Мнение
JE NE SUIS PAS "CHARLIE"
Гаврата на "Шарли ебдо" с трагедията с руския самолет и хор "Александров" шокира
/ брой: 2
Новогодишните празници са златно време за халтурата. Трябва да се пълнят многочасови телевизионни програми, предназначени да подклаждат празничното настроение на драгия зрител. За всички, които се пишат хумористи, това е истинска жътва. Та си бях наумил да се погъбаркам с неотразимия хумор на Любо Нейков и & (& като "Комиците"), с пищния бюст на Ани Михайлова, който единствено донейде компенсира космическата скука на "Шоуто на Канала"; да поиздевателствам над незаглъхващото кресчендо на водещите на концерта на пл. "Александър Батенберг", което очевидно трябва да играе роля на "виагра" за доброто настроение на присъстващите. Разбира се, разчитах и на отделни непланирани словесни фойерверки и не останах излъган. Още когато площадът се пълнеше, възторжено репортерче описа какви драконовски мерки за сигурност е взела г-жа Бъчварова: преграда със снегорини, втора преграда с полицейски камионетки, трета преграда с полицейски коли, стриктни проверки на няколко пропускателни пункта, като зорко ще се следи някой да не носи ХЛАДНОКРЪВНО ОРЪЖИЕ.
Всички мераци да се погавря - добродушно, разбира се - с ялови напъни за хумор и репортерски недомислия се изпариха пред несравнимия, съвършения, върховния хумор на известното френско хумористично сп. "Шарли ебдо". В новогодишния брой "шарлито" пусна две карикатури, посветени на случилата се дни преди това трагедия с руския самолет, който падна в Черно море и загинаха всички пасажери. Какъв изключителен сюжет за творене на хумор, наистина! Каква искряща от интелигентност и човеколюбие находка е до рисунката на падащ самолет да сложиш текст: "Лоша новина, Путин не беше вътре". И че репертоарът на хор "Александров" се е обогатил с ново изпълнение: "А-а-а" - предсмъртния вик на ужас на жертвите.
Познавам добре французите. Имал съм много контакти по всякакви поводи. Продължавам да поддържам връзка със стари приятели. И ако има нещо, което винаги ме е смущавало при тях, е чувството им за изключителност, чувството, че са "нещо по-така", че другите не може да се сравняват с тях, особено в областта на литературата, на изкуствата, на културата. Спомням си едно категорично твърдение, че "всички народи имат велики писатели, но единствено френската литература е с непрекъснато през вековете величие". Един от резултатите на тази мантра е, че в състезанието за първата Нобелова награда за литература през 1901 г. френският писател Сюли Прюдом "надвива" не друг, а Лев Николаевич Толстой... Та кой не знае Сюли Прюдом, кой не е чувал за него, както се пее в една народна песен. И какво е пред него Лев Николаевич. Френското лоби, без да знае още, че е "лоби", е действало ефикасно още преди сто и кусур години, защото, както е известно, "и другите имат велики писатели, но единствено"...
Царе са французите да намерят формулата, с която тотален провал да се възприема като забавен "хепънинг". Като например обявяването на война на Германия на 3 септември 1939 г., влязла в историята не с кръвопролитни битки, блестящи победи и почтени загуби, а с названието "drole de guerre" (буквално "забавна война", която незнайно защо на български е преведено като "странна война"). Е, последва страшно седемгодишно забавление с няколко десетки милиони убити. Но по-приятно, по bon ton, е да се говори за drole de guerre - това разкрива повече простор за неизчерпаемото френско чувство за хумор, което е тяхна национална гордост.
Плод на това неизчерпаемо, неповторимо, непонятно за другите чувство за хумор са и новогодишните карикатури с падналия край Сочи руски самолет. Оперираните от това искрящо чувство, илитератите, темерутите, вечните мърморковци, душманите на волната мисъл ще се възмутят, ще заговорят - и заговориха - за гавра, за аморалност, за цинизъм от най-долна проба. Какво да очакваш от неандерталци, които не могат да оценят висша изява, истинска есенция на хумора в най-чистия му вид. Какво разбират те от свобода на мисълта и словото, от волния полет на въображението на карикатуриста. Загинали били 92 души, пред Нова година са потопени в скръб стотици техни деца, съпруги, роднини и близки. Много важно! Изповядващи единствено свободата на мисълта, на творчеството без граници ние, в "Шарли ебдо", не плащаме данък на скрупули, нямаме морални задръжки, без притеснения се гаврим със смъртта. Чуждата. Не така беше, когато през декември 2015 г. бяха разстреляни нашите колеги от списанието. Тогава впрегнахме в траурни шествия и полагане на цветя президенти, премиери и пр. величия. И плъзна по света паролата "Je suis Charlie".
Вероятно не съм единственият възмутен от гаврата на "Шарли ебдо" с трагедията с руския самолет. Не съм единственият, който без колебание заявява: "Je ne suis pas "Charlie". C'est honteux d'etre "Charlie". ("Не съм "Шарли". Срамно е да си "Шарли".)