Карантия в моден бутик? Не върви!

Любопитен бях да видя с какво БиТиВи ще запълва занапред времето от 22,30 до 23,30 когато се излъчваше "Шоуто на Слави". Защото какво друго можеше да се очаква след разменените гневни декларации в стил "На ти си кукличките, дай си ми парцалките". И ето ти - изненадааа! В 22,30 магаданс'ките мятат баджаци, както вече петнайсетина години. А после синедрионът перчемлии сценаристи напоително убеждават гологлавия водещ, че те не са някакви измекяри на телевизията, а съдружници и в отредения им час, ако щат, и порно на живо ще показват. Гологлавият, както обикновено играе ролята на опонент, но накрая се оставя да бъде убеден. Слаба драматургия!
Ама и аз, наивник в напреднала възраст, очаквам достойнство, праволинейност и прочие морални добродетели, каквито са демонстрирали по света при сходни ситуации. Преди доста години например двама водещи журналисти от френския "Льо Монд" напуснаха вестника, споделяйки в нарочна декларация, публикувана в този световно известен всекидневник, че той се е отклонил от линията, която ги е привлякла за негови сътрудници. Просто, ясно, без "на ти си кукличките, дай си ми...", без люти клетви и размахване на мръсно бельо от чардака.
Естествено крамолата в БиТиВи предизвика широк отзвук и в медии, и в социалната мрежа. Не бяха малко мненията, че шоуто е деградирало с годините, че е загубило развлекателния си характер и все повече се превръща в политическа трибуна на водещия. Още толкова са тези, които се съгласяват с лансираната от споменатия перчемлия синедрион и тартора им позиция, че това е цензура, ограничаване на свободата, тоталитаризъм на Съвета за електронни медии и все такива ужасни неща. Не се пропуска да се напомни, че сме на сто и не знам кое си място по медийна свобода и със скандала с "Шоуто на Слави" ще се свлечем още по-надолу. Иначе ненавижданите и окарикатурявани брюкселски чиновници и техните директиви стават изведнъж източник на опорни точки, когато ни отърва. "Утре да чакаме забрана на карикатурите на Комарницки ли", възкликна Иван Бакалов в Е-вестник, който аз чета редовно и иначе много харесвам. Опасявам се, че в случая Бакалов греши. Комарницки използва предоставеното му място по предназначение, какъвто не е казусът с шоуто, както ясно е написано в позицията на ръководството на телевизията.
Не върви в парфюмериен магазин, където клиентът очаква да го лъхне на "Версаче" и "Кристиян Диор", да му засмърди на говежда карантия. Изключването на карантията от номенклатурата на стоките, предлагани в бутика, е въпрос на спазване на правила, да не употребяваме купешки лафове като "обществен договор", а не дискриминация, отнемане на свобода, респективно цензура, когато се говори за медии. Това за свободата и ограниченията в медиите е много широка и комплексна тема и бих могъл да бия с доводи Трифонов и компания от София до Учин дол, доколкото съм се занимавал професионално с проблема като секретар на Международната организация на журналистите в продължение на цяла петилетка.
А иначе Трифонов, когото по подобие на Свети Козма и Дамян Безсребърници, можем да наречем Свети Славчо Безчорапник, вече месеци и дори години държи народонаселението в напрежение ще влиза ли в политиката или напротив. Официално, защото неофициално това отдавна си му е хоби. Хоби ли! Та не се ли организира по негова инициатива цяло всенародно допитване - референдум - за въвеждане на мажоритарна избирателна система. Та той не постави ли ултимативно срокове на депутатите от бъдещия парламент за привеждане в изпълнение на личните му директиви. В противен случай ще висне пред Народното събрание и тежко им, ако не изпълняват неговите указания за подреждане на дневния ред на парламента. Вярно, в повечето държави, включително африкански, като ти се занимава с политика организираш съмишленици, основаваш партия, издигаш програма, участваш в избори и, ако спечелиш, правиш правителство и управляваш. Но ние и в това отношение се опитваме да се пишем по-нестандартни, по-свободомислещи, е и по-артистични. В конкретния случай това е свързано с някои предимства: докато за традиционните партии времето за медийни изяви е ограничено, подчинено на жребий и свързано със забрани ("Купуването и продаването..."), една от трите национални телевизии те пуска на екран по пет пъти седмично за по час второ десетилетие вече. Как да не се изкушиш да капитализираш това предимство за каквито си искаш цели и да ревнеш, че те цензурират, че ти отнемат свободата на словото, че ти завиждат на таланта и затова се опитват да те прецакат. Никогиш, но пасаран, ще легнем пред парламента мешано - музиканти, сценаристи, балерини от "Магаданс". И хорово ще славим името на Слави, нашият вожд и учител.
Май накрая налучкваме диагнозата: вождизъм! Вожд и учител, баща на народите беше Сталин. "Без слънце няма ден, без Сталин няма мир", скандирахме някога и такъв лозунг. Сталин умря през март 1953, мирът все някак си се крепи, а и слънцето напоследък почна да изгрява по-рано и е по-топличко, та да не настинат магаданс'ките, ако се осъществи пърформансът пред парламента. Единственият проблем е, че вождовете май ни стават множко - Бойко, Слави...