Изслушване за подслушванията
/ брой: 34
България в ЕС е малка страна. Малък е и Иванчо, но магариите му са големи, затова има доста вицове за него. Изглежда, ние, българите, се превръщаме в Малкия Иванчо на ЕС. Изумихме европейците с шмекерии като заменките, купуването на гласове, фалшивите дипломи на топ-отговорните за еврофондовете. Учудихме ги и с управляващите, които си избираме - царе, бодигардове. Сега им поднасяме сересета, специалитет от студената война, приготвен по бойко-борисовски.
Сересето е израз, който разбираме само ние. На разбираем език се казва "подслушване на телефонни разговори". Очертава се изслушване в Европарламента за законосъобразността на масовото подсушване на телефонни разговори в България по искане на евродепутати либерали от България и от други страни. Изслушването е процедура, която има за цел евродепутатите да се запознаят в подробности с даден въпрос и да предприемат по-нататъшни действия - да отправят въпроси към ЕК, да свикват дебати в специализираните парламентарни комисии. Те на свой ред могат да доведат до приемане на резолюции и дори до дебати в пленарна зала, на които ще трябва да дойде да се обяснява лично премиерът.
Последното изслушване в ЕП беше за медийния закон в Унгария. Интересът към него беше огромен, бих казал - безпрецедентен. Заслугата беше на групата на либералите, която го организира, и лично на лидера й Ги Верхофстадт. Социалистите изпитваха задоволство от дебата около унгарския медиен закон, но проявиха минимална активност в него. Причината е, че лидерът на социалистите в ЕП, германският социалдемократ Мартин Шулц, очаква да стане председател на Европарламента след около година, за което му е необходима подкрепата на Европейската народна партия. Въпреки че правителството в Унгария, автор на срамния закон за медиите, е от семейството на ЕНП, евросоциалистите се направиха на умрели лисици. Макар че имаха възможност да осигурят пленарна дискусия за медийния закон, те не го направиха.
По темата за сересетата социалистите не настояват за изслушване, а за отговор от страна на комисията на писмено зададен от тях въпрос, който те биха желали да бъде даден на пленарно заседание, а не в комисията по граждански свободи. Либералите подкрепят дебата на пленарно заседание, но като резервен вариант са готови да организират изслушването. Решение какво ще се случи ще се вземе, докато вестникът, който четете, върви за печат. Като журналист предпочитам изслушването като шанс да бъдат казани ясно някои важни неща, защото има риск в пленарната зала комисията да се измъкне с нищо незначещ бюрократичен алабализъм и всъщност да няма нито дебат, нито новина.
Защото темата е сложна. От гледна точка на ЕС важният въпрос е дали масовите телефонни подслушвания в България се извършват законосъобразно или не. Не само дали проформа подслушванията се нареждат с подпис на съдия, но и на какво основание съдията дава своето съгласие за използване на СРС. И дали прокурорите не са тълкували, че когато е заведено досъдебно производство, не се изисква съдебно разрешение за подслушване. Също така дали подзаконови актове на МВР у нас де факто предоставят на това ведомство възможност да рови в масивите на телефонните оператори. И дали Законът за електронните съобщения позволява на прокуратурата да изисква директно от всеки интернет доставчик и телефонен оператор информация с кого е общувал даден абонат, за колко време и къде се е намирал.
Така че изслушването в Европарламента едва ли ще се върти около чалгаджийското "Ало, Ваньо". Дали премиерът е наредил на шефа на митниците да спре проверка срещу бизнесмен и дали същият премиер е нареждал кой митничар на кой терминал на летището да работи - това не е работа на Европарламента. Българските избиратели са тези, които трябва да дадат оценка на премиера си. Но има смисъл да се дебатира за законосъобразността на масовите подслушвания, както и върху обстоятелството, че съвсем малка част от тях се използват реално в съда и водят до присъди. За какво са всъщност подслушванията в България? Оръжие в борбата срещу организирата престъпност, както би трябвало да бъде? Или инструмент на властта да си осигури политическо надмощие? На една власт, която всъщност изглежда свързана с организираната престъпност, ако се чете между редовете на "разсекретените" от в. "Галерия" разговори?
Друга важна тема на дебата в параламента би могло да бъде подслушването на журналисти. На пръв поглед - щом подслушват масово, нека подслушват и журналистите. Но поне на журналистите би трябвало да им е ясно, че когато подсушват тях, подслушват и източниците им. Тоест властта взема мерки срещу журналистическите източници, най-често като остранява тези доблестни хора от заеманата от тях работа. Тоест доубива демокрацията, доколкото я е имало.
През първата година на Бойко-Борисовото управление за всичко му беше виновен Сергей Станишев и тройната коалиция. Напоследък му е виновна Държавна сигурност. Когато и този аргумент се изтърка, има само една възможност. За всичко ще е виновен ЕС. Този гаден ЕС, който ще покаже истинското си лице по време на изслушването.