Елочка Човекоядката шества триумфално из България

В романа "Дванайсетте стола" на знаменитите Иля Илф и Евгений Петров върлува цяла банда от безподобни герои: майсторът на ковчези Безенчук, Иполит Матвеевич Воробянинов - предводител на дворянството, отец Фьодор Востриков, знойната вдовица, мечта на поета, Грицацуева, голият инженер Шчукин, Авесалом Изнуренков, Агафия Тихоновна, Кислярски и, разбира се, Великият комбинатор Остап Бендер. Сред всички тях истинска примадона е Елочка Човекоядката.
Защо примадона?
Защото тя има невероятната "привилегия" да шества триумфално през живота... с трийсет думи в речника си!
Мисля си, че след като по време на Голямата демокрация у нас създадохме хиляди клубове, сдружения, комитети, съюзи, обединения и стотици политически партии, досега никой не се е сетил да основе в милата ни татковина Клуб "Поклонници на Елочка Човекоядката". В него би трябвало най-напред да се запишат държавници, политици, общественици, всякакви баш началници и поне половината от милионното чиновничество - все хора, които далеч-далеч са изпреварили Елочка, като управляват цяла държава с трийсет думи в своята езикова "съкровищница"!
Трийсет, трийсет, но какви!

При Елочка                   При тях                                              
Много сте нахален      Ще ви мониторингирам                                 

Хо-хо                         Стрийт парад и хепънинг                                                      

Разкошно                   Куизшоу               
                                
Кошмарен                  Визия на антипат                                                

Стррахотно                 Сюпер                                                 

И т.н., и т.н.
Още в наши дни: минимализирам, инкорпорирам, реновирам, инициирам, ситуирам, одитирам, ротирам,  ресоциализирам, глобализирам, индулгирам, негативирам, входирам, сертифицирам, креативирам, постулирам, финализирам, иновирам, трансферирам, дебатирам, таванизирам...
Обратно във времето: останалите думи (до 30) служат за контакт между Елочка и... управителите на универсалните магазини, както обясняват Илф и Петров. В съвремието ни - съответно между депутатките, депутатите и управителите на молове.
Вземе ли се в напредвид, както често казват български властници, разстоянието (близо век) от единия до другия случай, задължително следва да бъде ударен поклон пред титаничното "израстване" на нашите хора - безпардонни, специалисти по всичко, те прикриват своята управленска безпомощност, неграмотност и некадърност с високопарно словоблудство и демагогия, изливат върху главите ни цял водопад от чуждици, за да се изкарат много интелигентни, а всъщност да забулят така чалгаджийската си култура. И публиката се пули потресена от невероятни езикови изобретения: "Електоратът ще бъде арбитър - едни ще ротира, други ще стопира, а някой ще меценира и допингира"!?!
Специалисти твърдят, че за времето на прехода в езика ни са влезли 4300 чуждици, но само това да беше!
Сред новоизлюпените през последните 20-30 години родоотстъпници и поевропейчени парвенюта все по-популярна става приказката: "Чудя се дали да си направя татуировка на кирилица, че след пет години ще ме питат какво пише тука!"
Те отричат всичко българско, мразят всичко българско и бързат да заличат всяка връзка с него. Затова кичат децата си с чуждоземни имена: Джинджър, Цезарина, Радж, Паолита, Армандо, Колина, Мола, Молчо, Ноа, Гетсби, Джанго, Иванджелин, Халсиън, Каликс, Илейн, Десимъс, Тиана, Крис, Авигея, Амислав, Скарлет-Елизабет, Теоман, Юджийн-Кристо, Марая, Силвия-Мелиса...
Но ако все още се намират управници на държавата с повече от 30 думи в речника си и в случай, че решат да спрат гаврата с българското, много лесно е да го направят - редно е просто да възстановят каталога с няколко хиляди най-красиви български имена, за да могат родителите да изберат от тях за своето отроче. Но само от тях!
И друго: поради мнителност, поради маниерност, а най-вече заради страх да не бъдат обявени за провинциалисти и за хора близо до диалекта и до наше село, много водещи в централни телевизии избягват звателния падеж в имената. Казват при обръщения Пенка вместо Пенке, Радка вместо Радке, Тодорка вместо Тодорке, Иван вместо Иване, Стоян вместо Стояне, Петър вместо Петре, Павел вместо Павле.
А звателната форма в езика ни е не само много жизнена, но и необходима, поради това премахването на "е"-то при обръщения е неправилно.
 Ето и няколко примера за погрешна употреба на понятието "експертиза", употреба, която се превръща в истинска езикова напаст:

"Лица без грам експертиза поемат стратегически ресори".

"Значителна част от младото енергично население се изнесе оттук. Хората с експертиза - също".

"Въпреки, че е без всякаква експертиза и без нито един ден дипломатически опит, тя..."

Според "Тълковен речник на българския език" - колектив, Маг-77, 1998 г.:

- Експерт (фр.) - специалист в определена област на науката, в изкуствата и др., на който се възлага да даде своето компетентно мнение по въпроси, изискващи специални знания. Военен експерт, финансов експерт;
- Експертиза, 1. Изследване от експерти на някакъв въпрос, на факти и обстоятелства. Лекарска експертиза. 2. Доклад или заключение на експерти по известен въпрос. Чета експертизата.

Сега, "въоръжени" с разяснението от речника, сами преценете дали в горните примери думата "експертиза" е употребена на място. И дали такава употреба не е недомислица, безсмислица и даже - пълна глупост! И не е ли по-добре да се каже:

"Лица без грам подготовка поемат стратегически ресори."

"Значителна част от младото енергично население се изнесе оттук. Специалистите - също."

"Въпреки че е без всякаква квалификация и без нито един ден дипломатически опит, тя..."

Но нищо чудно станалата последна мода в устата на новите елочки "експертиза", изречена милион пъти погрешно, след няколко години да се настани с изопачения си фасон и в бъдещия тълковен речник на българския език. Както стана с думата "дебати". Тя е една от малкото, които имат само множествено число (също финанси, ресурси, гащи, клещи), обаче повтаряна безкрайно много най-вече от депутати само в неправилната тогава форма "дебат", тя бе наложена, после - узаконена, и днес езиковедите препоръчват да се пише... "дебат"!?
Друга беда: последните две-три години не само пишман управници, но дори учители, дори хора с хуманитарно образование слагат на грешно място ударението в тъй често употребяваните думи учИлища, игрИща, съдИлища, летИща, като ги произнасят училищА, игрищА, съдилищА, летищА,  - нещо недопустимо за интелигентен човек. Недопустимо - да, но грешката настъпва отвсякъде и то гордо и тържествено.
ДУМА посвети цяла вестникарска страница ("Клеймото "случа", нещата да се случат или да станат факт", 30 юни 2017 г.), в която авторът Любомир Калев дава множество твърде изразителни примери. Ето само четири от тях:

- Би трябвало вече да се случват такива случаи... (Екатерина Захариева, зам.-министър-председателка и министърка);

- Взети са мерки, щото се очаква, че може да се случи наплив на емигранти... (проф. Огнян Герджиков, служебен министър-председател);

- ...първо да се насрочи случването на разговора... (Меглена Кунева, министърка и то на образованието, депутатка, европреговаряща, вицепремиерка и т.н.)

- Има ли шанс да се случи оня специален Закон за търговията с горива? (Андрей Делчев, изпълнителен директор на Българската петролна и газова асоциация).

Какво "случа"?! Сложете "има", "правя", "става", "върша" - не тръгвайте по най-елементарния буквален превод от английски.
От статията на Любомир Калев са изминали четири месеца. Глас... в пустиня. Включите ли радио, телевизор, отворите ли вестник - такова "случване" пада, че свят ще ви се завие!
Но, мисля си: дали пък точно така не е редно - в държава като нашата нищо не е обмислено, насрочено, планирано, закономерно. Всичко се случва...
Не само политици и властници обаче са големите виновници за омаскаряването на българския език - водещите, телевизионните репортери, пишещите журналисти също дават своя "ценен" принос. Разбира се, има и противодействие, но явно то е толкова рехаво, че новият грип "Случа" става все по-заразителен и натръшква все повече вождове и прост народ в кревата на... езиковата неграмотност.
Няма как да прескочим така нареченото от специалистите омъжкаряване или омъжествяване. Става дума за употребата на женски род при длъжности и професии.
Бих го определил като комплекс при жените, заемащи високи постове в управлението или упражняващи авторитетни професии. Всички те, без никакво колебание, се представят: министър, лекар, председател, кмет, артист, учител, президент, професор, журналист, колега...
Не е трудно да се досетим, че това влечение при жените към мъжки род при длъжности и професии, има своите основания - не години, векове наред, жената е била пренебрегвана, недооценявана. Мъжкото начало по традиция е въздигано, възвеличавано, женското - принизявано. Затова сега - във времето на еманципация, все по-ярък става стремежът към изравняване на жените с мъжете и в случая - към употребата на мъжки род там, където е редно съществителното да бъде сложено в женски род, щом жена стои зад него.
Затова: министърКА, лекарКА, председателКА, кметиЦА, артистКА, учителКА, президентКА, професорКА, журналистКА, колежКА...
Ето, така ще изравняваме жената с мъжа, а не като приемаме мъжкия род... за женски!
Упорито се разнася историята как учени успели с голяма мъка да разчетат полузаличените знаци върху глинена плочка на няколко хиляди години. Там пишело: "Настъпиха лоши времена - всеки пише, никой не чете!"
Не зная дали винаги е било така, но поне последните стотина години пишещите българи много се затрудняват от пълния член и затова час по час предлагат той да бъде премахнат - за улеснение, за по-малко грешки при писането. Поради което при всяка езикова реформа настъпват люти прения по въпроса, но факт е, че пълният член оцелява. За красота, мъжественост и гордост на едни и за мъка и страдание - на други.
Привеждам два примера - първият е заглавие на книга, вторият е взет от централен вестник:

1. "Ключ към шифърът на Леонардо".

2. "Уволниха треньорът, обвинен в блудство".

И в двата случая пълният член е употребен неправилно, защото нито "шифърът", нито "треньорът" извършват действието. Други уволняват "треньорът", а пред "шифърът" има и предлог (към), което не позволява след него употребата на пълен член.
Но най-добре е да се доверим на езиковеда проф. Владко Мурдаров от Института по български език на БАН, който в интервю пред Агенция "Фокус" дава разяснения за пълния член:
"...съществува необходимостта да бъде показана определеността на даден обект, въз основа на който вече се употребяват пълният и непълният член. Въведохме една... възможност да се замести думата, при която трябва да бъде употребен пълен или непълен член, с местоимението "той". Тук вече, разчитайки на езиковата компетентност на българина, си представяме, че той никога няма да каже "Него е в ремонт", а "Той е в ремонт" и затова от табелите, които виждате навсякъде, че "Магазина е в ремонт" с непълен член, веднага личи каква е грешката. Надяваме се, че помощното правило да заместваме думата, за която се колебаем с "той", помага да бъде решен въпросът."
     Заслужава си да разширим темата и да се поровим през годините назад в историята на пълния член. Ще видим, че така нареченият Правопис на Омарчевски (по името на Стоян Омарчевски*, който е министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски) налага следното правило за употреба на пълен и кратък член при съществителни и прилагателни в единствено число от мъжки род:
"Пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен - пред дума, започваща със съгласна или накрая на изречението".
Това правило се нарича евфонично, то се противопоставя на настоящото синтактично правило.
Правописът на Омарчевски е прилаган от 1921 до 1923 г., като всъщност правописната реформа е изработена от големия наш езиковед Александър Теодоров-Балан, а е внесена за одобрение в Народното събрание от Стоян Омарчевски.
Завършил "Философия" и "Право" в Софийския университет, човек с широк кръгозор и напредничаво мислене, само за три години, докато заема поста министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, Стоян Омарчевски успява:

        - да въведе задължително основно образование;

        - да построи 1115 училища в малките градове и в селата;

        - да освободи от данъци детската литература;

        - да учреди Художествена и Музикална академия;

        - да основе Медицински, Ветеринарен, Агрономически и Богословски факултет в Софийския университет;

        - да прокара законопроект за поставяне бюстове на най-великите българи по централната алея в Борисовата градина в София;

        - да наложи 1 ноември за Ден на народните будители!

В интернет се сочи, че идеята му е подсказана от обикновен селянин, който му пише в писмо:
"Трябва да отдаваме почит на големите българи. Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва..."
Затова в навечерието на 1 ноември да свалим шапка пред стореното от Стоян Омарчевски и позорно да замълчим, тъй като и днес продължаваме да мечтаем и уж да се борим за въвеждането на някои от неговите реформи!?
100 години по-късно!
Следва "такъв". Водени от иначе благородния стремеж да избегнат повторението, мнозина слагат под път и над път "такъв". И то - все по-често. Вслушайте се, за да се убедите. Давам един пример от речта на водеща с високо самочувствие, която скоро облъчи драгите телезрители с изречението:
"...протеста на другите, но и собствения си такъв".
Както се вижда, по-добре думата "протест" да бъде повторена, отколкото в ефира да излети подобно творение.
Неин колега, също водещ, но от друга телевизия, посреща събеседника си в студиото така:
- Идва ред да представя следващия ни гост: "Добре дошъл".
"Добре дошъл", но "ти", нали?
Къде тук е учтивата форма "Вие"?
Би следвало обръщението към госта да стане "Добре дошли".
През студията на десетките български телевизии всеки божи ден се изпревървяват стотици събеседници. Редно би било домакините да ги посрещат както повеляват законите на езика, пък после нека им задават неудобни въпроси. Колкото по-неудобни, толкова по-добре за скромното и тъй плахо и мълчаливо българско гражданство. Но де кураж, де?

Десетки проблеми на езиковата култура остават незасегнати тук: шаблонната реч, с която големци много говорят, обаче нищо не казват, законът за езика, диалектизмите - те нахлуха мощно и в София, глобализацията, променяща стила на речта, селяндурщината, която измества градския финес и деликатност...
Елочки от женски и мъжки род шестват триумфално из китната ни татковина, множат се стремително напук на демографската катастрофа у нас. Противодействието?
Най-напред - училището. Също - и семейството.
Само че заговори ли се за училище, кой знае защо в началото на разговора веднага се появява следният анекдот:
"Какво е българско училище? - Хора на валериан и валидол се опитват да обучават хора... на екстази!"
За финал ще припомня мисълта на бележития наш езиковед акад. Михаил Виденов:
"Каквито сме ние, такъв е и езикът ни. Той е огледало на нашата култура".
Дали ще го разберат елочките?


Пешкирчо - на дядо Пешо и на дядо Кирчо

Две баби си говорят:

- Маро-о-о, знаеш ли, че ми се роди внук?!
- И как го кръстихте?
- На дядо му Пешо и на другия дядо - Кирчо.
- И как?
- Пешкирчо!

х     х     х

Диалектология за всички:

Подслушани младеж и девойка от Варна, които чакат да бъдат извикани на интервю за работа.
Младежът:
- Как съ казваш?
Девойката:
- Ми-и-и, няма'а ти кажа.
Младежът:
- Шъ пузная, ама ми пудскажи с коя буква ти почва имито.
Девойката:
- Ми-и-и, с "И".
Младежът:
- Имилия?
- Девойката:
- Не - Илена!

           х     х     х

    Японец споделя впечатленията си от България:

    - Уж изостанала държава, а хората - много умни: четат, пишат, решават задачи. Не им стига другаде, а даже в тоалетните целите стени изписали с уравнения: Х, У и след тях някаква особена величина - Й...















Тест за езикова грамотност

Открийте грешките в изреченията:

1. Винаги непридвидима, понякога - и компроментирана.

2. А сега да ви представиме нашите седмични коментатори - художникът Станка Желева и певеца Дичо.

3. Столичната община трябва да вземе под предвид изканията на гражданите срещу застрояването на "Младост".

4. Незаконни постройки там се разрушават вече близо 18 пъти.

5. Пещерата на трите нимфи е пълна с тайни загадка.

6. Сега включваме специалния ни пратеник в Ни Йорк, за да ви информира за посещението тук на президентът.

7. Той възстана с оръжие в ръка и беше в първите редове на възстанниците.

8. Канеха ме по кафета, на вечери, на яхти.

9. След мача на 20 май по случай неговата 50-годишнина, Христо Стоичков раздаде много фанелки с номер 8 на свои фенове.

10. Въпросът е до края на кампанията ще успее ли да събере 1237 делегата.

11. Мистериозният Граф Калиостро предсказал падането на парижската Бастилия през 1789 г.

12. Уважават протеста на другите, но и собствения си такъв.

---------------
*Стоян Омарчевски (1885-1941) - политик, земеделски деятел, журналист, депутат, държавник. Осъществява много просветни и културни реформи. Сътрудник и редактор на вестници и списания - "Земеделско знаме", "Земеделска мисъл" и др. Публицист, писател.



Отговори на теста

1. Непредвидим, компрометиран.
2. Представим, художничката.
3. Предвид, исканията.
4. Без "близо", защото 18 е точно число.
5. Без "загадка", тъй като е синоним на "тайни".
6. Ню Йорк, президента.
7. Въстана, въстаници.
8. По кафенета.
9. Фланелки.
10. Делегати.
11. Парижката.
12....но и собствения си протест.