05 Ноември 2024вторник08:05 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Българи, границата ви ще е непокътната!

Договорът за мир със страната ни от 1947 г. и поуките от него

/ брой: 208

автор:Дума

visibility 2944

Контраадмирал о.з. Дичо УЗУНОВ

На 15 септември т.г. се навършват 63 години от влизането в сила на Договора за мир между България и Съюзените и Сдружени сили (СССР, Великобритания и Северна Ирландия, САЩ, Австралия, Белорусия, Чехословакия, Гърция, Индия, Нова Зеландия, Украйна, Южноафрикански съюз и ФНР Югославия).
Клаузите на договора бяха подготвени по време на Парижката мирна конференция през 1946 г., която се следеше от българския народ с тревога и голям интерес. На конференцията

България бе поставена в изключително трудна ситуация

произтичаща от прогерманското й поведение през Втората световна война - от 1 март 1941 г., когато тя се присъедини към Тристранния пакт на оста Рим-Берлин и Токио, та до Девети септември 1944 г., през което време тя, с цялата си инфраструктура и икономика, се превърна в предна база на нацистка Германия във войната й срещу Съветския съюз. При това още на 6 април 1941 г. от българска територия хитлеристките войски нахлуха и окупираха съседните ни страни - Гърция и Югославия.
И въпреки това, както и на фона на предявените на Конференцията нереалистични аспирации, особено на гръцката страна за 1/10 от територията ни и за изплащане на непоносими репарации, Парижкият мирен договор, подписан на 10 февруари 1947 г., бе  сравнително благоприятен. За разлика от злополучното си участие в Междусъюзническата и Първата световна война,

България запази териториалната си цялост

и избегна трета национална катастрофа.
В чл. 1 на договора е записано: "Границите на България, посочени в приложената към настоящия договор карта, ще бъдат такива, каквито са били на 1 януари 1941 година."
Договорът бе сравнително благоприятен, но при посоченото поведение на управляващите фашистки сили у нас по време на войната, той можеше да бъде далеч по-неблагополучен, ако не бяха налице две изключително важни и достатъчно известни обстоятелства - включването на България в Антихитлеристката коалиция веднага след Деветосептемврийската победа и разгърналата се преди това

масова въоръжена антифашистка съпротива

в цялата страна. Още с настъпването на Девети септември беше повече от ясно, че военната обстановка на Балканите налагаше незабавно участие в бойните действия на Съюзените и Сдружени сили за разгрома на отстъпващите от Гърция немски войски и недопускане осъществяването на техния замисъл да излязат на река Дунав и спрат настъплението на съветските войски по Дунавското направление.
И така, в състава на 3-ти Украински фронт, Българската народна армия продължи участието си във военните действия до разгрома на фашистка Германия и победния край на Втората световна война в Европа - 9 май 1945 г.
По време на двете фази на Отечествената война Българската народна армия даде скъпи жертви - 33 841 убити, ранени и безследно изчезнали.
Следва да се отбележи, че в онова усилно и съдбовно за държавата и народа ни време България, като сателит на нацистка Германия, бе поставена на колене. Решаваше се не само нейното настояще, но и нещо по-важно - нейното бъдеще. Тогава няколко поколения, предимно млади хора, прозрели съдбовния момент за България и своята патриотична мисия и с риск за живота си, грабнаха оръжие и под знамето на Отечествения фронт създадоха почти в цялата страна десетки различни партизански формирования и стотици бойни групи, наброявайки общо към

30 хиляди бойци и към 200 хиляди ятаци

и помагачи. По време на тази антифашистка съпротива по-голямата част от народа ни даде непрежалими жертви - бяха избити 9140 партизани и 20 070 ятаци и изгорени 2139 къщи. Хиляди антифашисти бяха осъдени на смърт, други - на затвор, трети бяха въдворени в концлагери или интернирани.
Нека погледнем и другите основни клаузи на договора. Следва преди това да припомним, че по време на Парижката мирна конференция основните демократически ценности на държавите-победителки и на Отечественофронтовска България съвпадаха, и този факт в огромна степен облекчи постигането на съгласие по текстовете на чл.4 и чл.5 на договора.
Ето какво гласи чл.4: "България, която, в съгласие със Съглашението за примирие, взе мерки за разтурянето на всички, намиращи се на българска територия, организации от фашистки тип: политически, военни или полувоенни, както и на всички други организации, водещи враждебна на Обединените народи пропаганда, се задължава да не допуска и занапред съществуването и дейността на организации от тоя род, имащи за цел да лишат народа от демократическите му права".
Разпоредбата на този член днес има актуално значение, особено като се вземат под внимание

зачестилите появи на свастики

и най-вече редицата брутални акции на някои неофашистки организации. По този въпрос неотдавна в ДУМА се появиха ярки публикации, крещящи примери на брутални фашистки прояви и учудващо бездейни и спокойни реакции на органите на МВР и Прокуратурата. Въпреки че в Наказателния кодекс съществува чл. 108, където е записано: "Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология..., се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева..."
Що се отнася до чл. 5 на договора, той гласи: "България се задължава... да осигури задържането и предаването за съдене... на лицата, обвинявани в извършване на военни престъпления или на престъпления срещу мира и човечността, заповядали извършването на такива престъпления или съдействали за тяхното извършване..."
От този текст ясно проличава, че с Мирния договор се утвърждава учредяването и действията на Народните съдилища след установяването на народнодемократичната власт у нас.
Въпреки това обаче тази разпоредба на договора бе напълно игнорирана след 1989 г., когато съдебните органи,

в угода на реваншистките сили и в нарушение устоите на своята независимост

отмениха справедливите присъди на Народния съд и реабилитираха фашистките престъпници.
Нататък. В чл.9 на Мирния договор бяха предвидени значителни ограничения на Въоръжените ни сили, което бе сериозен удар върху отбранителната способност на страната ни. Численият състав на Сухопътните войски не можеше да превишава 55 хиляди, на Военновъздушните сили - 1800, и на Военноморските сили - 3500 души.
Мирната конференция отхвърли изключително големите искания за репарации, но и наложените с договора репарации от 70 мил. щатски долара общо бяха непосилни за разорена и ограбена България в ония години.
Това са накратко основните клаузи, плюсовете и минусите на Парижкия мирен договор от 1947 г.
В заключение не може да не се посочи, че за да не ни постигнеше трета национална катастрофа, голяма заслуга има българската делегация начело с Васил Коларов, и особено делегацията на СССР - страната, изнесла най-голямата тежест по време на Втората световна война и дала най-много жертви за разгрома на хитлеристка Германия.
В ония тревожни дни, когато взорът на българите бе обърнат към Париж, оттам дойде категоричният и ободрителен глас на Вячеслав Молотов, ръководителя на Съветската делегация: "Българи, бъдете спокойни, вашата граница ще остане непокътната!"
И тя остана непокътната. Отдавна беше, но поколенията от онова време помним!



 

Драстичен воден режим в Плевен

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 210

Откриха 463 флакона райски газ в дискотеки в София

автор:Дума

visibility 417

/ брой: 210

Деца изпаднали в абстиненция след забраната за телефони в училище

автор:Дума

visibility 500

/ брой: 210

Работодатели оспорват в съда по-високата минимална заплата

автор:Дума

visibility 515

/ брой: 210

Подписват договор за новите реактори в АЕЦ "Козлодуй"

автор:Дума

visibility 505

/ брой: 210

ВМЗ-Сопот с нов стар директор

автор:Дума

visibility 484

/ брой: 210

Предлагат данък върху новите дрехи

автор:Дума

visibility 533

/ брой: 210

Скопие окончателно се ангажира с Коридор 8

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 210

Албанският премиер разгневи Гърция

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 210

Заплашиха съдийка за промигрантско решение

автор:Дума

visibility 460

/ брой: 210

Накратко

автор:Дума

visibility 469

/ брой: 210

Чорбаджийски неволи

автор:Аида Паникян

visibility 462

/ брой: 210

Забрави ли ЕС кой е Б.Б.

автор:Юри Михалков

visibility 483

/ брой: 210

Лицемерие в нещастието

автор:Таня Глухчева

visibility 444

/ брой: 210

Бананова република

visibility 394

/ брой: 210

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ