Майка България и нейните чеда по света

Населението на Земята ще стигне 9,8 милиарда души към 2050 г., а до края на века - 11,2 милиарда според изследвания на ООН. Колко сме ние, българите? И колко от нас живеят в чужбина? Вярно ли е, че вече повече са съотечествениците ни, напуснали страната, и тръгнали да търсят далеч от нея по-човешки живот, отколкото останалите тук? Къде са отишли?
Тези въпроси, надявам се, идват точно на място в навечерието на Световния събор на българите от цял свят, който ще се състои на 16 и 17 септември т.г. край гроба на могъщия хан Кубрат в днешна Украйна, село Малая Перешчепина. Там ще се съберат българи от десетки страни.
Вдъхновени от славното минало на прадедите, те ще положат основите на голям мемориален комплекс около гроба, а до следващата година по същото време съграждането му трябва да завърши. Той ще бъде дълбок синовен поклон от потомците  пред величавото държавническо дело на хана и синовете му.
Все повече родолюбци застават зад идеята паметник на Кубрат да бъде издигнат и в София.
В тъй популярния телевизионен сериал "На  всеки километър" звучи песен, която мнозина още помнят днес, въпреки че филмът е правен в края на 60-те и началото на 70-те години от миналия век:

 "Ние сме на всеки километър.
 Ние сме на всеки километър.
 И така - до края на света!"

Наистина "ние сме на всеки километър", образно казано, защото едва ли има държава на света, където да не са се преселили българи. Печалното, не - трагичното е, че това бягство от България, започнало преди столетия, в наше време продължава с бясна сила, страната обезлюдява и губи всяка година по 40 000-50 000 българи, колкото един град като Велико Търново! Само за периода на варварския преход, безкраен за нас - над 2 милиона души! А според председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев - дори над 3 милиона!
Огромни, и за съжаление напълно правдоподобни, са опасенията, че ако всичко продължава така, България, която според български източници сега е населена от 7,1 млн. души, а според ЦРУ - от 6,9 млн., през 2050 г. ще има 5,1 милиона население, а в края на века - 3,5 милиона! И тогава тя вече няма да се нарича България, защото българите... ще бъдат малцинство!?
Ето къде колко българи живеят по сведения от 2011 г. на нашите дипломатически представителства по света:

Турция - 500 000
Гърция - 300 000
САЩ - 300 000
Испания - 250 000
Великобритания - 100 000
Италия - 100 000
Германия - 75 000
Канада - 70 000
Македония - 50 000
Кипър - 35 000
Русия - 32 265
Молдова - 30 000,
ЮАР - 20 000
Белгия - 18 000
Австралия - 15 000
Португалия - 15 000
Сърбия - 15 000
Полша - 14 000
Нидерландия - 12 340
Австрия - 12 000,
Израел - 7500
Швейцария - 4500...

 И т.н., и т.н., за да се стигне до Пакистан - 11 души, Узбекистан - 8, Монголия - 6, Афганистан - 2.
Тук е възможно да се разгорят люти спорове както ние, българите, обичаме да правим - много да спорим, всичко да отричаме, дълбоко да се съмняваме, да се правим на големи специалисти, но малко работа да вършим. Приемем ли, обаче, че сведенията са твърде относителни, много непълни и доста поостарели, възможно е да настъпи успокоение. Още повече, че екип изследователи от БАН, по думи на вицепрезидентката Илияна Йотова, сочи 15 милиона души, говорещи български език по света или носители на българския език. Около половината от тях живеят в страната, другата половина - навсякъде по света.
От десет години е създадена Асоциация на българските училища в чужбина. В нея членуват 300 български неделни училища, а от тази есен се очаква да отворят врати още 18 и във всички най-важна е апостолската мисия на стотиците български учители. 
Остава неосъществена мечта учредяването на Институт за български език и култура "Иван Вазов" - той би имал много общо с прочутите институти "Сервантес" и "Гьоте".
Ако 15 милиона са твърде респектиращи, учудващи, то какво ще кажете за 22 милиона?!
Това число се сочи от проф. Григор Велев, бивш председател на Асоциацията на българите по света, и според него се основава на изследвания на ООН и ЮНЕСКО, което показва, че ние съвсем не сме малък народ. Разбира се, щом се вземат предвид българите-татари, волжките, кримските, сибирските българи, чувашите, кара-балкарците... Ами българите от Бесарабия, Банат, Македония, Западните покрайнини?
Ако на Първия събор са участвали 3500 българи от цял свят, сега се чакат 5000. Ако на Първия събор със златни букви е изписан девизът на хана "В единението е силата!", сега вече трябва всички да видят тази мъдрост, възродена в наше време: Майка България и нейните чеда по света заедно - силни като Кубратовия сноп пръчки!


Съкровище като в приказките

За могъществото на хан Кубрат говори и неговото огромно съкровище. То е открито преди 105 години, на 29 май 1912-а, от десетгодишното пастирче Фьодор Деркач в степта. На 13 км от град Полтава в Запорожието.
Селяните от украинското село Малая Перешчепина се юрват с кирки, лопати и брадви да копаят и скоро почти във всеки дом вече има по един или по няколко безценни предмета от съкровището. Селският учител Виктор Парихин започва спасителна акция. Идват археолози, идва много полиция и накрая са събрани над 800 реликви: сервизи, битови съдове, огърлици, ритони, пръстени, монети, златни слитъци, токи за колани, костни гребени - всичко с общо тегло 25 кг злато и 50 кг сребро!
Немският изследовател Йоахим Вернер разбира, че такова съкровище може да принадлежи само на велик владетел и скоро истината излиза на бял свят - на пръстените, намерени тук, е изписано името на хан Кубрат!


Идеен проект за паметен монумент на гроба на хан Кубрат   Стара карта на държавите в Османската империя
в украинското село Малая Перешчепина

 
Пръстен на хан Кубрат с печат и монограм            Малка част от огромното златно съкровище
от сребро с позлата


Легендата за хан Кубрат, синовете му и снопът с пръчки