Камъни с душа

До неотдавна по зеленото платно на булевард "България" между "Орлов мост" и НДК в София (от западната страна на канала) бяха подредени скулптурно облагородени късове камък (модерни творби на пластичното изкуство), които според мен чудесно се вписваха там и обогатяваха градския пейзаж. Подобни "камъни с душа" (добре го казах, нали?) сполучливо украсяват и парка "Заимов". Когато съм минавал край едните и край другите, винаги съм съжалявал, че не придружавам някой чуждестранен гост. Можех да му се изфукам, че в моя роден град изкуството е било не само древно минало, а и живо настояще.
Да, но наскоро, след кратка шумотевица в пресата, половината от тази моя гордост - композициите край канала, изчезнаха. Бяха организирано демонтирани и сега на местата им печално останаха техните следи и въпросът "Защо?". Оказа се, че на някакъв договор между Столична община и авторите още преди три години му изтекъл срокът (колко несъвместими са думите срок и камък!) и затова трябвало да се махнат. Имало предложение да се преместят другаде, за да отворят място за излагане на нови подобни творби. Първоначално си помислих, че става дума за бюрократично бягане от отговорност след пресрочване на договора, но компетентен представител на скулпторите ме увери в доброто, културно отношение на общинарите, с които се обсъждал въпросът за нова експозиция. Попитах го кога ще стане това и получих отговор: "Може би след година". Дай, Боже! Дотогава ще предупредя гостите от чужбина да не идват. А и аз като минавам с автобуса, ще гледам на другата страна.
Навярно някои мои акрани няма да възприемат творческите виждания и ще се чудят на физическите усилия, вложени от скулптора в облагородяването на един огромен камък. За тях статуи са бюстовете на писатели и други възрожденци в Борисовата градина и паметника на Цар освободител пред Народното събрание. И аз като дете мислех така. Но после видях морената на гроба на Иван Вазов и, трупайки години, информация и вкус, стигнах до поклонничество към творбите не само на Роден и Далчев, а и на моя приятел скулптора Иван Русев и неговата компания от колеги.
Природата не ни се сърди, когато залесим някой оголен от пороите хълм, а би ни акламирала, ако можеше. Навярно такова би било отношението й и към облагородяването на камъните. Тя сама е вдъхнала душа на нашите Белоградчишки скали и Побити камъни, а и на редица подобни феномени по света, в които е вложила своето божествено майсторство на художник... Такива мисли ме споходиха, когато се запознах с направеното от създадения преди вече дванайсет години Арт център Илинденци.
За онези, които не ровичкат из интернет, ще споделя накратко какво всъщност е направено. Но откъде да започна? С един цитат: "Мраморният град на изкуствата" е една мечта и реализация на скулптора Иван Русев. Идеята възниква още в началото на 90-те години на миналия век. От тогава е първият проект, който с годините се осмисля и развива." Градът си има и своите улици. Появява се проектът, наречен "Скулптурен парк", и обекти като "Винарната", "Форума", "езерото Йордановден"... С много дързост и труд, вкус и професионализъм група (вече доста набъбнала през годините) от български и чуждестранни, утвърдени и млади, колеги и последователи на Иван Русев превръщат това кътче от родината ни в огромно уникално произведение на изкуството, което не само не пречи на природата, а я прави достъпна и я показва в най-изящния й вид.
Един от редицата примери - дългосрочният проект "Мрежата" цели създаването на паяжина от каменни алеи (вече над 600 метра пътеки от камък са моделирани директно в терена), които свързват съществуващите скулптурни работи, за да превърнат преминаването на зрители и туристи в интересно преживяване с пълноценно възприемане на околната панорама.
    От 2006 г. скулпторите поканват за съучастници и свои колеги живописци, между които редица от най-добрите ни художници. Неотдавна творческата база при обекта събра на пленер група от Нов Български университет, което е само една от инициативите. Струва си на такова нещо да посвети живота си един творец, както е направил Иван Русев.
Но аз се питам (и сигурно не само аз) - защо за да видим неговите камъни с душа, трябва да идем в село Илинденци, не може ли освен възникващия там Каменен град такива прекрасни оригинални пластики да красят и моята родна София? Защо местата им по булевард "България" (и не само там) трябва да ги чакат години, без да се знае дали изобщо ще ги дочакат?