Отчет пред читателя

Ако не греша, тази колонка ми е номер 200. Не съм пропускал нито седмица, значи изтекоха почти четири години, през които всеки, който ме е търсил, ме е намирал в четвъртък. Всъщност Юрий Борисов, който през 2008 г. ме покани да стана колумнист, ми каза две неща. Първо, не бързай да даваш отговор днес - нека се чуем утре. Второто беше: избери си ден на седмицата - избрах четвъртък.
Юрий беше прав. Ако беше поискал отговор веднага, щях да му кажа, както отговорих на други, че съм поласкан, но нямам време. А така цяла нощ не спах и прецених, че време ще намеря, защото си заслужава да имам такава публика, каквито сте вие.
Нарекох рубриката "Брюкселски безсъници" като спомен от тази нощ. Иначе спя прекрасно. Но забелязах две неща - започна най-голямата криза, която ЕС преживява в 60-годишната си история. Другото е, че България се оказа с най-нефелното си правителство, откакто се водим като демокрация.
И понеже имам възможността да наблюдавам отблизо премиера Бойко Борисов сред другите европейски ръководители, че и да разказвам впечатления, смених името на рубриката на шеговитото "Мисия Брюксел".
Останалото според мен знаете. Ще се опитам да отговоря на въпроси, които е нормално да бъдат зададени.
- Няколко думи за мен? Благодарение на баща ми Горан Готев, който дълги години беше кореспондент на БТА в чужбина, научих езици и неговия занаят. В Брюксел дойдох, веднага след като влязохме в ЕС. Работя в EurActiv, частна медия, специализирана по темите на ЕС.  Както всички в частния сектор, усещам кризата на гърба си. Чиновниците нямат същото светоусещане.
- Пипа ли ми някой текстовете? Не, нито в EurActiv, нито в ДУМА. Радвам се на пълна свобода като журналист. Никой не ми подсказва за какво да пиша или как да го напиша. В редакцията на ДУМА не са ми променили нито заглавие, нито думичка от текста. Съчувствам дълбоко на всички български журналисти, които нямат тази свобода.
- Как си избирам темите? Обикновено търся европейска тема за седмицата, интересна за българския читател. Особено ако българските медии са я пренебрегнали. Теми не липсват. Понякога се съветвам със съпругата си, с дъщеря си и сина си. Няколко пъти те са ми подсказвали отлични теми.
- Следя ли българските новини? Гледам българска телевизия. Всяка вечер следя новините в родината, но също в Белгия и във Франция. От българските интернет издания най-често чета "Сега", Медиапул, "Дневник" и ДУМА.
- Колко често посещавам България? Само за десет дни през август. Избягвам столицата, ходя на село.
- Бих ли се върнал в България? Засега нямам такива планове. Българите станахме глобални, но никога няма да имаме успеха на евреите или арменците, защото ни липсва чувството на солидарност и взаимопомощ.
- Кога пиша? Старая се стоката ми да е прясна. Пиша в сряда сутринта и виждам текста си публикуван онлайн същата вечер.
- Имам ли гафове? Да, два. Веднъж бях в командировка във Варшава и съвсем бях забравил, че е сряда. Написах си колонката буквално за пет минути на латиница на първия компютър, който намерих. В редакцията са трансформирали текста на кирилица. Вторият ми гаф е, че веднъж изпратих чернова, вместо окончателния текст. Хубавото е, че читателите харесаха текста - забелязах го по коментарите.
- Имам ли несбъднати прогнози? Да, с изборите в Гърция, когато Сириза не успя да спечели. Когато пишеш коментар, често се изкушаваш от по-зрелищния сценарий, какъвто би била победата на тази партия, която би извадила Гърция от еврозоната.
- Най-запомнящата се сбъдната прогноза? Мисля, че беше за това, че конгресът на ПЕС няма как да се проведе в Букурещ. Говорих с отговорни фактори в ПЕС, които хабер си нямаха до последния момент. Което показва, че и сред тях има такива, които живеят в свят, изолиран от реалността.
- Какви са ми контактите с българските дипломати в Брюксел? Минимални. Чужди посланици непрекъснато ме канят на най-различни брифинги, обяди и вечери. Българските посланици се страхуват от контакти с журналисти.
- Получавам ли реакции от читатели? Някои пишат в интернет форума, бих искал да са повече. "Ламбен" ми е редовен критик. Някои читатели предават поздрави и поощрения чрез баща ми, много съм им благодарен.
- Имам ли намерение да издам колонките си в книга? Не се бях замислял, докато издателят на ДУМА Николай Малинов ми направи такова предложение. Би могло да се получи, в бъдеще. Под някои от колонките ще напиша кратък критичен послепис - какво не си харесвам от дистанцията на времето.
- Ше сменя ли името на рубриката и кога? Да, когато догодина дойде компетентно правителство, което няма да ни резили. Би могла да се казва "Един час разлика". "Брюкселски безсъници" и "Мисия Брюксел" ми пречеха да използвам името на столицата на Европа в заглавията. Надявам се да си наваксам.