В очакване на Конституционния съд

(продължение от миналия брой)

Тезата за възникването на „бяло поле“ в Конституцията отхвърля проф. Пенчо Пенев и подробно се аргументира в статия за „Лекс“, както и в правното си мнение до КС.
Неговото виждане е, че Решение №3/2020 г. на КС не се отнася за Закон за изменение и допълнение на Конституцията и до хипотезата, при която обикновен парламент е иззел компетентност на ВНС.
„Възстановителното действие на предхождащата уредба е единствено възможното решение, защото противното ще ни доведе до абсурда - отменените разпоредби да бъдат заменени от такива, приети от Велико народно събрание, т.е. на практика базисни конституционни отношения ще останат без регулация за дълъг и неопределен във времето срок. Това е така дори ако не ВНС, а обикновено НС приеме отново регулация, съответстваща на предходната - постигането на конституционно мнозинство може да се проточи с години“, обяснява проф. Пенев.
Проф. Даниел Вълчев също изтъква, че при отмяна на промени в Конституцията поради това, че може да бъдат извършени само от ВНС, след като ги прогласи за нищожни (невалидни), КС „не само до голяма степен би избегнал по отношение на тях една допълнителна дискусия, следваща от неговата по-нова практика (установена с Решение №3 от 2020 г.), според която решенията на Конституционния съд (най-общо казано) нямат възстановително действие".
Отговорът дали има риск след отменително решение на КС в Конституцията да се появи "бяло поле", може да бъде търсен и на следната плоскост, която почива на логиката на тълкувателно Решение №3/2020 г. и е в пълно съзвучие с него. Когато НС изменя действащ закон, актът, с който го прави, на практика има два диспозитива: явен - новото съдържание на дадената разпоредба, и скрит - с който се отменя старото й съдържание. Когато става дума за обикновен закон, Народното събрание винаги е компетентно да го отмени, затова, когато КС обяви новата уредба за противоконституционна, тя не се замества от старата, тъй като тя се явява валидно отменена.
Когато изменя Конституцията обаче, обикновеното Народно събрание може да превиши компетентността си и тогава нито явният диспозитив на акта му (ЗИД на Конституцията), с новото съдържание на разпоредбите, нито скритият - за отмяна на старите текстове, може да породи действие.
Следователно старите разпоредби на Конституцията продължават да съществуват и в основния закон не настъпва нито „дупка“, нито „бяло поле“.

На практика

Да се спекулира какво ще реши КС е безпредметно, но предвид съдържанието на самите конституционни промени може да се разсъждава за практическия ефект от евентуална отмяна на някои от разпоредбите. А породилите пряко действие в живия живот всъщност не са много.
Безспорно изменението на правилата за сформиране на служебно правителство е основното, което вече беше видяно в действие. Евентуална негова отмяна не само ще върне старите правила, но и може да постави под въпрос актовете на кабинета „Главчев“.
Според част от юристите те може да бъдат атакувани като нищожни заради отмяната на процедурата по сформиране на служебен кабинет. Преди това обаче трябва да бъде атакуван пред КС указът на президента за назначаването му. Но други изтъкват, че риск от прогласяване за нищожни на решения на служебния кабинет няма, тъй като крайният акт, с който се назначават служебните премиер и министри, остава указ на президента, който е валиден.
Казус може да възникне, ако президентът сега назначи ново служебно правителство, насрочи избори и по новите правила парламентът продължи работата си. Но ако се върнат старите, ще важи изискването за разпускане на НС и насрочване на избори с един указ, а указ с дата за изборите вече е издаден и парламентът не е разпуснат. Т.е. да се постави въпросът как да се разпусне Народното събрание.
Отмяната на новите разпоредби в Конституцията, които се отнасят до създаването на два съвета - съдебен и прокурорски, на практика още не се е случила и „старите“ Съдийска и Прокурорска колегия изпълняват функциите на уредените в основния закон съвети. Ефектът от отмяна на тези разпоредби ще доведе до събирането отново в едно на администрацията на двете колегии под шапката на единен Висш съдебен съвет с Пленум. Ще се постави въпросът дали ще отпадне даденият с промени в Закона за съдебната власт статут на самостоятелни юридически лица на двете колегии.

Отмяна на текстовете за ВСС

ще има и по-значима пряка последица - ще отпадне забраната за действащия състав на съвета да избира т.нар. трима големи в съдебната власт. При евентуално произнасяне на КС и по делото за измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които беше намалено мнозинството за избор на главен прокурор и беше създаден т.нар. ad hoc прокурор, който да го разследва, ще бъде възобновена спряната процедура за избор на нов обвинител №1.
Обявяване за нищожни на измененията, свързани с правомощията на главния прокурор, би означавало, че например е в действие старата редакция на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, която предвижда, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Структурата на прокуратурата няма да е необходимо да следва тази на съдилищата, разглеждащи наказателни дела, и ще може да се „върнат“ уредените в ЗСВ Върховна касационна и Върховна административна прокуратура, които с промените в основния закон бяха събрани във Върховна прокуратура.
В действие бързо влезе и новата възможност всеки съдия да сезира КС. Вероятността тя да бъде обявена за невалидна е минимална, но ако това стане, делата, образувани по искания на редови съдии, ще бъдат прекратени, защото ще са без основание.
Каквито и съждения и хипотези да се излагат, кои от новите разпоредби на Конституцията са „мъртвородени“ и кои ще „живеят“ в правния мир ще реши единствено Конституционният съд и за да няма последващи неясноти за основния закон на държавата, очакванията са сам да сложи точка на съмненията за правните последици от решението му.

Лекс