Нула световно внимание за протестите

Европейските и световни медии не обръщат никакво внимание на протестите, на окупацията на Софийския университет. Тези, които ги организират, са силно разочаровани. Толкова пари за нищо?
Работата е там, че протестите в София не могат да се сравнят с тези за Гези парк в Турция, нито с площад Тахрир в Кайро. В софийските протести има нещо бутафорно, нещо фалшиво, което отблъсква сериозните западни журналисти. Много от тях познавам лично, те са ми го казвали.
Нашите телевизии обаче продължават да внушават на драгите зрители, че хепънингът на жълтите павета, който се премести на топло в университета, е предвестник на колосални политически катаклизми. Таратанци.
Студенти, които не учат, и с това доказват, че не вярват в собственото си образование, очевидно са приели, че всичко около тях е нормално да бъде фалшиво.
Същото е в интернет. Във всякакви форуми се създава впечатление, че правителството има нула подкрепа. Многохилядният митинг преди седмица обаче показа друго.
Тези, които организират протестите и дават указания на ТВ водещите и на форумците, задават тезата, че Брюксел е снел доверието си от правителството, че е спрял всички фондовe за България. Което също не е вярно. Спрените фондове са заради далавери по времето на Борисов. Да бъдат питани по въпроса пиарките на Миро Найденов.
Брюксел обаче сне доверието си от политици като Меглена Кунева, която се опита да отвори вратите за себе си на Европейската народна партия. Гражданката Кунева, която смени либаралния НДСВ със собствен проект, сега е на квартира в Реформаторския блок на дясноцентристите. Европейските дясноцентристи обаче, оказа се, не харесват политическото номадство.
Миналото тежи и на Борисов. Европейските дясноцентристи пазят дистанция и от него, но няма как, понеже представлява най-голямата сестринска партия в България, спират да дишат, стискат зъби и му пускат по една усмивка за пред кадър.
Нашите дясноцентристи подклаждат тезата за геополитическия заговор, според който левицата обслужва Русия. Нека обяснят обаче защо Иван Костов хариза Нефтохим на Лукойл.
В България има много измислени проблеми, но има и много истински. За съжаление, в Брюксел страната ни днес се забелязва най-вече с погрешни ходове по темата за сирийските бежанци. Правителството се опитва да коригира стрелбата, но впечатлението за латентна ксенофобия се затвърждава. А тя е масова, както и лудостта, обзела Народното събрание при гласуването на мораториума за земята. Даже Кеворкян, когото познавам лично и уважавам, започна да учи българите как да спират бежанците. Абе, Кево, приятелю, твоите деди не бяха ли бежанци от турските кланета?
Щях повече да вярвам на "ранобудните студенти", ако имаха позиции по истинските проблеми на страната като расизма, ксенофобията, дори хейтърството, което изглежда е трудно лечима болест на нашето обещество. Само че на какво се надявам? Не са ли те нищо друго, освен хейтъри?
Какъв идиотски израз - "ранобудните студенти". Ама тези, които поръчват новините, не искат да ги наричат "студентите окупатори", защото звучи кофти. Кофти е и да се намеква, че точно тези студенти са народни будители. Някои от тях може да са с чисти намерения, но не са ли всички те масово манипулирани?
Те ГЕРБ такива са ги забъркали, например със здравната каса, че бомбата ще гръмне много лошо. Но не съм сигурен кого ще опръска.
Разочарован съм от неспособността на БСП да отговаря на ударите. Тази партия се държи гузно, комуникацията й е на ниско равнище, с изключение на талантливите изяви на няколко нейни представители и симпатизанти. Броят се на пръсти. Когато не среща отпор, паралелната действителност се узаконява.
Тези дни стана дума за Десети ноември. Време е някой да признае, че бяхме паразитите на този световен катаклизъм - падането на Берлинската стена. Какво сме допринесли, защо се правим на такива, каквито не сме?
Тези дни стана дума и за възродителния процес. Аз мисля, че най-големият проблем на България е ограбителният процес. И че всички други събития, хепънинги и хепънинзи в новините са измислени или преувеличавани, за да може той да продължи необезпокояван.