Краят на ЕС, какъвто го познавахме

Франция тихомълком ни изключва от ЕС, правителството на Бойко Борисов се прави, че не вижда. Кризата с ромите неизбежно ще доведе до различното ни третиране по отношение на правото на свободно придвижване.
Всъщност аз отново го изпитах на гърба си при завръщането си в Белгия заедно със семейството си. На германска територия летящи полицейски патрули спираха, по мои наблюдения, само български коли и автобуси, в това число пишещия тези редове. Нищо, че за първи път имам български паспорт, на който пише "Европейски съюз", получен след дълго чакане на опашка пред софийско РПУ и произведен от "Сименс". Има голяма вероятност режимът да се затегне още. Няколко големи и богати страни от ЕС ще решат в Париж на 6 септември помежду си какво да правят със свободното движение на българите и румънците зад гърба ни, и без дори да поканят Европейската комисия.
Не е ли това краят на Европейския съюз, такъв, какъвто го познаваме?
Другото нещо е, че в бъдещия бюджет на ЕС кохезионните фондове ще бъдат трансформирани, включително под претекст, че държавата ни не прави достатъчно за ромите. Страните от Вишеград - Чехия, Словакия, Полша и Унгария, писаха до Барозу, настоявайки да се запази кохезионната политика на ЕС, чиято цел е да се помогне със специални фондове на изоставащите да догонят напредналите. 
Богатите страни от ЕС обаче тихомълком подготвят закриването на Европейския социален фонд, като го заместят с финансиране на борбата с безработицата, от което да се облагодетестват предимно те.
България и Румъния неслучайно са в центъра на вниманието покрай експулсирането на техните роми от Франция. Двете страни са единствените досега в историята на ЕС, в които положението се е влошило след членството им в Евросъюза, вместо рязко да се подобри. Те са и единствените, оказали се неспособни, заради системната корупция, да усвояват фондове на Евросъюза, като в резултат плащаме повече в бюджета на ЕС, отколкото получаваме. Както беше казал един европейски политик: очаквахме, че с пари на ЕС ще се строят магистрали в България и Румъния, но стана обратното.
По същия начин десетки хиляди българи и много повече румънци работим на Запад и плащаме огромни данъци и осигуровки, с които гарантираме чудесни пенсии на тукашните бабички, вместо на своите родители.
Липсата на правила в България води и до това, че големи западни фирми, които имат отличен имидж в своите страни, у нас действат против правилата и лобират за проекти, нарушаващи Натура 2000 и съсипващи българската природа. Или буквално се гаврят с българските потребители. Няма нищо по-заразително от лошия пример.
В Европейския парламент за 6 септември се готви дебат за експулсирането на ромите от Франция в родните им места - България и Румъния. В действителност Европейският парламент има по-голяма нужда от дискусия за мястото на България и Румъния в ЕС, защото тяхното досегашно членство може да се окачестви като провал. Фактът, че десетки хиляди роми напускат тези две страни, е само симптом, само връх на айсберга. В този смисъл всички сме роми, защото всички страдаме като тях от лошото управление на държавите ни, независимо от цветовете на правителствената коалиция. И подобно на ромите, нямаме надежда, че сами можем да променим нещо, освен ако гласуваме с краката си, както направих аз.
Големият френски анализатор Доминик Моази, с когото разговарях завчера, правилно каза, че България и Румъния нямат право да критикуват Франция за третирането на ромите, защото лошото третиране на това малцинство е започвало в родните им страни, затова и са ги напуснали.
В момента предизвикваме индиректно морална криза в ЕС, защото Никола Саркози, независимо от емигрантските си корени, демонизира ромите, надявайки се, че мнозинството от французите го подкрепят. Само че огромната част от френския и европейския политически елит е против Саркози. Сблъсъкът между популизма и защитниците на европейските ценности е с непредвидим край и със сигурност ще разклати устоите на Евросъюза. Европейската комисия например преживява огромна криза, защото не смее да заеме позиция, макар че официално се води пазител на европейските договори, включително в областта на фундаменталните права. Както каза Доминик Моази, Барозу не смее да гъкне, защото дължи преизбирането си на Саркози.
Има някаква прокоба, че съюз, към който се е присъединила България, не е успял.