Идиотизъм подир идиотизъм

Неотдавна ДУМА публикува статията на Ева Костова "Хлябът, глупако!". След като прочетох статията, намерих, че е прекалено мека. Аз самият бих я озаглавил така: "Става дума за хляба на хората, бе, идиот такъв!" Наистина само идиоти, т.е. хора с дълбоко увредени части от мозъка, могат да оставят хиляди хора от малки населени места без транспорт, който да осигури необходимия им залък хляб. Само идиоти!
Забелязвам, че през последните години (и особено през последните две) политическата лексика силно се промени. Обществените събития, които наблюдаваме, са вече толкова ненормални, че става невъзможно да се реагира с нормален език на тях.
Идиотизъм подир идиотизъм. Как наистина трябва да определим предложението да се облагат с данък т.нар. вредни храни, освен като чист идиотизъм. Оставяш, значи, някакъв търговец да предлага на хората вредна храна, след което го глобяваш за това, че той, идиотът, с твоето съгласие е пуснал на пазара тази вредна храна. Да позволиш на търговеца да продава вредни храни е направо престъпление, а вече чист идиотизъм е да го глобяваш, че той не самоволно, а с твоето изрично съгласие, е тръгнал да продава тези вредни храни. Решението на проблема е толкова просто, че само широко увреденият мозък няма да може да го види: ако храната е вредна, просто не я пускай на пазара! Ако пък някой все пак я продава, конфискувай я, а него самия накажи с чувствителна глоба.
Проява на идиотизъм бе предложението да се облагат като селскостопански производители онези граждани, които в двора пред дома си отглеждат няколко корена домати или лук. Тук безумието може да стигне до своите абсурди. На своя балкон имам няколко саксии и в едната от тях, не знам как, се пръкна едно доматено коренче. И то, представете си, използвайки топлите летни дни, ми роди три хубави доматчета. Питам се, дали няма да поискат да плащам данък и за тях? От идиоти всичко може да се очаква.
Много хора у нас, една страна с традиции във винопроизводството, се събират някой хубав божи ден за едно събитие, което в селата и малките градчета е придобило значението на истински граждански ритуал - варене на ракия. Застават около казана стари и нови приятели, чакат да прокапе ракията, опитват я, обсъждат я, разменят си сладки приказки, забравяйки за час-два болките и страданията, причинени им от управляващите. Но всичко това - варенето на ракията - може да стане единствено в периода от 1 юли до 31 декември. (Вж. чл.60, ал.5 от Закона за акцизите и данъчните складове). Ако обаче си позволите да варите ракия на 1 януари, ще последва солидна глоба от 1000 до 3000 лв. (Вж. чл.109, ал. 1 от същия идиотски закон).
Тия дни бяхме изумени от предложението да се въведе феодален закон, т.е. закон с 500-годишна давност - който от провинцията идва в София, трябва да си плати за това удоволствие. Той, идиотът, явно не се сеща, че в отговор на тази мярка съседното на София с. Яна може да въведе такса за всеки софиянец, стъпил на територията на селото. Да не говорим за големите градове като Варна, Бургас, Пловдив и пр., и пр. Но предложението не бе подкрепено от достатъчно идиоти и остана да блести в съкровищницата на държавническите мъдрости, натрупани през непреходния преходен период.
Идиотизмът има без съмнение своите икономически корени. Бюджетът се нуждае от пари, а пари няма. Това, разбира се, не означава, че пари не могат да се намерят. Парите стоят заровени в хилядите възможни инвестиции, но нашият капиталистически държавен апарат не желае да се занимава с подобен вид труд. Можехме да изкараме пари от "Южен поток", от АЕЦ "Белене", от нефтопровода "Бургас-Александруполис", от собствено производство на цветни метали, от собствена банкова система и от редица други възможности, но нашите управници се задоволяват с радостта да режат лентички за построяването на няколко магистрали, които още в първите месеци започват да пропадат. Ето защо, търсейки пари, те непрекъснато товарят нещастните наши граждани с разни данъци, такси и какви ли не още даждия. Трябва да е ясно! Докато тези хора, гербаджиите и тем подобните, са на власт, идиотизмът в управлението на държавата няма да изчезне, а още повече ще се засилва.
Като оставям с определено усилие на волята грубия, но честен език, ще кажа с думи прости, че не виждам в това правителство нито един свестен човек, който да оправдава своето назначение. Но какво искате от правителство, оглавявано от човек, изживяващ инфантилната радост, че бил погалван по главата не от един, а от трима папи (!). Има наистина в живота такива събития, които, колкото и трагични да са, могат да докарат човека не до плач, а до смях.
Искам накрая да кажа на всички, които подлагат на критика членовете на сегашното правителство. Използвайте, драги, каквито искате оценки за управлението (с нито една няма да сбъркате), но не ги свързвайте с конкретни лица. Говорете за идиотизмите, но не говорете персонално за идиота. Бихте могли например да обсъждате и идиотизмите в Министерството на здравеопазването...