Анастасия Треновска: Децата и младежите са най-засегнати от кризата

АНАСТАСИЯ ТРЕНОВСКА е възпитаничка на Математическата гимназия "Гео Милев" в Плевен. Деветокласничката е сред победителите в конкурса "Посланик за един ден" - съвместна инициатива на Н.Пр. посланика на Великобритания у нас Роб Диксън и вицепрезидента на България Илияна Йотова. 15-годишната ученичка впечатлява организаторите със своето есе по темата "Издръжливост, възстановяване и възобновяване". В рамките на 200-250 думи тийнейджърката не само разкрива проблемите, които я вълнуват по време на пандемията. А също така представя идеите си за приоритетните области, в които би работила за развитието на страната ни след кризата, причинена от КОВИД-19. 

"Хаотичните мерки пораждат несигурност"

"Никой не коментира последствията за психичното здраве на учениците"

"Главната роля на училището е да създава навици за учене и за приспособяване към различна среда, а това няма как да се случи онлайн"

"Темите за разговор с приятелите ми се промениха. Започнахме да говорим по-често за болести и смърт, а това е неприсъщо за възрастта ни"

- Какво ви провокира да се включите в инициативата "Посланик за един ден", Анастасия? Кой ви насърчи да участвате в нея?

- За тази кампания разбрах случайно от пост на Британското посолство във фейсбук. Проявих интерес и реших да кандидатствам. Поех инициативата сама.

- Изненада ли ви фактът, че вашето есе е сред победителите в конкурса, или все пак го очаквахте? За колко време го написахте? На кого показахте текста най-напред?

- Бях много приятно изненадана, че съм одобрена. Написах бързо есето, защото темите, които съм засегнала в него, са част от моето всекидневие (както и на връстниците ми) и съм разсъждавала върху тях и преди. Показах текста първо на майка ми, но след като вече ме бяха одобрили.

- Посочвате психичното здраве на децата, образованието и дигиталната грамотност за приоритетни области в обществото ни. КОВИД кризата ли ви накара да го осъзнаете най-ясно или го разбрахте още преди пандемията?

- За никого не е тайна, че в образователната система в страната ни има много пробойни. Друг факт е, че България е на последно място в Европа по дигитална грамотност. Това са съществени проблеми много преди КОВИД-19, но сега, живеейки с вируса, те излизат на преден план и се задълбочават. Образователната система е обект на постоянна дискусия, обаче не се коментират последствията за психичното здраве на децата, което е пряко повлияно от КОВИД кризата.

- Предлагате да се създаде онлайн платформа, която да подпомага учениците да се справят с тревожността и с вълнуващите ги проблеми. Кой очаквате да подкрепи тази идея и тя най-после да стане реалност?

- Според мен такава платформа би могла да се създаде с помощта на млади хора с нужните умения, но трябва да бъде и подкрепена от съответните институции.

- С какво ви беше полезна онлайн дискусията "SOS: Деца в изолация", организирана от вицепрезидента Илияна Йотова по ваша идея?

- По време на дискусията се запознах с мненията на различни професионалисти - психолози, лекари, директори на училища и други компетентни в областта хора. Те ми дадоха насоки как този проблем би могъл да бъде решен.

- Кое лично за вас беше (или е) най-трудното в тази вече една година изолация заради КОВИД? Как се промени всекидневието ви, общуването с вашите връстници? Мислите ли, че вирусът ви накара да пораснете по-бързо?

- За мен едно от най-трудните неща, към които трябваше да се приспособя, е това, че динамичното ми всекидневие се замени от монотонност, която е продиктувана от социалната изолация - от близки и приятели. Темите за разговор със съучениците ми се промениха. Започнахме да говорим по-често за болести и смърт, а това е неприсъщо за възрастта ни.

- Може ли според вас дистанционното обучение някога изцяло да замести физическото присъствие в училище?

- Според мен е невъзможно. А ако се случи, ще е много тъжно. Главната роля на училището е да създава навици за учене и за приспособяване към различна среда, а това няма как да се случи онлайн.

- Какво ви направи най-голямо впечатление, когато лично видяхте как минава един ден на вицепрезидента Илияна Йотова? С други очи ли гледате сега на работата в тази институция?

- Впечатлена съм от вицепрезидента Илияна Йотова. От нейната енергичност, креативност, позитивизъм и най-вече отговорност. Тя покри моите представи за човек, който трябва да заема такъв пост.

- На вас какво ви липсва най-много в тези нелеки за целия свят дни?

- Усещам несигурност, породена от хаотичността на взетите мерки. Липсва ми адекватността.

- Кой най-напред ви подаде ръка в ситуацията на пандемия и ви помогна най-много по-лесно да я преодолявате?

- Същите хора, които бяха до мен и преди това.

- Кога и как решихте, че искате да следвате медицина - преди да ви приемат в Математическата гимназия или отскоро? Как изучаването на природните и точните науки ви помага по пътя към мечтата ви? Какъв точно лекар бихте искали да станете? В чужбина ли предпочитате да учите или в България?

- С влизането в Математическата гимназия знаех, че искам да се занимавам с природни науки, а към медицината се ориентирах в шести клас. Мечтата ми е да стана онколог. Искам да уча в България. Смятам, че тук образованието е на ниво и имаме много примери за това.

- Ако си представите за миг, че вече сте доктор, какво смятате за най-важно за лекарското съсловие в сегашната криза?

- Безспорно, лекарската професия е невероятно тежка и отговорна. Според мен е много важно българите да изградим по-различно отношение към лекарите ни, понеже те са недооценени като фактор, даващ втори живот.

- Зная, че майка ви е художничка. А вие самата изкушена ли сте от изобразителното изкуство? Какво обичате да правите в свободното си време? Как се забавлявате?

- Аз съм възпитана да ценя изкуството в различните му форми. Много обичам да посещавам изложби, литературни четения, да ходя на театър, но за съжаление нямам никакъв талант в областта на изкуствата.

- Ако имахте възможност да гласувате на предстоящите на 4 април избори, за какво бихте дали своя вот?

- Ако можех да гласувам, щях до го направя за хора, посочващи решения, а не само проблемите. Може да звучи като демагогия, но вярвам, че за всеки проблем има решение, макар и често да е трудно да бъде намерено. Бих гласувала за хора с ясни идеали и идеи, които могат да се реализират.

Без образование няма как да сме пълноценни хора*

След пандемията от КОВИД-19 България може да отбележи големи загуби. Най-тежко пострадаха децата и младежите. За мен приоритетните области са психичното здраве на децата, образованието и дигиталната грамотност. 

Психичното здраве и личностното развитие на младите хора са две изключително важни неща за една държава, понеже именно от младите зависи бъдещето й. Данните сочат, че социалната изолация е довела до много депресивни състояния и състояния на тревожност при тях. Ако бях посланик, бих работила с организация, даваща възможност на младите да се свързват безплатно с психолози и да общуват помежду си, споделяйки проблемите си един с друг.

В ХХI век образованието вече е задължително и без него няма как да сме пълноценни хора. То не е достъпно за всички, а пандемията го направи още по-недостъпно. Привидно то е такова само за учениците, нямащи финансови възможности, но всъщност в момента доброто образование е недостижимо за много ученици, които просто не могат да се приспособят към онлайн обучението. Някои деца се справят еднакво добре присъствено и онлайн, но други онлайн губят интерес, а след това не могат да наваксат. Ако бях посланик, бих дала идеята за създаване на платформа, показваща на учениците млади успешни хора, които да стимулират у тях жажда за знание и развитие. 

В България дигиталната грамотност е изключително ниска, а това влияе пряко на образованието, което получават хората, особено когато то е изцяло онлайн. Ако имах възможност, бих работила по платформа, целяща повишаването на дигиталната грамотност и показването на плюсовете от това.

* Есето на Анастасия Треновска е сред победителите в тазгодишната инициатива "Посланик за един ден". Заглавието е на редакцията