Една твърде спорна декларация

Преди няколко дни Народното събрание прие декларация във връзка с т. нар. възродителен процес през 1989 г. Подложена на анализ, декларацията очертава два проблема. Първият е принудителната смяна на имената на българските граждани с турско самосъзнание. Вторият е етническото прочистване на българските граждани с турско самосъзнание. По тези два проблема не би могло да имаме еднакво отношение.
Не е възможно да се отрече фактът на принудително извършената смяна на имената на българските граждани с турско етническо самосъзнание. Всички бяхме свидетели на това недопустимо насилие върху вътрешния облик на човека, толкова недопустимо, колкото е недопустима насилствената промяна на външния облик на човека. Върху името се изгражда вътрешният свят на човека с цялата богата система от възможно най-интимни връзки. С какво право може да се посегне върху този свят? Та едно такова посегателство е емоционално-нравствено

убийство на личността

Ще се позова на думите, които Талейран  казва на Наполеон по повод убийството на Ангулемския херцог: "Това бе повече от престъпление, това бе грешка". "Възродителният" процес бе грубо политическо недомислие, което се оказа с дългосрочни, крайно неблагоприятни за страната ни последици. Не всички обаче приеха тогава този т. нар. възродителен процес. Ще си позволя нескромността да кажа, че в ония години бях един от ония, които публично осъдиха този процес. На състоялия се на 18 юли 1989 г. пленум на мощния тогава Комитет по правата на човека, оглавяван от секретаря на ЦК на БКП Константин Теллалов, открито се обявих срещу насилствената промяна на имената. По-късно, като сътрудник на Парламентарната комисия за защита на обществените интереси и правата на човека, оглавявана от Петър Дюлгеров и д-р Вл. Калайджиев, продължих да отстоявам своето отрицателно отношение към започналата смяна на имената. Д-р Калайджиев, който също се отнасяше твърде критично към "възродителния" процес, изпрати мен и щатния сътрудник на комисията Кирил Нейков в Кърджали и Асеновград, за да ограничим, доколкото това бе възможно, вредните последици от извършваното насилие. По-късно, вече след Десети ноември, когато бях поканен от Тодор Живков да го посетя във вилата му на "Секвоя", си позволих да му кажа, че "възродителният" процес бе една от трите големи грешки, които правителството бе допуснало (другите две големи грешки, които му посочих, бяха, според мен, създаването на АПК-атата и огромните заводи с крайно нисък коефициент на полезно действие). По-подробно своето отношение към "възродителния" процес  съм изложил в своята книга "На колене пред истината" (с. 179-182).
Държа да подчертая, че по въпроса за възродителния процес моята политическа съвест е останала неопетнена, каквато не вярвам да е останала политическата съвест на Иван Костов и разните други Иванкостовци, които внесоха  декларацията за "възродителния" процес и етническото прочистване. Аз съм осъждал и сега продължавам да осъждам възродителния процес, а Иван Костов и нему подобните, като не са осъждали тогава възродителния процес, не могат, нямат правото сега, със задна дата, да осъждат този процес. Някои лица от правителството днес, които застанаха зад декларацията, дори активно са участвали в предприетите срещу нашите сънародници с турско самосъзнание репресивни мерки.
    Съвсем друго обаче може и трябва да бъде нашето отношение към споменаваното в  декларацията на НС етническо прочистване. С ясни думи трябва да се каже, че такова прочистване нямаше. Етническо прочистване нямаше и не можеше да има най-малкото по две причини.
Преди всичко не може да има "етническо" почистване на български граждани с вече български имена. Това е юридически невъзможно и политически абсурдно. Тези хора са за правителството "чисти българи". Невероятен нонсенс би било българското правителство да се заеме да "прочиства" собствените си граждани, т.е. да прогонва от територията ни хора, които то от всяка гледна точка смята за българи.
На второ място, "етническото" прочистване на българските граждани с променените имена бе

икономически крайно неизгодно

Да напуснат България в срок от един-два месеца няколкостотин хиляди български граждани означаваше да се оголят напълно редица крайно важни за страната икономически сектори. Отрупани с плод хиляди декари селскостопанска земя щяха да останат  необрани. Десетки фабрики щяха да останат без работници. Един толкова масов трудов отлив щеше следователно да създаде на правителството огромни затруднения, и не само за правителството, а и за цялото общество. Няма правителство, което би тръгнало да си създава подобен проблем.
Най-после, етническо прочистване нямаше и от чисто фактическа гледна точка. За етническо прочистване може да се говори само доколкото цели маси от определен етнос са насилствено заставени да напуснат дадена страна. В България фактическата обстановка бе съвършено друга. Вярно е, че около или над триста хиляди български граждани с турско самосъзнание напуснаха страната, но това те направиха по свой избор. Ще сложи грях на душата си онзи, който ще се заеме да твърди, че те са били насилствено принудени да напуснат Родината си. Напротив, те бяха увещавани да останат по родните си места. Те напуснаха България не защото властта ги гонеше, а защото не можеха да понесат обидата, нанесена със смяната на имената им. Вярно е, от друга страна, че имаше и неголяма група граждани, които бяха юридически принудени да напуснат страната ни. Но това бяха индивидуални актове, взети спрямо точно определени лица, уличени в подривна, несъвместима с националните интереси на страната ни дейност. В тези актове е невъзможно да се види етническо прочистване. Там, където се прогонват единствено и само отделни лица, а не масата на определен етнос, там няма и не може да има етническо прочистване. Заслужава да се отбележи и обстоятелството, че основната маса от българските граждани с турско самосъзнание - около 500 хиляди души - остана в страната и се радва на всички права, които им предоставя Конституцията.
С оглед на изложеното, декларацията трябваше да се подкрепи само в първата й част, в частта, в която става дума за насилствената промяна на имената на хората, и в никакъв случай във втората й част, където се говори за етническо прочистване. Тезата за етническото прочистване е антибългарска теза, пряко насочена срещу националните интереси на България.
Но какво можем да очакваме от човек като Иван Костов, който внесе тази декларация в Народното събрание. Кога той не е бил готов да продаде интересите на страната ни в името на своите лични или групови интереси? Това е същият този Иван Костов, героят от срамната афера "Сапио", който продаде Кремиковци за 1 (един) долар.
И много тъжно е, че Народното събрание тръгна по внушенията на човек като Иван Костов. Че то си бе направо срамота!