Спорът за Европа и войната в БСП

Изобщо не разбирам защо бе нужно БСП така да се самонаранява след евроизборите, които като цяло още не са задълбочено обсъдени и осмислени. От цялата материя, свързана с евроизборите и последвалите ги политически битки, има два, взаимно обвързани въпроса, по които имаше ясни, но не общоприети позиции на партийното ръководство. Част от левите хора приеха на доверие баснята за "антиевропейските отклонения на БСП".  

БСП и мигрантският пакт

Спорът за миграцията пише днешната политическа история на Европа. Миналата седмица в Дания изборите спечели левицата - с две послания - възстановяване на социалната държава и ограничаване на нелегалната миграция. Това не е екзотика, а осмислена и перспективна политика. Неограничената миграция, такава каквато бленува глобалният пакт на ООН, приет миналия декември, обективно ще погребе всички европейски надежди за спокойно национално развитие по посока по-добро благосъстояние и по-висока култура на европейските народи. Той обективно ще доведе до снижаване на равнището на заплащане на труда в цяла Европа, до снижаване на социалните гаранции за работещите хора и необосновани свръхразходи по посрещане и обгрижване на мигрантите. Полека-лека това се разбира в цяла Европа. Според шокиращия израз на Жан-Клод Юнкер отпреди няколко години целта била "нелегалната миграция да се трансформира в легална такава". Същото с много повече думи отдавна твърдят някои специализирани организации към ООН. "Европа не гласува срещу мигрантите, а срещу нелегалната и декретирана миграция". Това бе големият спор. На тези избори сериозният разговор за миграцията в България просто не се случи. 

Много "фактори" - наши и чужди, така и не разбраха полемичния политически документ "Визия за Европа". Визията се съсредоточи върху някои от най-острите, най-спорни въпроси в Евросъюза. Визията бе игнорирана. Десни коментатори задръстиха медиите с разсъждения как БСП е тръгнала по лош, "антиевропейски път". Това е лъжа, но решението не се свежда просто да се възрази - "не, бе, не сме антиевропейци", а трезво да се посочи, че през близките няколко години евроинституциите като цяло и особено Европарламентът ще търсят решения на въпроси като глобалната миграция, демографските проблеми на Стария континент, поведението на радикалните ислямисти, както и бъдещето на ядрената енергетика. Част от тези теми по един неприемлив начин бяха изоставени от някои евролеви фактори и така подхраниха новите европейски десничари. 

Сред многобройните близки задачи 

е и тази да се направи опит т. нар. "джендърен въпрос" да бъде поставен на плоскостта на здравия разум. БСП го направи на 13 януари миналата година - ясно и аргументирано. Не е съвсем честно дейци и ръководители на БСП да "обосновават" позицията ни по Истанбулската конвенция с решението на Конституционния съд, взето седем месеца след решението на Националния съвет. БСП трябва да се гордее с решението си по "джендърния въпрос" и през близките няколко години да не пропуска повод да докаже спекулацията - под флага на борбата с насилието, да се утвърждават шмекерски позиции. Борбата за равенство на половете да се модифицира в борба за "джендърно равенство", схванато като равенство на лезбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните (ЛГБТ). Преди броени дни папа Франциск заяви актуалната позиция на Католическата църква - също като нашата. Нашето православие се произнесе по документа още миналия януари. БСП може да сподели любопитния си опит - в деня на заседанието на пленума от Страсбург пристига депеша, че да, вярно, има някои грешки в превода на Истанбулската конвенция, но те ще бъдат "поправени". Странно обещание за едно скандално "коригиране", защото всичко, което БСП видя в конвенцията, е дообяснено в съпроводителния доклад към нея, а той бе някак затулен. 

На нашата общественост бяха спестени публично известни факти като този, че специализирани организации и фондове, свързани с ООН, ежегодно, под формулата "равенство на половете", раздават милиарди на ЛГБТ организации и за НПО-та, работещи за "джендърно равенство" и просвещаване. Нужно е да се знае, за да се доразберат мотивите за "проистнбулския" джендърен устрем. За страшно много пари става дума...   

Ако е необходима, Конвенцията срещу насилието над жени просто трябва да се пише наново. 

С двете си противопоставяния - по Истанбулската конвенция и по Мигрантския пакт, Корнелия Нинова застана определено 

откъм "светлата страна" на политическия спектър

Повечето от нейните политически кусури, мисля, вече са осъзнати в партията. Лично за мен най-тежкият е неготовността да приеме базисния политически факт, че избори се печелят в дискусия, в спор с другите мнения. Партийното ръководство просто нямаше право да допусне такова "редуциране" на партийното участие в медийните предизборни прояви и в дебатите през предните месеци. 

Сега, след "Евроизбори 2019", БСП спокойно и експертно би следвало да изгледа пълния комплект от записи на малкото по брой предизборни телевизионни и радиопредавания и да подреди мислите си и преценките по повод тези участия. Но най-сериозното разминаване е между представите на БСП и фактическите обществени нагласи за това кое и колко възмущава българските граждани. От една страна, хората с охота четат за многобройните безобразия на властници, от друга, не смеят да си позволят да говорят за тях свободно. Кампанията на БСП не бе "негативна". Кампанията бе вдъхновена от опита да се кажат някои важни истини както за днешна България, така и за днешна Европа. Май за пръв път БСП си позволи да дава критични преценки за политиката на някои евроинституции и това я прави част от онези сили, които ще работят за позитивната промяна.

Лично съм си обещал да работя за смяната на всяко партийно ръководство и на всяко българско правителство, което е готово да капитулира пред глобалния ултралиберализъм. Важната истина е, че именно той вдъхновява мигрантския пакт и джендър конвенцията. 

Процесът, който се надявам да стартира след евроизборите в ЕС и в ПЕС, може да се нарече "възстановяване на позициите на здравия разум".  

Неолибералната противоправна антиутопия

В началото на 2019-а чрез "Визия за Европа" БСП изпреварващо заговори по един нов политически конспект на Евросъюза. Това е перспективната политика. Тя цели да скъса с антиутопиите на глобалния неолиберализъм. Някои господари на нашия свят имат шокиращи представи за близкото бъдеще на Европа и на човечеството - свят без държави, без национално гражданство, без граници, без национална идентичност. Не говоря за XXII век. Плановете са буквално за утре следобед. Мартин Шулц насрочи предстоящия край на европейските национални държави за 2025 г. Натрапва се визия за света, в която отричането на националния суверенитет е въздигнато в ранг на висше проявление на прогреса. Свят на тоталното господство на корпорациите, фирмите и подхранваните от тях неправителствени организации. Свят, който изначално отрича политиката и демокрацията, т. е. самата представа, че всички ние, гражданите, заедно търсим решения на общите ни проблеми. Конгресът трябва да отрече този път на развитие, поне в рамките на мандата на новоизбрания Европарламент. Каквото и решение да вземе БСП по "кадровия въпрос", то трябва да е на плоскостта на отхвърляне на ултраглобализма, а идеите от "Визия за Европа" да остават приоритетна тема, фокус за БСП и ориентир в политическите схватки. 

Евроизборните резултати "2019" някак подвеждат. Като че ли Европа не се е променила особено, само националистите леко са подобрили позициите си. Мисля, че в Западна и Централна Европа промяната е осезаема, но тя тепърва ще се разгръща. Начинът, по който бе разбиран и граден Европейският съюз предните две десетилетия, среща сериозни и обосновани възражения. На политиката на пренебрегване и игнорирането на националните държави (бавно и трудно) ще се сложи край. Евроинтеграцията ще започне да се осъществява по друг начин - със зачитане на националните интереси на държавите членки. Ще се преосмислят и пререшават десетки конкретни въпроси. Процесът ще трае години. Предното десетилетие европарламентаристите имаха "отговор" на всеки въпрос - "Повече Европа!". Към тази позиция сега се придържат предимно някои привилегировани малцинствени общности и групи. Днес призивът е национално по-отговорна Европа. Конгресът следва да даде израз на такова разбиране за нашето общо бъдеще. Иначе пак ще събираме руините от погрешен строеж.