Имена
Дамян Дамянов и полетът на човешкия дух
/ брой: 10
Често се връщам към многобройните ни срещи и разговори с Дамян Дамянов, от чието рождение на 18 януари се навършват 90 години. Още 14-годишен публикува първото си стихотворение в сливенския в. "Славянско дело". В културния отдел на в. "Народна младеж", където започва работа, след време съдбата ще го свърже щастливо с бъдещата му прекрасна съпруга Надежда Захариева. По-късно е редактор в сп. "Пламък", сетне е автор в писателската група към ЗС на българските професионални съюзи. През 1958 г. издава дебютната си стихосбирка "Ако нямаше огън". Тази творба със силно въздействащия си емоционален заряд и впечатляващия си, изненадващ художествено-естетически похват грабва погледите на тогавашния ни литературен свят. През 1961 г. издава втората си поетична книга "Очакване", последвана от "Лирика" (1962), "Поема за щастието" (1963) и мн. др. заглавия, които нареждат името на младия поет сред най-стойностните творци на родната мерена реч.
Поезията на Дамян Дамянов носи очарованието на нравствения подвиг на силен и дръзновен човешки дух, превъзмогнал субективната болка, устремен към пъстрото разнообразие на живота, хората и света. Силно впечатлява лекотата и непринудеността, с които поетът заорава своя творчески плуг в сюжетно-тематичен план в словесната нива, предлагайки ни стихове със завидно майсторство и удивително патриотично, социално, интимно и пейзажно звучене. Лиричният му герой грабва не само с много нежност, чистосърдечие, обич, но и с немалко терзания на човешката съвест. Словото на Дамян Дамянов поразява с невероятната си естественост, мъдра простота, поетическа яснота и искреност, с изумителната хармония на дълбоко изразените мисли и чувства.
Първата ни среща бе на 15 октомври 1994 г. в дома му в столицата, където направих интервю с поета. Тя сложи началото на изключително за мен стойностно духовно и човешко родство. При всяко отскачане до София го известявах предварително по телефона и гостувах на семейството. Сварвал съм го в различни психически състояния, но той ме очакваше и веднага на масата димящо ароматно кафе ни настройваше за поредния приятелски разговор. Сериозно го безпокояха вземащите все по-опасни размери негативни явления, насърчавани от развихрилата се "демокрация". "Днес - казваше той - все по-често ме спохожда голямата болка и тревога на деня. Разберете, не се боя за себе си. Моето вече се е видяло. Просто се страхувам за бъдещето на България!" Думи-завещание, изразяващи неговата извисена човешка и философска същност.