Акценти
Да не сме някаква там Полша
/ брой: 251
Бедин ми, бедни Брюксел! Тръгнал си да плашиш Варшава със "задействане на процедура по чл. 7 от Договора на Европейския съюз" заради намерения да ревизират закона за избор на съдии и други аспекти на съдебната система. С което ще се нарушавала независимостта на властите, грях, заради който Полша може да бъде лишена от право на глас при обсъждане и приемане на общностни решения. Президентът Анджей Дуда май не се стресна особено, но да не се бъркаме в полско-ЕС-овските отношения. Защото така току-виж сме се набутали сами в шамарите. Ами ако вземем неволно да подсетим някой злонамерен към родината ни брюкселски чиновник да поразнищи проблема с прословутото разделение на властите в България! Направо не само ще ни спрат евросубсидиите, не само още дълго ще подсмърчаме пред Шенген, ами направо ще ни изключат от съюза. И то без да се налагат някакви кой знае какви експертизи, формиране на работни групи, които да правят анализи на обичайните български практики за по-голяма част от последното десетилетие.
При това няма нужда от ретроспекции, стигащи чак до времето със случая "Мишо Бирата": едно телефонно обаждане, на който трябва до когото трябва, и тутакси се отменя митническа инспекция на някакво нелегално производство. Размахва Брюксел пръст за намерения в Полша да се ревизират закони, свързани с независимостта на съдебната система. У нас такъв проблем не може да съществува. Защото се приема за съвсем нормално дори главният прокурор да бъде лично назначение на същия фактор, който дава споменатото указание да не се тормози Мишо Бирата. "Не ми се подсмихвай! Ти си го избра", напомня на Фактора прокурорът Кокинов, без съмнение добре запознат със системата на назначенията в съд и прокуратура.
Но и това е далечно минало - отпреди цели 4 години. Бегом към наши дни.
Дни наред от балконите на БАН висят черни знамена: парите не стигат, заплатите на чистачки и млади учени са по комунистически изравнени, герберското бюджетно светило Менда поучава все още дишащите "синодални старци" да се заемат с по-доходоносни от науката дейности. И те я послушаха. Похортуваха си с познатия ни от Мишо Бирата и Кокинов фактор и изкрънкаха някой и друг милион. Черните знамена са навити на руло и не смущават съседите от Народното събрание баш в навечерието на светлите празници.
Подминаваме като пътни знаци такива рутинни действия на фактора, поправка - Фактора, единственият - като заповедта немедленно да се поставят камери на Околовръстното след поредната катастрофа; или отлагането на решението за втори лифт в Банско, предизвикало гневен изблик (толкова, не повече) на вицето на Фактора. Не искаме да чоплим още кървящата рана на експредседателя на Народното събрание Главчев, своевременно посъветван от Него, Фактора, да си подава оставката, без да се уфлянква.
Наближаваме най-скорошното и най-главното - онова за атомите ли беше, за молекулите ли.
Защото няма как преди това да не споменем, че след като парламентарното мнозинство на 30 ноември отхвърли предложение на опозицията за финансиране на ремонти на катедралата "Александър Невски" и манастира "Свети Георги" в Атон, само седмица по-късно Факторът отпусна 940 000 лв. за Атонския манастир. За това негово богоугодно дело игуменът на манастира архимандрит Амвросий му подари чудотворна икона на Свети Георги. И макар че още преди две-три години Фактора получи навръх Гергьовден най-висш църковен орден, няма съмнение, че ще бъде съответно възмездено и решението Му от 20 декември да отпусне на първо време едни 340 000 лв за "конструктивно обследване" на катедралния храм "Александър Невски". Пък Неговите депутати нека си правят сечено на всяко предложение на опозицията.
Която практика на "парламентарното мнозинство отхвърля, но Фактора пререшава" беше блестящо разиграна и със закона за мораториума върху лекарствата, съвсем прясна, та да се налага да навлизаме в подробности.
Както не се налага да обясняваме #КОЙ е Фактора - единственият, вездесъщият, всемогъщият, разговарящият на равна нога единствено с НАЧАЛНИКА, Оня Горе, какво тук значи някакво разделение на властите, парламент, съд, демокрация. Ние да не сме някаква Полша и някой си Дуда, та да си позволяват ония там ЕС, ЕК, ЕП да ни надничат зад стобора, дето ги варди от близкоизточни и африкански навлеци.