06 Ноември 2024сряда00:58 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Гордост и слава

Трима американски президенти в поклон пред българина Иван Ночев

Някои напълно неизвестни в България, други - забравени, трети - прокудени, тези гениални наши сънародници остават патриоти до сетния си дъх

/ брой: 178

автор:Богдан Иванов

visibility 6735



Човекът, който изпревари германците, руснаците, американците

Нечувано, невиждано: трима американски президенти - Джими Картър, Роналд Рейгън, Джордж Буш-старши - застанали един до друг, свеждат глави в дълбок поклон пред покойника Джон Ночев!
Кой е този бележит мъж, какво е направил, за да заслужи такава чест?
Всъщност това е българинът Иван Ночев, роден през 1916 г. в Карлово. Още от малък е завладян от магията на самолетите - завършва механо-техническо училище със специалност аеронавтика. С брат си основава авиоремонтна работилница край града. Специализира в Германия по време на войната, учи в Прага, завършва машинно инженерство във Виена, взема докторат.
След митарства по света се озовава в САЩ, където разгръща изумителния си талант на водещ ракетен конструктор. Има огромна заслуга за първото кацане на човек на Луната. Негова разработка са уникалните ракетни двигатели, които задвижват модула "Орел" - с "Орел" става прилуняването, а после излитането обратно към кораба чрез взривяване на четири болта, което дава енергия, за да бъде преодоляно лунното притегляне.
Преди Ночев нито германците, нито руснаците, нито американците успяват да решат проблемите на кацането и излитането от Луната.
Голям родолюбец. Вкъщи говори само на български, навсякъде разказва за календара на прабългарите - най-стария в света. В началото на 1991 г. съобщава на сестра си, че през май ще си дойде в Карлово и ще превърне едновремешния техникум, който е завършил, в колеж - негова стара мечта. Смъртта, обаче, го отнася в друг свят, някъде в Космоса, там където гениалната му конструкторска мисъл преди това е изпратила на пътешествие други...


Сбъднатото пророчество на Шаляпин за Тодор Мазаров

"Гласът ти е голямо съкровище! Не бива да го хабиш, а да го школуваш. Народът ни е петимен за голямо изкуство!" - така му казва нашият бележит композитор Петко Стайнов.
И това на човек, който като дете преживява страшна катастрофа: осемгодишен Тодор Мазаров, родом от Павел баня през 1905 г., изгубва напълно гласа си в резултат на прекаран коремен тиф! Господ, изглежда, има други планове за него, тъй като става чудо - лекуват го с билки, полагат невероятни грижи за него и той възвръща говора си. Дори става хорист в казанлъшкото читалище "Искра", после завършва Музикалната академия, влиза в колектива на Софийската опера.
Забелязва го самият Шаляпин и възкликва: "Господа, между вас е една утрешна звезда - Тодор Мазаров!"
Пророчески се оказват думите на великия бас, макар че в София сякаш не го забелязват. Но на певческия конкурс във Виена през юни 1937 г. той триумфира в ролята на Радамес и смайва журито начело с великия диригент Бруно Валтер. Той не може да се сдържи след изумителното представяне на българския тенор и предсказва: "В краката на този човек утре ще лежи целият свят!"
Щатсопер му предлага 25-годишен (!) договор, през кариерата си изпълнява 50 роли, гастролира по цяла Европа, САЩ, Бразилия...
Където и да се намира, обаче, родината е винаги с него: "Не знам как бих живял, ако нямах в сърцето си България!"
За наш срам, чувствата не са взаимни и днес дори студентите в Консерваторията не знаят кой е великият Тодор Мазаров...


Първият сюрреалист в света - Жорж Папазов

Признат за първия сюрреалист в света, но неизвестен в родината си.
Книгите му и досега не са издадени у нас.
В същото време - един от най-фалшифицираните български художници.
Защо?
Заради сюрреализма. Това е течение в изкуството от началото на 20-те години на ХХ век, което премахва логиката, границата между реалното и фантастичното в стремежа да бъде създаден един по-добър свят. Свободни асоциации, сила на подсъзнанието, фотографска прецизност на детайла...
Тази философия на родения в Ямбол през 1894 г.  Жорж Папазов го прави един от най-модерните български художници. Може би заради възгледите му над него цял живот тегне своеобразно табу и даже когато той иска да подари на толкова обичаната от него България знаменити творби на Дега, Реноар, Пикасо, Шагал, Дерен, Вламенк... жестът му е отблъснат!?
Учи в Прага, Мюнхен, Виена, Париж и едновременно с това вече излага картини - участва още в първата изложба на сюрреалистите Хуан Миро, Макс Ернст, Пабло Пикасо, макар да е обявен за сюрреалист преди сюрреалистите! В безмилостната конкуренция на 70 000 художници от цял свят, които живеят и работят в Париж, успява да изпъкне до степен негови картини да бъдат купени и изложени в Лувъра.
В ателието му на бул. "Клиши" 60 се събира цветът на Париж: Оскар Кокошка, Марсел Еме, Пол Елюар, Луи Арагон, Жул Паскин... Пише и малкото му изследователи твърдят, че е много интересен писател. При това - в рисуването сюрреалист, в писането - реалист. Живее с една надежда цял живот - неговото изкуство да получи и в родната България онова признание, което има по цял свят...


Томас Едисон + Индиана Джоунс = Петър Петров

"Мисля, че ако можехме да комбинираме  Индиана Джоунс с Томас Едисон, резултатът щеше да бъде баща ми", твърди Ралф, синът на Петър Петров. А Петър Петров е знаменит български изобретател с живот като от фантастичен роман: роден през 1919 г. в с. Брестовица, Пловдивско, той учи в Духовната семинария, после става боец в Чуждестранния легион, но щом Франция подписва капитулация в Париж през Втората световна война, е пратен във военнопленически лагер и след година убийствен труд и убийствени мъчения оцелява по чудо. Върнат е в България.
Заради военните си умения става шеф на гвардейската рота на цар Борис ттт и придружава царя и царицата на погребението на Кемал Ататюрк в Истанбул.
Завършва корабостроене в Германия. Отива в Канада, оттам - в Индокитай, в Африка, накрая - в САЩ. Явява се на 30 (!) интервюта, преди да го вземат на работа, но щом го вземат, разбират, че много са случили. Скоро го изтегля при себе си лично знаменитият ракетен конструктор Вернер фон Браун. Работи по проекта за нова ракета в програмата "Аполо", участва в създаването на телекомуникационни и метеорологични спътници.
Създава своя компания, която се гордее с две смайващи изобретения: първият в света дигитален часовник и първият безжичен сърдечен монитор!
Според сина му България е ковачницата, която е калила характера на баща му, тя му е дала качества, каквито другите нямат. Връща се след 50 години в родината си и всички са изумени колко хубав български говори. Вече на смъртно легло през 2003 г., синът му Ралф го чува да бълнува: "Сине, идваш да ме вземеш да идем в България ли? Трябва да побързаме - самолетът заминава скоро!"


"Аз съм Елена Николай, при това - българка! Светът е мой!"

Много трудно е човек да си представи как бедното момиче Стоянка Николова, родено през 1905 г. в пазарджишкото село Церово, след години вече е звезда, пред която цял свят се прекланя и повтаря стотици, хиляди пъти името й, очарован от нейния извънземен глас.
За да се случи това чудо, обаче, е нужен труд до припадък, борба с мизерията и глада, но и... късмет. Защото смаяна от огромното желание на певицата да успее, Съдбата й дава шанс: по време на премиерата на операта "Джоконда" в чест на 100-годишнината от рождението на нейния създател Амилкаре Понкиели, примадоната Педерчини, след скандал, напуска сцената по средата на представлението. Тогава идва златният час на вече кръстената за благозвучие Елена Николай нашенка. Тя поема ролята на Лаура, представя се блестящо, а залата се тресе от възторзи и нестихващи аплодисменти.
Следват 17 сезона примадона на Ла Скала в Милано, 23 сезона на Сан Карло в Неапол и още толкова на Арена ди Верона. Изумителния си по обем (три октави) и красота глас владее до съвършенство, има белкантова техника, темброво великолепие, царствено присъствие на сцената.
С една дума - феномен.
С няколко думи - най-великото мецосопрано на ХХ век!
Горда, достойна, високо морална, благородна, Елена Николай след един конфликт е отстранена от театъра незаслужено. Тя, непримирима, заявява: "Няма да се моля. Аз съм Николай, при това българка! Светът е мой!"
И тези, които са я обидили, идват да й се извиняват. Директорът на Ла Скала купува най-старото шампанско на света и най-пищния букет цветя на света и на колене я моли да се върне. Тя приема и пее като богиня в най-великото изпълнение на "Трубадур" на всички времена.
Напуска сцената едва 58-годишна, съсипана от скръб след смъртта в един месец на майка й и на съпруга й. Безутешна, мисли за самоубийство, когато по телефона й се обажда знаменитият италиански кинорежисьор Виторио де Сика с предложение тя да играе главната роля в негов филм. През следващите години участва в още седем филма на Де Сика. Всички те са прожектирани по цял свят, но не и в България...
            
            
В основата на световния мир - проф. д-р Кръстьо Кръстев

Ако щете - вярвайте, но българин стои в основата на световния мир - проф. д-р Кръстьо Кръстев!
Не е измишльотина, не е безумна фантазия!
На 6 август 1945 г. американски бомбардировач хвърля атомна бомба над Хирошима, а три дни след това - над Нагасаки. Двата града са унищожени, загиват над 200 000 души!
По-късно атомна бомба вече имат и руснаците, започва дива надпревара във въоръжаването, докато двете най-могъщи държави на света - САЩ и Съветския съюз - разбират, че ако искат те самите да оцелеят и да спасят човечеството, тази надпревара трябва да спре. При това през 1952 г. Великобритания създава своя атомна бомба, през 1960 г. - Франция, през 1964 г. - Китай.
Започва уж договаряне, но по-скоро - надхитряване, създадени са мощни мрежи за шпионаж, има къде реалистични, къде абсурдни искания за контрол на място - в ядрени полигони, в подземни ядрени хранилища, в секретни центрове. И всичко би изглеждало страшно сложно и безперспективно, ако изведнъж не се появява системата за регистриране на ядрените експлозии, създадена от... българин! От българина проф. д-р Кръстьо Кръстев.
 Той е роден в Силистра през 1900 г. Завършва минно инженерство в Германия, защитава три доктората, работи с най-големите немски физици - Макс Планк, Бруно Гьоринг, Алфонс Крайгаунер. Също с родоначалника на ракетостроенето Вернер фон Браун. Асистент е на гениалния Алберт Айнщайн. И едва 30-годишен вече е професор във Военната академия в София.
Знаменитото си откритие прави през август 1932 г. При стрелби с тежко оръдие забелязва непознат физически феномен: при взрива се отделят електромагнитни вълни, които се разпространяват със скоростта на светлината.
Кръстев нарича явлението "електромагнитна пулсация", а после, в негова чест, то е кръстено "Ефектът на Кръстев". Е, точно "Ефектът на Кръстев" позволява да се създаде уред, който регистрира всяка ядрена експлозия по света - над Земята, под Земята, под водата.
Години наред неговото откритие и името му са пазени в тайна. Когато всичко е разсекретено, професорът се радва на огромно уважение и в научните среди, и сред държавниците - той е приеман от трима президенти на САЩ: Труман, Никсън и Кенеди.
Остава българин до края на дните си. Щом чува стъпките на Смъртта, поръчва на близките си:
- Занесете урната с праха ми в България. Там я погребете!


Рицар на словото и знаменит енциклопедист - Петър Увалиев

- Не е възможно да сте българин!? - казват му в израз на възхита от неговия интелект и не съзнават, че така го обиждат. Тъй като той боготвори България - "самотен български рицар на словото, който прекара по-голямата част от живота си извън родината, но духовно никога не я бе напускал" - това са думи за него, изречени от ректора на Софийския университет "Кл. Охридски" проф. Иван Илчев през 1992 г. на тържество, когато нашият герой, Петър Увалиев, получава титлата доктор хонорис кауза на Алма матер.
Много англичани не обичат България - и преди, и сега. Пример за това е техният премиер Уинстън Чърчил, който при всеки сгоден случай навремето е изсипвал грозни слова срещу нас - някои основателно. Петър Увалиев, обаче, не само разклаща това мнение, но ги кара да стават прави при произнасяне на името му: той е колкото знаменит наш енциклопедист, може би последният от такъв ранг, толкова и един от най-големите интелектуалци на ХХ век в света!
Роден през 1915 г. в София, минава през няколко чуждестранни забавачници, училища, колежи и научава 3-4 езика, завършва право в Софийския университет. После започва кариера на дипломат в Рим, в Лондон, където остава 24 години, преди да се завърне в София и да чуе словото на проф. Иван Илчев.
Казват, че той е човекът с най-дългата визитна картичка: юрист, философ, дипломат, филмов продуцент, сценарист, театрален режисьор, писател, радиожурналист, изкуствовед, полиглот, преводач, университетски преподавател...
Председател на много културни асоциации, фондации, журита и през цялото си половинвековно емигрантство в Лондон несменяем български "посланик" в Англия, който събира в дома си световни първенци на духа - Чарли Чаплин, Алексис Вайсенберг, Питър Устинов, Юри Буков... Също - Николай Хайтов, Георги Джагаров, Георги Данаилов, Йосиф Сърчаджиев...
Прави следното откровение:
- Българското не ми е занаят, то ми е инат. Но точно поради това упорство цял живот съм гледал на Балканите от упор, та бил той понякога и с укор. Така е било в софийската ми младост, така е и в лондонската ми самотност.
Наистина остава самотен и в мъгливия Лондон постоянно търси "мириса на българската земя"...


Как Асен Йорданов научи американците да летят

На 16 февр. 1912 г. вестникът с най-голям тираж в България, "Утро", съобщава: "Ученикът Асен Йорданов... на възраст 15 години... се заловил сам да си направи апарат, с който може да се лети, и напълно успял... Вчера той летя в продължение на 12 минути, като се издигна на 10-12 м височина".
Четири месеца след туй в. "Дневник" съобщава: "Нашето предположение, че бъдещият авиатор Ас. Хр. Йорданов ще бъде една добра сила в авиониката, почна да се сбъдва. Той вече е сполучил да въведе едно приспособление, щото самолетите могат да се издигат самостоятелно във въздуха... без помощ от хора... Откритието е голямо за авиацията. Желателна е подкрепа на Асен".
Министерството на войната откупува самолета за 16 000 лева, а момчето тръгва след мечтата си и нищо не може да го спре. Участва в Балканската война, в Първата световна. С Гаврил Стоянов се записват с благословията на Александър Стамболийски в конкурс за обиколка на земното кълбо със самолет. Наградата е 1 млн. долара - фантастична за времето си сума, но конкурсът се отлага.
По една случайност изобретява снегорина, патентова чертежите и получава добра сума, която използва за учение - аероинженерство, радиотехника, физика, химия. Показва изключителни умения като летец, също и във висшия пилотаж. Става летец-изпитател.
Бързо се утвърждава и е обявен за безспорна централна фигура в самолетостроителната компания "Къртис-Райт". Работи като главен конструктор в екипите "Локхийд", "Дъглас", "Пайпър", "Боинг", МакДоналд". Кариерата му достига своя апогей през Втората световна война - дори гениалният Томас Едисон търси съвети от него при изобретяването на радара.
Разкрива неочаквано една своя много ценна дарба - написва девет книги за летенето и без никакво преувеличение може да се твърди, че по тях са се учили да летят най-добрите асове на САЩ, че Асен Йорданов е научил американците да летят!
Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, казва: "От него както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация".
Изобретателската му страст няма умора - създава спасителната жилетка, която е предтеча на въздушната възглавница в автомобила, апарата "Джардафон" - предтеча на днешния телефонен секретар.
След безброй житейски премеждия, невиждани възходи, но и падения, си отива от този свят през октомври 1967 г. Обаче името му е вписано навеки в Книгата на почетните граждани на Ню Йорк, портретът му е в "Залата на Славните" в нюйоркското летище "Ла Гуардия", негови вещи са изложени в Музея на авиацията и космонавтиката във Вашингтон.
На входната врата на дома му в Ню Йорк пише безкрайно скромно: "Асен Йорданов - български авиатор".
Къде е погребан този световноизвестен изобретател, инженер, авиатор, конструктор на първия български самолет?
В небето! Прахът му е разпръснат от самолет в небето на Америка...

Това са бегли щрихи от няколко портрета на знаменити българи в книгата "Прогонените гении на България" от журналиста Венелин Митев, издателство "Книгомания". Авторът разказва умно и увлекателно историите на 28 наши сънародници, изнася неизвестни факти от живота им, представя величието на техния талант, превърнал ги в личности от световна класа, личности, които тласкат дръзко света напред - към мъдрост, красота и съвършенство. Прославят България, макар за някои от тях България да не е майка, а по-скоро... мащеха, забравила и дори прокудила най-светлите си чеда.
Художници, певци, конструктори, поети, мислители, медици, изобретатели - на пръв поглед те са толкова различни. Но колкото и невъзможно да изглежда - толкова еднакви, защото ги обединява едно велико чувство - любовта към България до сетния дъх!
- Сине, идваш да ме вземеш да идем в България ли? Трябва да побързаме - самолетът заминава скоро! - бълнува на смъртния си одър световноизвестния изобретател Петър Петров.
Така е с всички - патриоти, забравени от България, но незабравили България...   



Иван Ночев направи това, което не успяха нито германците, нито руснаците, нито американците

Тодор Мазаров


"Лодки" на Жорж Папазов


Петър Петров с едно от своите изобретения

Асен Йорданов

Елена Николай

Проф. д-р Кръстьо Кръстев

Петър Увалиев

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 662

/ брой: 211

МФ подготвя по-високи данъци и осигуровки

автор:Дума

visibility 611

/ брой: 211

Таксиметрови шофьори плашат с протести

автор:Дума

visibility 650

/ брой: 211

Повече фалшиво сирене произведено у нас

автор:Дума

visibility 680

/ брой: 211

Мая Санду преизбрана за президент на Молдова

автор:Дума

visibility 679

/ брой: 211

Русия обстреля райони с украински българи

автор:Дума

visibility 632

/ брой: 211

Наземна операция на Израел в Сирия

автор:Дума

visibility 704

/ брой: 211

Камала Харис води в анкета на гласували

автор:Дума

visibility 613

/ брой: 211

Трошенето продължава

автор:Евгени Гаврилов

visibility 709

/ брой: 211

Вотът с "трите К"

visibility 649

/ брой: 211

И пак вечният въпрос: Какво да се прави

автор:Анко Иванов

visibility 707

/ брой: 211

Една реплика на г-н Пламен Орешарски

автор:Георги Пирински

visibility 606

/ брой: 211

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ