Отворената рана на отвореното финансиране

Хах, защо бизнесът не протестира?! ГЕРБ и ДПС се разбраха партийната субсидия да се смачка до 1 лев на глас или изцяло да се премахне и да се премине към отворено финансиране, т.е. политическите формации да се издържат от фирмите. А бизнесът си трайка. Ако някой поиска да провери качеството на работата му, примерно по онези участъци от пътищата, където са станали тежки катастрофи, или да поиска главата на властник, обидил майките на деца с увреждания, веднага скача и заплашва, че ще изкара 20 000 души на протест. Но когато му кажат, че от утре трябва да финансира партиите, навежда глава. Вместо да реагира, че на всичките главоболия само това му липсва, че не му ли стигат другите разходи, та и партиите да издържа, че откъде накъде ще му вменяват и такива задължения, мълчи.

Вярно е, че при толкова проточилото се управление на една и съща партия бизнесът стана ГЕРБоорганизиран и затова - ГЕРБоориентиран. Че и ГЕРБоовладян и дори ГЕРБоокован. Възрази ли, Началникът ще се обади от джипката в другия край на България и ще го извади от някоя обществена поръчка. И фирмаджията става по-ням от риба, само и само да не бъде низвергнат от кръга на облажващите се.

Още по-вярно е обаче, че бизнесът надушва далаверата. Парите за партиите няма да ги вади от джоба си. Ще даде най-ниска цена, за да се пребори за обществената поръчка, после ще му позволят да сключи анекс към договора, с което финансирането ще набъбне дотолкова, че да има и за политиците, които са съдействали, и за партията, чиито кадри са. Пък и за него, разбира се. И ако някой отстрани каже: какво толкова, това и досега се случва, ще бъде прав. Но само донякъде. Тъй като в момента това е незаконно. Ако нещо се разчуе, избухва скандал, понякога дори с последствия. Защото са допустими дарения само от физически лица, и то до 5000 лв. Занапред фирмите ще могат да даряват колкото си искат или колкото им кажат - горна граница няма. И ще дават само на партиите от властта, защото, ако помогнат на опозицията, ги чакат арести, решетки и присъди. Отвореното финансиране отваря такава рана, каквато в обозримото бъдеще едва ли ще бъде затворена.

Няма реакция и от избирателите. Онези, които подкрепиха референдума, а сигурно и много повече, все още са в състояние да се радват. Защото инициаторите на допитването не им обясниха, че като се свие субсидията до 1 или 0 лв. на глас, харчовете за издръжката на партиите няма да паднат от плещите им. Напротив, пак от техните данъци ще идват, но вече не пряко от държавата, а като благоволение от бизнеса. Който няма да се откаже от луксозни коли, скъпи любовници и екзотични дестинации, за да плаща на партиите. А ще слага по-малко асфалт в пътищата, колкото и хора да загиват поради това, ще курдисва безбожно скъпи пейки по "Графа", ще ремонтира подлезите така, че при дъжд по тях да се минава само с лодки, ще бетонира Черноморието, та да няма къде да си опънете палатката или положите хавлията, а ако все пак го сторите, да отнесете солидна глоба.

Ето как данъкоплатецът и занапред ще издържа партиите, но това няма да му носи плюсове, напротив, ще им става все по-маловажен. Защото ще им дарява само гласа си, докато бизнесът ще налива милиони, макар и не собствени, а на гласоподавателя. И депутатът ще гледа в очите фирмаджията и ще гласува в негов интерес, не в полза на избирателя. Така ще е, щом и докато сме скъпи на триците и евтини на брашното.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info