на две, за да ходят на топки като мотовили. Защото това е изглеждало не само грациозно, но и секси. А нима всепризнатата красота на дамите от следосвобожденска България, като Мара Белчева и Султана Рачо Петрова, биха заслужавали дори и бегъл поглед днес? Та според съвременните ни стандарти те са си обемисти отвсякъде! Въпреки бялата кожа, черната коса и изразителните очи. Изискванията и предпочитанията стават толкова подвижни, че се променят с поразителна бързина. Съмнявам се, че дори и вечната Мерлин Монро би била такъв сексуален идол само двадесет години по-късно. Та тя е къса и пухкава по съвременните стереотипи! Обратната зависимост е също валидна. Колко ли много дългокраки и източени девойки са будели равнодушието на тогавашния съвременник. Затова римските матрони от холивудските продукции са моделирани по съвременен, а не по тогавашен, тертип.
Така разбираме интуитивната прозорливост на Омир, който не описва прелестите на Елена в конкретни измерения. Вярно, че я нарича "златокоса", но ние не знаем дали този епитет означава цвят или стойност! После, приема се, че самият Омир е бил сляп, нали? Значи въображението е по-важно, отколкото реалността. В един от романите на Стендал срамежлив учител едва докосва пръстите на изисканата майка на ученика си. През бяла ръкавица. Този жест за мнозина е по-сексуален, отколкото чаршафените премятания по екраните. Тук ръката на френската аристократка е загадъчната и привлекателна любовна вселена.
Затова, когато се прехласваме пред жените, е уместно да уточним възторженото описание с допълнителния въпрос "От коя страна и от коя епоха?"