Ключови думи: Schengen, Bulgaria, mafia
/ брой: 129
Европейски дипломат най-сетне го каза в прав текст: не месеци, а години ще минат преди България да влезе в Шенген. Оказа се, че до членството в пространството без граници на ЕС не ни дели една неизмазана сграда, както премиерът ББ ни обясняваше в неподражаемия си стил. Дели ни напълно колабиралата правораздавателна система, в която и съд, и прокуратура, и полиция непрекъснато вършат невъобразими своеволия, обслужвайки всичко друго освен обществения интерес. За полицията особено настоявам, въпреки изкуствено напомпания й рейтинг. Ако тя си вършеше работата чисто, съдът нямаше да има възможност да шикалкави.
У нас верните на властта медии много обичат да отразяват Шенген през призмата на Европейския парламент. Парламентът като цяло е настроен положително за влизането на България и Румъния в Шенген. Въпросът е обаче, че вотът на парламента по въпроси от областта на правосъдието и вътрешните работи няма задължитена сила. Решенията се вземат с консенсус от страните-членки. Не само Франция, и други страни са против приемането ни. За успокоение на духовете ще бъде обявено, че въпросът ще бъде отново поставен на дневен ред през септември, но положително решение и тогава не се очаква.
Дипломат от скандинавска страна ми каза, че в ЕС най-много се боят от секретната информация, съдържаща се в шенгенската информационна система, да не стане достояние на българската мафия. Скандали като този със сересетата подсетиха Запада, че в България секретна информация не може да се опази. Лъсна как премиерът предпазва едри бизнесмени от митнически проверки на собствената си администрация. Разкритите от Уикилийкс шифрограми на американското посолство категорично потвърдиха тази информация, особено по отношение на петролен бос, свързан с голяма чужда държава и без съмнение служещ на нейните интереси.
Шенген е само символ. Непостигането на тази любима за премиера цел за него е лично разочарование, но за българите би трябвало да е прозрение. При предишното правителство, каквито и да са му били кусурите, влязохме в ЕС, а сега жестикулират, че не ни е там мястото. Ама ние сме си същите, само водачът ни е нов - поредният спасител, поредният експеримент...
Някой би могъл да каже, че се е променило международното положение, че кризата е накарала европейците да са по-резервирани към приемането на нови членове в елитните си клубове, или че се е изчерпало доверието, дадено в аванс с приемането на България в ЕС. Действително през 2007 г. страната ни не беше готова, затова бе въведен за първи път в историята мониторингов механизъм, който трябваше да е временна мярка. Идеята беше мониторингът да продължи година-две и когато страната покаже напредък, да бъде свален. Четири години и половина по-късно тази перспектива обаче продължава да изглежда напълно илюзорна.
Грешка на премиера Бойко Борисов беше, че издигна членството в Шенген като основна външнополитическа цел на своето управление, вместо да мобилизира всички усилия за свалянето на механизма за наблюдение. При условията на мониторинг България е неравноправен член на ЕС. Вредите за нейния имидж растат в геометрична прогресия, колкото повече се бави свалянето на наблюдението. Франция, Германия, Холандия и други не случайно казват, че щом сме под наблюдение, значи не ставаме за Шенген.
Новите мерки за борба с корупцията, които ЕС буквално завчера набеляза, със сигурност ще изострят нетърпимостта към липсата на правова държавност в България. Мерките се появиха, защото в ЕС има страх от развитието на структуроопределящи негативни явления на основата на корупцията, както стана в Гърция, които се превръщат в заплаха за еврозоната и за Евросъюза като цяло. Къде повече, къде по-малко, но и в други държави от ЕС има корупция и организирана престъпност. Но стане ли дума за корупция, задължително се чуват поне три ключови думи: България, корупция и мафия. Румъния се споменава по-рядко, а за нея ключовата дума е само корупция.
Новите мерки ще направят и по-трудно излизането ни от механизма за наблюдение. Нещо по-лошо - той може да стане постоянен за нас, за да служи за плашило на други. По принцип първият доклад за състоянието с корупцията ще бъде публикуван през 2013 г. Това ни дава твърде малко време, но във всеки случай излизането от механизма за наблюдение преди тази дата трябва да бъде върховна цел.
Тези срокове по принцип съвпадат с мандата на ББ. Въпросът, който според мен се поставя напоследък, е дали той притежава, след разкритията от сересетата и от Уикилийкс, необходимото доверие в средите на ЕС. По отношение на САЩ нищо не се е променило, американците го знаят какъв е от самото начало, но съм говорил с много европейци, които са потресени от щрихите, които тези разкрития добавиха към портрета му.
У нас социолози и политически шамани налагат тезата, че нямало алтернатива на Бойко Борисов. Българската публика може и да бъде залъгана с това послание, но то звучи изключитено несериозно на европейската сцена. В една демокрация винаги има алтернатива, нима признаваме, че България не е демокрация? И нима не става ясно в държавата България, че за да може отново Европа да погледне на нея с доверие, вече е необходим друг лидер?