18 Ноември 2024понеделник09:15 ч.

Каква България?

Ще станем ли народ от бармани и сервитьорки? Че какво лошо има, отговаря важен министър от кабинета на ГЕРБ

/ брой: 102

автор:Васил Попов

visibility 3040

От 20 години ден подир ден се питаме каква е България, каква България искаме и каква ще е България. Реалностите и перспективите дават множество отговори на този въпрос, които звучат все по-мрачно, все по-песимистично, все по-тревожно. Защото от самото начало на т. нар. преход и т. нар. промени е ясно само едно. Кое е то? Че няма яснота

преход към какво сме поели

и с какви промени ще го осъществим. Знаем, че излизаме от социализма, който беше градивен. Виждаме, че всички управници след това са заети само да разграждат. Разпиляват, рушат, обсебват всичко, което има материална стойност, премазват ценностната система, без да я заменят с друга. Единственото, което се гради старателно камък по камък, тухла след тухла е бастионът на олигархичната политическа върхушка, чиято китайска стена се е окопала във всички власти. А народонаселението е не безмълвен, а абсолютно безгласен свидетел на размяната на тежки куфарчета срещу яки политически чадърчета.


Другите страни от бившия соцлагер не се сринаха като нас. Защото не рушат не само икономиката си, но и паметниците. Използват темелите на социализма, без да се срамуват и теглят напред. При нас всичко е наопъки. Няма значение кой е спечелил изборите и какво правителство е на власт - дясно, ляво, център, отсам-оттам като сантасе, тройно като руска трупа. И понеже заговорихме с езика на хазартните игри с карти, нека си припомним един класически виц. Четирима осъдени на смърт получават право на последно желание. Единият иска кафе, вторият пура, третият уиски. Последнияг пожелава преди екзекуцията четиримата да изиграят само един робер на бридж. Който познава играта се сеща, че един робер може никога да не завърши и играта да продължи до дупка. Така смъртниците си живуркат до дълбоки старини, макар и в панделата, където си играят карти, хранят ги и т. н. По подобен начин нашите олигархични

властелини си подреждат пасианса

и до дупка ще сучат от гръдта на държавата, докато я пресушат. И как сетне отечеството да откърми здрави поколения истински нормални българи? А без тях каква България?
Вероятно тъкмо това е целта, натам е старанието. Народецът да е овчедушен, да си очаква месията спасител и да си получава овчаря с гегата. И си го намира. Като например лицето Симеон Борисов Сакскобургготски. Струва си да си припомним, че преди да се завърне от половинвековно изгнание, низвергнатият монарх бе снабден с имиджа на едно невинно дете, напъдено босо и голо от родината си като лошите комунисти просто са го изхвърлили зад граница. Ама не е така. Симеончо е престолонаследник, пращат го на забавачка и в първо отделение все още в Царство България. Обратът е две години след 9-и септември 1944 г. заради референдума монархия или република. Народът направи избор. Ако бяха лоши комунистите, какво пречеше да използват примера на руските болшевики, които избиха всичките три поколения на императорското семейство, за да няма някой да си иска властта и имотите десетилетия по-късно.
Така през двете години инфантилизъм на монархията, също е подготвено завръщането на царя. Макар и напъден без нищо, влакът е бил добре натоварен.

Но ние не разследваме миналото

Гледаме напред. Каква България ни обеща Кобурга? Медиите го засипваха с един и същ въпрос - дали мисли за възстановаване на монархията. Отговорът е винаги един и същ - това не стои на дневен ред. Симеон Борисов разясняваше в пространни интервюта колко модерни съвременни монархии в Европа и света съжителстват с републики, съюзи, федерации, емиратства, съединени щати и разединени такива, както и една социалистическа народна арабска джамахирия. Звучи съвременно, демократично. Скоро се видя, че на дневен ред е нещо много по-друго, много по-прагматично.
На дневен ред е голямо и безсрамно лапане на уж наследствени земи, резиденции, имоти. Това е да си спомниш едно монархическо завещание "Държавата това съм аз!" И Сакса приложи държавата в личен интерес. Когато тронът, т. е. имиджът му се разклати, приложи хватката "Боянски ливади" в медийно обръщение на фона на двореца "Врана". От него запомнихме единствено, че България може да се оправи за 800 дни. После се видя, че за тези дни Борисов Симеон благополучно оправи себе си и своите наследници на наш гръб, но и нас като народ и държава много хубавичко ни "оправи". И когато продаде ордените на дядо си Фердинанд се появиха съмнения (и категорични твърдения), че Симеон е просто един комарджия и прахосник.

Ако беше политик и държавник

щеше да остави ордените в музея, защото дядо му ги е получил като държавен глава на България, а не като частно лице и тези отличия са част от нашата история. Та каква България ни предложи и каква ни я остави този царствен образ? Не знаем за какви заслуги столичен булевард носи името на баща му, но на Симеон няма да има наречена дори задънена уличка. За нас и за поколения напред ще остане само израза за хора, които живуркат безгрижно "Живее си като Симеончо!" Ясно е защо.
Въпросът каква България с пълна сила се отнася към онези, които чевръсто, задъхано и най-вече лакомо спретнаха реституцията и връщането на земята "в реални граници". Няма да се занимаваме с връщането на имоти, които имат търговска стойност или позволяват бърза реализация на печалби с малки инвестиции, макар че там са големи далаверите. Къде полузаконно, къде напряко бяха построени бензиностанции, молове, хотели, заведения, бизнессгради с офиси, жилищни кооперации. Така наследници реститути се налапаха с тлъсти суми от продажби или лапат

тлъсти пари от рента

Тази шепа хора в този ъгъл дава само частичен отговор на въпроса каква България.
Голям зор видяха ликвидаторите, докато разгромят селското стопанство. Обаче успяха. Наследниците на земеделски земи бяха принудени да събират и представят документи за право на собственост върху един декар нива тук, половин декар лозе там, няколко декара овошки, няколко декара гора и още толкова ливади и пасища. С цялото това богатство се оземляват 50-60 или стотина български граждани, които от 3-4 поколения не са похващали мотика, не знаят какво е рало и ако ги питаш за миризмата на оборски тор ще спорят

между парфюм "Шанел" и "Тройной" одеколон

Така на мястото на цветущото ни земеделие и животновъдство се възцариха пустеещите земи. Едва ли искаме такава България, ама такава ни я направиха и сега с всички сили я правят.
По тази тема спор можем да водим само с хора, които след 9-и септември 1944 г. насилствено са вкарани в ТКЗС и след 10-и ноември 1989 г. си получиха обратно имотите пак насилствено и са започнали да си ги обработват и с това да се прехранват. Няма кой да се обади. За младите да поясним, че текезесе означава Трудово кооперативно земеделско стопанство. Това не е измислица на комунизма, която трябва да бъде заклеймена. Кооперациите са много отдавна и по целия свят, когато човекът разбира, че самичък ще му е трудно. Но да не ще се връщаме към историята. Пред очите ни са пустеещите земи.
Сега да се запитаме каква е тая обратна България, в която вдигането на цените на горивата и храните зависи пряко от падането на цените на суровините. Колкото повече суровият петрол поевтинява в света, толкова по-скъп у нас е бензинът и особено дизелът.

Житото навън поевтинява, хлябът у нас поскъпва

И няма държавен механизъм за узаптяване на спекулата. Ама така било при свободния пазар! Не, не е така. И при пазарната икономика има механизми за пресичане или поне ограничаване на корупционните практики и грубата примитивна спекула, стига да има такава воля у управниците. Не и когато те са обвързани с мафията. Такава ли България искаме?
И накрая, но не последно, а изключително тревожно. Неотдавна в световната мрежа прескочи прогноза на западни анализатори, които прогнозират откъсване на Кавказ от Русия, разрастване на една могъща Полша и... Внимание!... османизация на Балканския регион. Това последното означава България да се превърне просто в един турски вилает. Икономическата инвазия от южната ни съседка у нас е налице и е мощна. Няма да закъснее и политическата, особено ако Европа каже "да" на Турция за Евросъюза. Съвсем случайно ДУМА научи, че важен министър от кабинета на Б.Б. в тесен кръг бил запитан накъде водят страната ни, ще станем народ от бармани и сервитьорки ли? Че какво лошо има, бил отговорът. Откровен и гнусен цинизъм.
Защо обаче този отговор не ни изненадва? Това ни омерзява и безпокои, но не е новина. Защото сегашното държавно ръководство съвсем ясно иска да ни превърне в ратаи и слугини, яхнати от олигархомафиотската клика. Та за каква България говорим? Какво беше това?...

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ