Екшън в Ориент експрес
/ брой: 218
Между ЕС и Турция се задава криза, която мощно ще разтресе континента. България, която е най-близо до епицентъра, едва ли е готова за нея.
Поради нерешения Кипърски въпрос малкото отворени преговорни глави между Брюксел и Анкара се изчерпват. До края на годината Турция просто няма да има за какво да преговаря с ЕС. Отбелязвам, че 18 преговорни глави са блокирани от различни страни и групи страни от ЕС заради нерешения Кипърски въпрос.
Това уникално положение - де факто развод преди сключването на брака - ще налее масло във вече горящия огън, защото и сега антиевропейските настроения в Турция са много силни. Кандидатурата на Турция в ЕС по същество е уникална, защото тази страна по същество е империя с огромно регионално влияние. Според последното изследване на общественото мнение национализмът в Турция е в подем и само 38% от турците подкрепят еврочленството - нещо невиждано досега.
Нека да отбележа също, че в Турция еврочленството е приоритет както за управляващата партия на Еродган АКП, така и за основните опозиционни сили, начело с Републиканската народна партия на Кемал Киличдароглу. Няма значение, че тези две партии са коренни противоположности по повечето останали въпроси. Нормално е конфронтацията да се увеличава преди парламентарните избори, насрочени за 22 юли догодина. Фактът, че основният приоритет се изплъзва, ще бъде приет много болезнено, независимо от вътрешното съотношение на силите в Турция.
Най-голямата ни съседка се оказа твърде слабо засегната от световната криза и даже реализира икономически ръст от 10% през тази година. Досега Анкара имаше стратегия за мощна икономическа експанзия в ЕС, както и в страните кандидатки. Тя е особено проносирана в страните, които или са предимно мюсюлмански, като Босна и Херцеговина, Албания или Косово, или където има големи мюсюлмански малцинства. Според данни на турската промишлена асоциация Тусиад, вече 20% от чуждите инвестиции в България са турски.
Не казвам, че турският бизнес просто ще се оттегли, защото от това ще загуби и той. Но влошеният политически и бизнес климат на Балканите ще ни удари повече от всяка друга страна от ЕС. Това не са умозрителни разсъждения, а тема на един брюкселски брейнсторминг с представители на турския бизнес, състоял се завчера.
Когато страните от ЕС решиха през 2004 г. да започнат преговори за присъединяването на Турция към ЕС, едно от условията беше Анкара да разшири обхвата на споразумението си за асоцииране към Европейските общности от 1963 г. спрямо десетте нови членки, сред които е Кипър. Турция обаче и досега не признава Кипър.
През юли 2005 г. Турция подписа протокол, който разширява обхвата на споразумението от 1963 г. спрямо новите членки, но в същото време излезе с декларация, че това не означава че признава Република Кипър. Турция отказва да отвори пристанищата и летищата си за кораби и самолети от Република Кипър и обвинява ЕС, че не спазва обещание да търгува директно със северната част на острова, окупирана от Турция от 1974 г. насам.
През април в Севернокипърската турска република, призната в света единствено от Турция, се проведоха избори и за "президент" бе избран Дервиш Ероглу, смятан за хардлайнер. Преди него умереният политик Мехмен Али Талят сравнително успешно води преговори по отделни "глави" на споразумение за евентуланото обединяване на разделения остров с президента на Република Кипър Димитрис Христофяс. Но напредъкът остана скромен. Липсата на споразумение до края на годината, според Ероглу, ще доведе до решение островът да остане разделен завинаги с една гръцка кипърска и една турска кипърска държава. Точно тогава, впрочем, Турция ще остане без глави, по които да преговаря с ЕС и двете кризи ще сюблимират.
ЕС изобщо не е играч в кипърските преговори, които се водят под егидата на ООН с австралийски посредник. Язък за новата служба на Аштън, язък за големите амбиции от Лисабонския договор. Освен това родината на Аштън, Великобритания, която притежава две обширни военни бази в Република Кипър, Акротири и Декелия, играе двойна игра. Според запознати, за да не загуби базите си, Лондон в действителност изобщо не спомага за обединението на острова.
София със сигурност не е фактор за решаването на Кипърския въпрос. Но България е в правото си, и дори е длъжна, да повдигне въпросите навреме и с цялата им острота в рамките на най-важната организация, в която членува - Европейския съюз.
Още не всичко е загубено. Два локомотива вървят един срещу друг с голяма скорост по едни и същи релси. Все още е възможно те да спрат, без да се сблъскат, но никой не посяга към спирачката...
Прекалявам с алегориите, но го правя нарочно, за да заинтригувам любителя на екшъни Бойко Борисов. Белким направи нещо.